Решение № 117 от 11.10.2023, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. , 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *******, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря И.П.П. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20231860100164 по описа за 2023 година

Производството е първоинстанционно бързо такова по реда на чл.310 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от С. А. М., ЕГН: ********** чрез упълномощените адв. П. М. и адв. Й. Ч. от САК срещу „*********“ ЕАД, въз основа на която и на основание чл.344, ал.1 КТ се иска уволнението му, извършено със Заповед №8 от 02.02.2023г. на изпълнителния директор на „**********“ ЕАД, да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, като ищецът бъде възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност „Началник „Водно и хвостово стопанство““ в „**********“ ЕАД, както и да бъде осъден ответникът, на основание чл.225, ал.1 КТ, да му заплати обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, считано от 06.02.2023г. /датата на уволнението/ до 06.08.2023г. в общ размер на 30312.00 лв., размерът на която претенция е изменен впоследствие на сумата 33615.48 лв. /трийсет и три хиляди шестстотин и петнайсет лева/, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Иска се от съда, след като уволнението бъде признато за незаконно, настъпилата промяна да бъде вписана в трудовата книжка на ищеца. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 24.01.2005г. между „**********“ ЕАД в качеството му на работодател и ищеца С. А. М. е сключен трудов договор № 3/24.01.2005г., по силата на който е възникнало трудово правоотношение между двете страни. Съгласно този договор С. М. бил назначен на длъжност „Помпиер пиезометрист“. На 14.07.2011г. между двете страни било сключено Допълнително споразумение №004/14.07.2011г. към трудовия договор, с което ищецът бил преназначен на длъжност Началник „Водно и хвостово 1 стопанство“ (Началник „ВХС“) с месторабота Дирекция „*******“, направление „Общофабрични“. Съгласно длъжностната характеристика за изпълнение на длъжността Началник „ВХС“, трудовите функции и дейности на М. се състояли в това да планира, организира, разпределя и контролира цялата дейност на хвостохранилището и на помпените съоръжения, осигурявайки безопасност и екологосъобразност, да управлява водния баланс на съоръжението и предприятието, де планира, координира, ръководи и контролира всекидневната дейност на хвостохранилището, да осигурява намиване на хвост по начин, който осигурява стабилитета на основната стена, осигурява опазването на околната среда и е безопасен за здравето и живота на него и неговите подчинени, да осигурява наблюдение на осигурителните системи за устойчивостта на хвостохранилището, воденето на нужната оперативна отчетност и докладване вътре в организацията и към външни одитиращи органи, както и други трудови функции, свързани с контрол на цялостната дейност на хвостохранилището.

В исковата молба се сочи още, че на 06.01.2023 г. работодателят връчил на ищеца Предизвестие за прекратявне на трудовия договор, с което го уведомява че след изтичане на 30-дневен срок, считано от датата на връчване на предизвестието „**********“ ЕАД ще прекрати трудовото правоотношение с него на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ във връзка със съкращаване на щата на Дирекция „Производство“, направление „*******“, „оперативно звено – Водно и хвостово стопанство“. На 06.02.2023г. му била връчена Заповед № 8 от 02.02.2023г., с която работодателят прекратява трудовото правоотношение /ТПО/ с него на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ- поради съкращавне на щата, считано от 06.02.2023г.

Успоредно с връчване на заповедта за прекратяване на ТПО, работодателят изискал чрез декларация здравна информация относно здравословното състояние на С. М., който изрично отбелязал, че страда от Хронична миелоидна левкимия- С 92.1- болест, попадаща в обхвата на Наредба №5 от 20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ. За надлежно удостоверяване, че страда от декларираното заболяване още същия ден М. депозирал в дружеството молба с вх. № 0083/06.02.2023г., с която представил копие от официални медицински документи. Ищецът сочи, че обстоятелството, че страда от хронично заболяване било добре известно на работодателя от 2012 г., с оглед множеството представяни от него до датата на прекратяване на трудовото правоотношение документи и епикризи за наличие на заболяване.

Ищецът счита, че заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение, е незаконосъобразна, тъй като не са спазени императивни законови разпоредби по процедурата по съкращаване на щата, както и не е налице действително съкращаване на щата. Сочи се в исковата молба, че при прекратяване на ТПО на М. не е спазена законовата процедура по чл.333 КТ, според която при съкращаване на щата работодателят може да уволни служител само след предварително разрешение на Инспекцията по труда за всеки отделен случай. В случаите на чл.333, ал.2 КТ пък се вземало мнението и на трудовоекспертната лекарска комисия /ТЕЛК/. Сочи се, че в настоящия случай служителят попада под закрилата на чл.333, ал.1, т.3 КТ, а именно: работник или служител, боледуващ от 2 болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Сочи се, че в чл.1, ал.1, т.3 от Наредба №5 от 20.02.1987г. онкологичното заболяване, каквото е и хроничната миелоидна левкимия, е част от болестите, при наличието на които служителят се ползва със специална закрила. Сочи се, че преди да връчи предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение на М., работодателят е следвало да разполага с предварително разрешение за прекратяването му от Инспекцията по труда и ТЕЛК, което не било извършено от работодателя в настоящия случай, въпреки че бил наясно още от 2012г., че служителят страда от онкологично заболяване. Сочи се, че дори да се приеме, че работодателят не е бил наясно с наличието на онкологично заболяване при ищеца, към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовия договор (който факт се оспорва), той е бил длъжен да отправи питане до М. дали попада в някоя от хипотезите на чл.333 КТзадължение, което също не е изпълнено. Нещо повече- декларираното от ищеца, успоредно с връчване на заповедта за прекратяване на ТПО, че страда от онкологично заболяване, не било взето предвид от работодателя, който въпреки това му връчил заповедта и прекратил трудовото правоотношение. Сочи се, че в Експертно решение на ТЕЛК № 0173/23.02.2023г., което се представя с исковата молба, като констатация било отразено, че ТЕЛК е разгледал молба на работодателя „**********“ ЕАД с изх. №0010/09.01.2023г. и предоставената медицинска документация, от която се установило, че лицето страда от Хронична миелоидна левкимия- С 92.1 и заболяването е защитено от Наредба №5 от 20.02.1987г. с оглед възможността от затруднена адаптация при промяна в условията на труд и попада под особената закрила на чл.333 КТ. Видно било от експертното решение, че писмото на работодателя е с дата, следваща връчване на предизвестието, поради което към датата на връчване на предизвестието работодателят не е разполагал нито с решение на ТЕЛК, нито с такова на Инспекцията по труда. Сочи се, че разпоредбата на чл.333, ал.2 КТ е императивна и с нея се предвижда процедура по предварителна закрила, поради което, за да може субектът на работодателската власт да упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, е необходимо не само да е поискано и получено разрешение от съответната *****, но и да е изпълнено вмененото от закона задължение за получаване на предварително мнение от ТЕЛК и то преди и във връзка с конкретното уволнение на защитения работник. Цитира се и съдебна практика. Сочи се, че само на това формално основание- че работодателят не е спазил разпоредбата на чл.333, ал.1 и ал.2 КТ към датата на връчване на предизвестието, уволнението е незаконно, без необходимост да бъде разглеждан спорът по същество.

Следващото визирано в исковата молба основание за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на ТПО на С. М. е, че работодателят не е извършил реално съкращаване на щата. Твърди се, че за да бъде съкращаването на щата реално, а не фиктивно, трябва или щатните бройки, предвидени за определена длъжност, да бъдат намалени, съответно- изцяло заличени или да е създадена нова длъжност, която е изцяло или от части различна от заличената. В случая се твърди, че функциите, присъщи за длъжността Началник „Водно и хвостово стопанство“ не са отпаднали поради своето естество и същите се изпълняват от Началник „Обогатителна фабрика и пастово запълнение“, който преди съкращаването е бил 3 на една хоризонтала със С. М. и са били подчинени на един началник- главен инженер „*******“, т.е. необходимостта от заемане на длъжността не е отпаднала, функциите се изпълняват от друг служител и не е налице реално съкращаване на щата. Сочи се, че едно работещо водно и хвостово стопанство като настоящето, не може да функционира без лице, което да разпределя и контролира цялата дейност на хвостохранилището и на помощните съоръжения, да управлява водния баланс на съоръжението и предприятието, да планира, координира, ръководи и контролира всекидневната дейност на хвостохранилището. В този смисъл, функциите, съдържащи се в позицията на „Началник ВХС“ продължавали да се изпълняват в дружеството и не било налице реално съкращаване на щата, а просто функциите били разпределени на друго лице. Сочи се още, че работодателят не е спазил задължението си за извършване на процедура по подбор по смисъла на чл.329 КТ, поради което заповедта за прекратяване на ТПО трябва да бъде обявена за незаконосъобразна.

Твърди се и че решението за съкращаване на щата не е взето от компетентния орган в дружеството. Ищецът счита, че последното брутно трудово възнаграаждение, въз основа на което следва да се изчисли обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. чл.225 КТ е в размер на 5052 лв., съгласно полученото възнаграждение за месец декември 2022г.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „**********“ ЕАД, като същият е взел становище по исковата молба чрез пълномощника- адв. Д. Л. от САК. Ответникът не оспорва допустимостта на исковете, но ги оспорва по основание, а искът за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ оспорва и по размер. Сочи се в отговора на исковата молба, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено с изтичане срока на отправеното 30-дневно предизвестие за прекратяване на трудовия договор, връчено на 06.01.2023г. при отказ на ищеца да го приеме и последвано от З а п о в е д № 8/02.02.2023г., в сила от 06.02.2023г., за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца поради съкращаване на щата, връчена му на 06.02.2023г.

Ответникът взема отношение по наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на ТПО. Ответникът твърди, че представената от ищеца медицинска документация, вкл. Епикризи за болнично лечение, до уволнението никога не били известни или представяни на работодателя, нито пък били съпроводени или обективирани с болнични листове за временна нетрудоспособност, респ. отразяване на такъв отпуск по болест. Твърди се, че дори за някои от периодите, за които според представените от ищеца епикризи е бил на болнично лечение в „*******- София“, същият е бил фактически и присъствено на работа при ответника, изпълнявал е трудовите си функции на територията на предприятието и съответно е получил трудовото си възнаграждение. Като такива периоди се посочват:

08.07.2021 г. - 13.07.2021г. /в който период се е водил в болнично заведение/, в който на дати 09.07.21г., 12.07.21г и 13.07.21г. служителят М. е бил присъствено на работа и е преминал 46 пъти /вход-изход/ през контролния пропускателен режим в различни точки на допуск на територията на предприятието;