Решение № 61 от 14.05.2018, Районен съд - Асеновград

Р Е Ш

Е Н И Е

Гр. Асеновград,

14.05.2018г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Асеновградски районен съд, I н. с. в публично съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ

При участието на секретаря Д. Карамфилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 211/2018 г. по описа на АРС, I н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството и по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление

/НП/ № НЯСС-72/ 05.02.2018г. на Заместник-председателя на Държавна агенция на метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, оправомощен със Заповед № А-5/02.01.2018г. на Председателя на ДАМТН, с което на Община Садово, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Садово, ул. „***, представлявана от Д.Б.З.- кмет, на основание чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.190а , ал.1 т.3 от Закон за водите /ЗВ/.

По съображения, изложени в жалбата, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е представено писмено становище от Р.Ш.- старши експарт юрист към ДАМТН.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На

10.11.2017 г., служители на ДАМТН извършили проверка на язовир „Кочево“ находящ се в поземлени имоти в землището на с. Кочево, в землището на гр. Садово, землището на с. Чешнегирово, в землището на с. Болярци, община Садово. Съгласно акт за публична общинска собственост № 6/06.04.2006 г., язовирът бил собственост на Община Садово. При извършена проверка на язовирна стена и съоръженията към нея и на документацията от експлоатацията на същата било установено, че не е представена следната документация, съгласно чл. 205 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръжениятакъм тях, както и на контрол за техническото им състояние: 1. Програма за технически контрол, 2.2 актове за единични и комплексни изпитвания, 3.Анализи на техническо състояние, 4. Оценки на сигурността и анализите на техническото състояние, извършени чрез инспекции, 5.Протоколи от експертни технически съвети, от технически съвети и противоаварийните тренировки, 6.Програми и протоколи от обучението на експлоатационния персонал, т.е че не е изпълнено задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 07-01-310/05.07.2017 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията при тях“, а именно „Документацията от експлоатацията на големите и малките язовирни стени и съоръженията към тях следва да се приведе в съотвтствие с изискванията на чл. 118/за големите язовирни стени/ и чл.

205/за малките язовирни стени/ от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръжениятакъм тях, както и на контрол за техническото им състояние.

За извършената проверка бил съставен КП № 07-01-693/10.11.2017, а впоследствие, след надлежна покана бил съставен и АУАН.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените по преписката писмени доказателства, както и от събраните гласни такива - показанията на актосъставителя Г.К. и св. К.С.. Показанията на свидетелите съдът кредитира като обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. И двата акта са съставени от компетентни лица, които по идентичен начин изчерпателно са посочили описанието на нарушението с подробни обстоятелства, при които е извършено то.

След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за установено по безспорен и безсъмнен начин, че жалбоподателят нарушил разпоредбата на чл. 190а ал.1 т.3от ЗВ, оправомощаваща Председателя на ДАМТН и оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190 ал.4 от ЗВ да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и /или съоръжянията към тях, както и на контрол на техническото им състояние.

Съгласно акт за публична общинска собственост № 6/06.04.2006 г., процесният язовир е собственост на Община Садово. Безспорно се установява, че с констативен протокол № 07-01-310/05.07.2017 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията при тях“ на собственика на язовир „Кочево“ са дадени задължителни предписания за привеждане на документацията от експлоатацията на язовирната стена в съответствие с чл. 205 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръжениятакъм тях, както и на контрол за техническото им състояние, като е даден срок за изпълнение до 18.10.2018 г. Служителите в ДАМТН, които са дали задължителните предписания са оправомощени съгл. заповед № 394/31.05.2017 г. да дават такива от Председателя на ДАМТН, съгл. чл. 190а ал.1 от ЗВ. Безспорно е установено също, че предписанията не са били изпълнени към датата на проверката- 10.11.2017г. По този начин, жалбоподателят е осъществил състава на чл. 190а ал.1 т.3от ЗВ.

Неоснователно е възражението, че разпоредбата на чл. 190а ал.1 т.3от ЗВ не предписва конкретно правило на поведение, а законовата разпоредба, която е нарушена, е тази на чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ. Последната разпоредба е санкционна и в нея изрично е отбелязано, че административно- наказателната отговорност се носи за неизпълнение на предписание по чл. 190а ал.1 т.3от ЗВ. Т.е. очевидно, че нарушената разпоредба е тази на чл. 190а ал.1 т.3 от ЗВ и аргументите в противна насока се оценят като несъстоятелни от настоящия състав.

Неоснователно е възражението, че срокът за неизпълнение на предписанието е бил недостатъчен, а са били предприети конкретни мерки. Срокът за изпълнение на предписанието е бил предоставен по преценка на контролните органи, а дали е подходящ или не, съдът не може да коментира. Ако е счетен за прекалено кратък този срок, Община Садово е могла да поиска с мотивирано становище удължаването му от контролните органи, но такива данни по делото не са налице.

Неоснователно е и възражението, че в АУАН липсва ЕГН на свидетеля. Вярно е, че съгласно чл. 42 т.7 от ЗАНН, АУАН трябва да съдържа ЕГН на свидетеля, но според съда липсата на такова е несъществено нарушение и не опорочава АУАН.

Свидетелят е достатъчно подробно индивидуализиран с три имена, номер на служебна карта и адрес и неговата самоличност не буди съмнение. Той беше също призован и разпитан в съдебно заседание и потвърди пред съда, че е присъствал на проверката, както и че е удостоверил констатациите в АУАН с подписа си.

Също така, според съда, обстоятелството, че в АУАН е посочен само един свидетел не опорочава този документ, противно на твърденията в жалбата.

С оглед безспорно установеното нарушение и предвид неоснователността на всички възражения, съдът счита, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ. Наложена имуществена санкция е в минимално предвидения в закон размер от 1000 лв., предвид липсата на посочени обстоятелства и приложени доказателства за извършени други нарушения по същия закон.

Правилно административнонаказващият орган не е квалифицирал случая обаче като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото конкретното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че обектът на обществените отношения, охраняван от нормите по ЗВ, е с комплексен характер и нарушаването им, както в конкретния случай, сериозно би застрашило околната среда, имуществото и най-вече опазването на живота и здравето на неопределен кръг от хора.

При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на НП.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът

Р Е

Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № НЯСС-72/

05.02.2018г. на Заместник-председателя на Държавна агенция на метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, оправомощен със Заповед № А-5/02.01.2018г. на Председателя на ДАМТН, с което на Община Садово, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Садово, ул. „***, представлявана от Д.Б.З.- кмет/, на основание чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.190а , ал.1 т.3 от Закон за водите /ЗВ/.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: