Решение № 479 от 25.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Бургас, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20262100500643 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Ю. К. К., чрез адв. Вавова – особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, срещу Решение №37/02.03.2026г., постановено по гр.д.№461/24г. по описа на Районен съд Поморие, с което въззивникът е осъден да заплати на ищеца Етажната собственост на сграда G&H (Фемили) с жилищни входове H1, H2, G1, G2 с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие в комплекс „Сънсет Ризорт” гр.Поморие, сумата 1899 лв., с равностойност 970,94 евро представляващи дължима вноска за управление и поддръжка на общите части на сградата за 2022 г. , съгласно решение на ОСЕС от 24/25.06.2021 г., сумата 90,07 лв. с равностойност 46,05 евро - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.03.2023 г. до 22.07.2024 г., както и законната лихва от 26.07.2024 г.- датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Въззивникът излага съображения за неправилност на решението, като претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Намира, че не са обсъдени възраженията му, че през процесната 2022г. не е пребивавал в етажната собственост повече от 30 дни, поради което и на осн. чл.51, ал.2 ЗУЕС не дължи разходите по §1, т.11 ПЗРЗУЕС – в тази връзка се позовава на съдебна практика. Въззивникът излага съображения, че посочения протокол от ОСЕС, на което е взето решение за претендираните суми не му е надлежно съобщен и решенията не са влезли в сила.

Въззиваемият – ищец Етажната собственост на сграда G&H (Фемили) в комплекс „Сънсет Ризорт” гр.Поморие представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК отговор на жалбата, с който излага съображения за потвърждаване на решението. Според 1 въззиваемия, ответникът е следвало да докаже възражението си, че не е пребивавал в имота през 2022г. повече от 30 дни – посочва съдебна практика. Въззиваемият излага съображения, че ответникът е собственик на апартамент, находящ се в сграда, в режим на етажна собственост; за проведено ОСЕС на 25.06.21г., на което са взети решения за приходите и разходите, размера на годишната парична вноска за поддръжка и управление, избор на професионален домоуправител и други. Заявява, че решенията са атакувани по реда на чл.40 ЗУЕС, но законосъобразността им е потвърдена със съдебно решение. Ответникът е бил поканен да заплати задълженията, но не го е сторил.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно проведено на 2425.06.2021г. Общо събрание етажната собственост (ОСЕС) на сграда G&H (Фемили) с жилищни входове H1, H2, G1, G2 с идентификатор *** в комплекс „Сънсет Ризорт” гр.Поморие, ул.“Княз Борис І“ №219, по т.3 от дневния ред на което е приет бюджет за приходите и разходите, а по т.4 е определен размера на вноската за управление и поддръжка за всяка от годините 2021 г. и 2022 г. дължима от всеки собственик. Решенията са влезли в сила, т.к. с Решение №176/04.11.2022 г. по гр.дело № 557/2021 г., по описа на РС – Поморие, са отхвърлени искове по чл.40 ЗУЕС за отмяната им. Съдът е установил, че ответникът Ю. К. е собственик на самостоятелен обект, - ***, със застроена площ 62,97 кв.м., ведно с 6,11 кв.м. в ид.части от общите части на сградата, находящ се в сградата. Установил е, че ответникът е бил поканен, но не е заплатил дължимите суми за такси за поддръжка и управление за периода за 2022г. Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази Закона, намира, че същото е правилно и законосъобразно. И в тази част въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл.272 ГПК.

По изложените в жалбата оплаквания следва да се каже:

Съобразно разпоредбите на чл.6, т.10, вр. вр. чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11 ДРЗУЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, чийто размер е определен от Общото събрание по определения в чл.51 с.з. начин. Според нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС, разходите не се заплащат от собственик, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. В настоящия случай по делото не е са представени доказателства, установяващи твърдението на ответника, че е пребивавал в имота или на територията на Република България помалко от 30 дни. Това е обективен факт, за който следва да се представят доказателства от страната, която го твърди. Доколкото нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС (в редакцията към процесния период) съставлява изключение от правилото на чл.51, ал.1, страната, която прави правоизключващи възражения следва да ги докаже.

Решенията на ОСЕС, взети на 24-25.06.2021г. са атакувани по съдебен ред, но искът е отхвърлен; същите са влезли в сила и са се стабилизирали, поради което не могат инцидентно в други спорове да се атакуват. В тази връзка е налице съдебна практика, която въззивната инстанция споделя (гр.д. №658/2012 г. на 1 г.о. на ВКС, Решение №122 от 6.11.2019 г. на ВКС по т.д. №1830/2018 г., I т. о., ТК). Възможността за атакуване законосъобразността на тези решения, в т.ч. и досежно противоречието 2 им с императивни правни норми – конкр. чл.50 и чл.51 ЗУЕС, е ограничена във времето – до изтичане на срока по чл.40 ЗУЕС. След изтичане на този срок, решенията, дори същите да страдат от най-тежкия порок – нищожност, се стабилизират и подлежат на изпълнение. Ответникът дължи изпълнението им.

Решението на първоинстанционния съд в този смисъл е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените във въззивното производство съдебно – деловодни разноски, съставляващи: 250 евро адвокатско възнаграждение; 200.00 евро – адвокатско възнаграждение на особен представител по чл.47, ал.6 ГПК.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №37/02.03.2026г., постановено по гр.д.№461/24г. по описа на Районен съд Поморие.

ОСЪЖДА Ю. К. К. да заплати на Етажната собственост на G&H (Фемили) с жилищни входове H1, H2, G1, G2 с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие в комплекс „Сънсет Ризорт” гр.Поморие, сумата 450 евро, представляваща разноски във въззивното производство.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2, т.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3