Решение № 1225 от 15.10.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1225 гр. Пазарджик, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети С. през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20265220100941 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод искова молба от А. А. Г., с ЕГН **********, с адрес с. Л., общ. С., ул. „*****, чрез пълномощник – адв. Л. К. от АК Пазарджик, срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, кв. Малинова долина, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, сграда „Матрикс Тауър“ ет. 6, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост поради изтекла погасителна давност на сумата от 3006,66 лева, представляваща просрочена главница по Договор за банков кредит, за събирането на която е образувано изпълнително дело № 800/2011 г. по описа на ЧСИ Т. Л., с рег. № 820, с район на действие ОС Пазарджик, въз основа на изпълнителен лист от 12.09.2007 г., издаден по гр. д. № 2088/2007 г. по описа на РС Пазарджик.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че срещу ищеца има заведено и прекратено изпълнително дело № 20118200400800 по описа на ЧСИ Т. Л. с peг. № 820, с район на действие ОС Пазарджик, за заплащане на парично задължение съгласно ИЛ, издаден по гр. д. № 2088/2007 г. на 12.09.2007 г. от PC Пазарджик, както следва: сумата от 3006,66 лева, представляваща просрочена главница по договор за банков кредит, сумата в размер на 303,34 лева лихви, от която сумата от 293,28 лева договорна лихва и сумата от 10,06 лева наказателна лихва за просрочие, ведно със законната лихва, считано от 28.08.2007 г. до окончателното й изплащане, както и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 216,20 лева, представляващи ДТ за образуване на делото и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 3.00 лева ДТ за издаване на ИЛ. Твърди се, че ИЛ е издаден в полза на първоначалния кредитор „ОББ“ АД, клон Белово, което вземане впоследствие е „цедирано“ 1 на взискателя цесионер и частен правоприемник – ответното дружество.

Твърди, че е налице новонастъпило обстоятелство – изтичане на предвидената в чл.

110 от ЗЗД петгодишна давност по отношение на вземането на ответното дружество след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Посочва се, че ищецът като длъжник е осъден солидарно да заплати в полза на кредитора ,,ОББ” АД, клон Белово сумите по изпълнителния лист.

Във връзка с образуваното срещу него изп. дело се снабдил с удостоверение, от което се установяват предприетите в хода на изпълнението действия, а именно:

ИД № 800/2011 г. е продължено на основание чл. 31- чл. 35 от ЗЧСИ от ИД № 701/2007 г. по описа на ЧСИ Н. Т., с peг. № 750, което било образувано въз основа на ИЛ, издаден на 12.09.2007 г. от РС-Пазарджик.

На 20.11.2007 г. били изпратени Покани за доброволно изпълнение до длъжниците.

На 13.09.2009 г. били изпратени призовки за принудително изпълнение - насрочен опис на движими вещи на адрес на длъжниците. На 15.11.2009 г. отново били изпратени призовки за принудително изпълнение - насрочен опис на движими вещи на адрес на длъжниците. На 17.11.2009 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение. На 03.06.2013 г. е постъпила молба с вх. № 2961/06.03.2013 г. от „ЕОС ФАЙНЪНС“ ООД с искане за конституиране като взискател по ИД въз основа на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 31.11.2011 г. между „ОББ“ АД и „ЕОС ФАЙНЪНС“ ООД. На 04.07.2014 г. постъпила молба с вх. № 09220/04.07.2014 г. от „ЕОС ФАЙНЪНС“ ООД с искане за издаване на удостоверение за наследници и конституирането им като длъжници по ИД. С разпореждане на ЧСИ изп. дело № 800/2011 г. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Сочи се, че във връзка с направено от ищеца възражение, че горепосоченото задължение е погасено по давност, ответникът уведомил, че това е от компетенцията на съответния граждански съд, поради което отказвали да изпратят информация до ЦКР за заличаване на задължението поради настъпила погасителна давност.

Цитира съдебна практика, в която се приема, че длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и при прекратено изпълнително производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Твърди, че предприемането на изпълнително действие по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на останалите длъжници.

Твърди, че в случая давността била прекъсната чрез предприемане на действия за принудително изпълнение за първи път чрез наложения на 17.11.2009 г. запор върху трудовото възнаграждение на някой от длъжниците по ИД, но не и върху трудовото възнаграждение на ищеца. След тази дата няма поискани, както и извършени валидни изпълнителни действия, изграждащи съответния изпълнителен способ, годни да прекъснат 2 погасителната давност за процесното вземане.

Счита, че в случая давността за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г. с обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. и същата е изтекла към 26.06.2020 г.

Позовава се на чл. 119 от ЗЗД, като заявява, че с погасяване по давност на главните задължения се погасяват по давност и акцесорните, поради което не е налице правен интерес от предявяване на иск по отношение на тях. С погасяването на главния дълг на 26.06.2020 г. счита за погасени и акцесорните вземания, станали изискуеми към този момент на основание чл. 119 от ЗЗД.

Претендира разноски.

В хода по същество ищецът се представлява от адвокат Л. К. от АК Пазарджик, който моли съдът да уважи предявената искова претенция.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна депозира отговор на исковата молба.

Изразява становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция.

Не оспорва, че е титуляр на вземането по силата на сключен договор за цесия от 29.02.2016 г. с „ЕОС „Файнънс” ООД, което праводателят му е придобил по силата на Договор за цесия от 31.10.2011 г. с „Обединена Българска Банка“ АД.

Не оспорва, че въз основа на изпълнителен лист по гр. д. № 2088/2007 г. по описа на РС Пазарджик било образувано изпълнително дело № 800/2011 г. по описа на ЧСИ Т. И. Л., което впоследствие било прекратено.

Изпълнително дело № 800/2011 г. било образувано през 2011 г., което е към момента на действието на Постановление на ПВС № 3 от 18.11.1980 г., според което „погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането“. В тази връзка давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г., когато намерило приложение Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

В настоящия случай в хода на изпълнителния процес давността била прекъсната многократно с всяка молба, с която е поискано изпълнителното действие. Посочва, че дали поисканото изпълнително действие е предприето от съдебния изпълнител или не, е без правно значение за прекъсването на давността, тъй като давността е свързана с поведението на кредитора, а не с това на съдебния изпълнител. В случая след като взискателят е направил искане за конкретен изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни същия.

Дори и да е настъпила перемпция по изпълнителното дело, той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.

Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

3

В горни смисъл изтъква, че ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането.

Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото материали се установява, че на основание чл. 237 и чл. 242 – 249 от ГПК /1952 г. отм./ е издаден изпълнителен лист на 12.09.2007 г. по гр. д. 2088 г./2007 г. по описа на РС Пазарджик, с който ищецът е осъден да заплати солидарно с А. В. Й. и Д.

А. Б. в полза на „ОББ“ АД гр. София сумата от 3310 лева, от които 3006,66 лева главница, 293,28 лева договорна лихва и 10,06 лева наказателна лихва, ведно със законната лихва от 28.08.2007 г. до окончателното изплащане, както и сторените съдебно– деловодни разноски в размер на 216,20 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото и адвокатско възнаграждение и 3 лева за издаване на изпълнителен лист.

Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба с вх. № 701/19.11.2007 г. на кредитора „ОББ“ АД е образувано изп. д. № 701/2007 г. по описа на ЧСИ Н. Т. с рег. № 750 с Район на действие Окръжен съд – Пазарджик. С молбата за образуване взискателят е поискал налагане на запор на трудовите възнаграждения на солидарните длъжници А. В. Й., получавано в „Рьофикс“, с ЕИК 112599046 и на ищеца А. А. Г., получавано в ЕТ „П. Д.“, ЕИК 115196812.

До ищеца А. А. Г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението в седмодневен срок. Предупреден е, че при неизпълнение доброволно на задължението, ще се пристъпи към принудително изпълнение на 03.12.2007 г. от 11:00 на адреса му. Поканата е връчена на длъжника на 26.11.2007 г. Покани за доброволно изпълнение със същото съдържание са изпратени и до другите длъжници.

По делото не са представени доказателства на посочената в поканата дата да са извършвани действия по принудително изпълнение, нито за техния вид.

В хода на изпълнителното производство от страна на ищеца А. А. Г. са постъпили суми, заплащани по сметка на съдебния изпълнител, както следва: на 10.12.2007 г. в размер на 300 лева, на 09.01.2008 г. в размер на 300 лева, и 250 лева – датата не се чете. Видно от направеното отбелязване на гърба на изпълнителния лист от тях са плащани суми на взискателя.

До ищеца А. А. Г. е изпратена призовка за принудително изпълнение, в която е посочено, че на 19.02.2009 г. ще се извърши опис на движими вещи, собственост на 4 длъжника. Призовката е връчена на длъжника на 12.02.2009 г. Няма данни да е извършван опис на движими вещи, собственост на ищеца на посочената дата.

От страна на ищеца А. А. Г. отново са постъпили суми, заплащани по сметка на съдебния изпълнител - на 17.02.2009 г. в размер на 300 лева и на 15.06.2009 г. в размер на 200 лева, от които са плащани суми на взискателя.

До ищеца А. А. Г., както и до другите солидарни длъжници Д. А. Б. и А. В. Й., са изпратени покани за принудително изпълнение, че на 06.11.2009 г. ще се пристъпи към опис на движими вещи, недвижимо имущество и МПС, собственост на длъжниците по изпълнителното дело. Няма данни поканата за принудително изпълнение да е връчена на ищеца, нито да са извършвани действия по принудително изпълнение на посочената дата.

С молба от 10.11.2009 г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А. В. Й., получавано от „Вагоноремонтен завод – 99“АД гр.

С..

По молба на взискателя „ОББ“ АД от 09.02.2010 г. е поискано спиране на изпълнителното производство по отношение на всички солидарни длъжници и вдигане на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А. Й., получавано във Вагоноремонтен завод – 99 АД, гр. С.