Решение № 58 от 04.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100501643 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Е.К.“ ЕООД, В. Д. Г. и „Г.-Т.-И.“ ЕООД, пред СРС, срещу решение № 13414 от 23.11.2022 г. по гр.д.№ 67139 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 90-ти състав, с което са отхвърлени, предявените от ищците искове по чл.55, ал.1, предл. 1,2 и 3 ЗЗД и в тяхна тежест са възложени разноските по делото.

Твърди се, че обжалваното решение било недопустимо, неправилно и необосновано. Решението било недопустимо, тъй като липсвали съответни на предявените искове диспозитиви. Същото било постановено в отклонение от материалния закон и трайната съдебна практика. Излагат се доводи за процесуални нарушения при допускането, събирането и обсъждането на доказателствата. Не били обсъдени редица доводи и възражения на страните.

Неправилно била разпределена доказателствената тежест като на ищеца било указано да ангажира доказателства за вътрешните отношения и по този начин ответника бил облагодетелстван от съда. Неправилно не били допуснати 1 свидетелски показания, тъй като ограничението до 5 000 лв. било относимо само за валутни сделки. Не било обсъдено и признанието по реда на чл.175 ГПК направено от тримата ищци в общата им искова молба. Счита, че било нарушено правото им на защита вр. с чл.6 и чл.13 от ЕКЗПЧОС. Сочи, че при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установило, че дружествата „К.“, „М. БГ“ и „М.С.“ са тясно свързани помежду си и в конкретния казус били действали като един общ субект. Това се установявало от приложените документи с допълнителната искова молба и по-конкретно три броя фактури с издател „М. БГ“. От същите било видно, че не се касае до сделки извършени в магазин като отделни, както сочел ответника, а били в изпълнение на едно отделно правоотношение. Самите фактури били с поредни номера. Водената кореспонденция между страните била установена от и-мейлите. От същите се установявало и, че ответника се занимава с процесната търговска дейност – продажба на кемпери или аксесоари за тях въпреки че твърдяло обратното. От тази кореспонденция било видно и, че не се касаело до „екстри за камиони“, както сочел ответника. СРС се бил позовал на безпочвените твърдения в исковата молба. Неправилно бил отхвърлен и искът по реда на ЗЗП, предявен от ищеца В. Г. комуто било неправилно указано, че следва да докаже, че е придобил стоките извън предназначението да му служат за професионална или търговска дейност, както и, че е действал извън своята професионална дейност. Намират, че доказателствената тежест е на ответника. Последният не бил ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си. Напомнят, че представените писмени документи били частни такива и не били оспорени.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго с което да уважи претенциите на ищцата, предявени като главни и евентуални. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от „М. БГ“ ЕООД, ответник пред СРС, в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното съдебно решение.

Счита, че не са допуснати сочените от въззивника процесуални нарушения при допускане и обсъждане на доказателствата. Следвало да се вземе предвид, че ищците не спорели, че са поръчали посочените в трите фактури стоки. Твърди, че поръчките били направени самостоятелно от всеки един от ищците. От страна на ответника било доказано основанието за плащането по 2 всяка една от трите фактури. Стоките били доставени преди да е отпаднало основанието за това. Невярно било, че дружествата „К.“, „М. БГ“ и „М.С.“ са тясно свързани помежду си и в конкретния казус били действали като един общ субект. Дружеството ответник имало самостоятелна търговска дейност.

Намира факта, че трите фактури са с поредни номера, не доказва тезата на ищците за наличие на едно правоотношение. Твърди, че не се касае до сделка от разстояние, както твърдели ищците. В случая нямало как стоката да се види и поръча без да се посети магазина на място, който се намирал на бул.“******* в гр.София. Описаните в представената екселска таблица каталожни номера не доказвали, че магазина не е бил посетен от всеки един от ищците. В този магазин се намирали и каталозите въз основа на които клиентите избирали стоките и извършвали своите поръчки. Намира за правилно недопускането от страна на СРС на свидетелски показания като счита, че тези обстоятелства подлежали на доказване чрез счетоводните записвания на самите дружества и други писмени доказателства.

Доказателствената тежест правилно била разпределена между страните.

Ищците не били доказали твърденията си в исковата молба. Тъй като се касаело до отрицателен факт, то ответника не следвало да доказва, че няма онлайн магазин. В случая ответника бил търговец и затова физическото лице следвало да докаже на какво основание придобива стоките. Решението било обосновано като СРС бил изложил мотиви по всеки един от предявените евентуални искове и ги отхвърлил като неоснователни и недоказани. Това било така защото ищците не били доказали, че е налице договорка с ответника по отношение на изработка, доставки и продажба на кемпер; че ответника се занимава с търговска дейност по изработка, доставки и продажба на кемпери; че ответника е имал онлайн магазин и е извършвал сделки от разстояние; че на основание усти уговорки ответното дружество-търговец се е споразумял с някой от ищците друг да встъпи в правоотношението с изключение на сделката по фактурата № …101 от 10.06.2021 г., издадена на ищеца В. Г., за която било посочено в отговора по исковата молба, че ответника е бил уведомен предварително от купувача, че сумата по фактурата щяла да бъде заплатена от съпругата му; не се доказала твърдяната от ищците взаимовръзка, както и че била направена обща поръчка, както и, че е извършено плащане на чуждо задължение „в изпълнение на задължение за предоставяне на заем“; че ответника след получаване на плащанията по 3 процесните фактури многократно бил подвеждал ищците за срока на изработка на поръчан кемпер в уговорения вид; че ответника е правел изложение на НДК или МЕТРО, на което се бил запознал с ищците и бил получил поръчката за изработка, доставки и продажба на кемпер; че е налице основание за разваляне на договорите за поръчка на стоки с ответника, за които са издадени процесните фактури. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение всеки един въззивник е бил уведомен на 05.12.2022 г. Въззивната жалба е подадена на 19.12.2022 г; следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

Съдът е сезиран с предявени искове по чл.55, ал.1 ЗЗД при условията на евентуалност.

От страна на ищците се твърди, че между ищеца „Г.-Т. И.“ ЕООД и ответниците /първоначално претенциите са били насочени и срещу „М.С.“ ЕООД/, бил осъществен контакт през м.05. за закупуване на кемпер, тъй като на изложение в района на НДК ищецът бил видял такъв готов вариант и започнали преговори между страните за закупуване, изработка, индивидуализиране и доставка на такъв кемпер. Страните постигнали договорка ищецът да преведе авансова сумата в размер на 24 000 лв. по посочената от ответника сметка,за да бъдат поръчани основните компоненти на бъдещата вещ. На 18.05.2021 г. от страна на „М.С.“ ЕООД била изпратена оферта до „Г.-Т. И.“ ЕООД като в тази оферта било посочено, че следва да бъде извършено плащане в 3-дневен срок. Плащането по фактурата било сторено на 21.05.2021 г. Съгласно устна уговорка плащането следвало да се извърши поетапно. Ищецът В. Г. в изпълнение на задължение към „Г.-Т. И.“ ЕООД пожелал да заплати част от оборудването на поръчаната вещ и след 4 устни уговорки с „М.С.“ ЕООД бил встъпил в облигационно отношение като направил поръчка по приложен списък в кореспонденция между него, „М.С.“ ЕООД и „Г.-Т. И.“ ЕООД. За извършената от него поръчка по телефона била издадена фактура № 1500000101 от 10.06.2021 г., чиято стойност в размер на 4 736,98 лв. била заплатена по банков път на 11.06.2021 г. „Г.-Т. И.“ ЕООД не се бил противопоставил на това плащане. След допълнителни разговори и имейл кореспонденция „Г.-Т. И.“ ЕООД направил допълнителна поръчка на екстри за кемпера на стойност от 4 343,80 лв., за което била издадена фактура с № 1500000102 от 10.06.2021 г., стойността по която била заплатена на 25.06.2021 г. „Г.-Т. И.“ ЕООД направил и трета поръчка за екстри в кемпера като по телефона било договорено вещите да бъдат заплатени от трето лице на което била издадена фактура с № ********** от 10.06.2021 г. за стоки на стойност от 3031,54 лв. с доставчик ответника „М.

БГ“ ЕООД и получател „Е.К.“ ЕООД. Последното в изпълнение на свое старо задължение към „Г.-Т. И.“ ЕООД заплатило стойността по фактурата на 15.06.2021 г.

Твърди се, че по желание на „М.С.“ ЕООД фактурите били издадени на името на „М. БГ“ ЕООД, на което ищците се съгласили като се имало предвид, че такава била практиката между двете дружества, както и, че и двете дружества имали един и същ управител.

Намират, че изпратената оферта представлява такъв договор за изработка; налице било плащане по същия.

Твърди се, че ищците били многократно подвеждани от ответниците за срока на изработката в уговорения вид, както и, че не се достигнало до подписване на договор за изработка или за продажба. Затова ищецът „Г.-Т.

И.“ ЕООД отправил до „М. БГ“ ЕООД волеизявление, че е развалил водените преговори и желаят да им бъда възстановени сумите по начина по който били наредени. От страна на „М.С.“ ЕООД била възстановена само първоначално внесената сума в размер на 24 000 лв. Относно останалите плащания ищците били уведомени, че могат да получат поръчаните части на адреса на дружеството или могат да бъдат изпратени на адрес, посочен от ищците. На 11.10.2021 г. по имейл „Г.-Т. И.“ ЕООД отправил волеизявление за разваляне на договора на основание чл.87, ал.2 ЗЗД, както и поискал връщане на сумите по сметките на наредителите. Тъй като липсвал подписан писмен договор, то 5 ищците се позовали и на чл.50 и сл. от ЗЗП. Връчено било и уведомление чрез ЧСИ относно прекратяването на договорните правоотношения. Тъй като се касаело до договор от разстояние,то приложимо било правилото на чл.50 и следв. ЗЗП, тъй като ищците се били отказали от поръчката. Съобщението било връчено лично на служител на дружеството на 26.10.2021 г. В дадения двуседмичен срок не било последвало възстановяване на платените суми.

Иска се съда да осъди ответните дружества при условията на солидарност на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД вр. с чл.87, ал.2 ЗЗД вр. с чл.262, ал.2 ЗЗД да заплатят на „Г.-Т. И.“ ЕООД сумата в размер на 12 112,32 лв., представляваща общ сбор на извършените плащания по приетата оферта; при условие, че не бъде доказано договорното правоотношение, на същото правно основание да осъди солидарно ответниците да заплатят на всеки един от ищците сумите, които същите са платили по отделните оферти за изработка на кемпери; на основание чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД вр. с чл.87, ал.2 ЗЗД вр. с чл.262, ал.2 ЗЗД да осъди при условията на солидарност ответниците да заплатят на всеки един от ищците сумите, които същите са платили на неосъществено правно основание; също при условията на евентуалност да осъди солидарно ответниците на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД вр. с чл.87, ал.2 ЗЗД да заплатят на всеки един от ищците сумите, които същите са платили по продажби, за които купувачите своевременно били уведомили продавача, че се отказват; ако съдът отхвърли горните претенции поради недоказаност на договорните отношения и приеме наличие на отделни продажби само на екстри за кемпер, основаващи се на отделни поръчки, на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД вр. с чл.87, ал.2 ЗЗД вр. с чл.50 и следв. ЗЗП, да осъди в условията на солидарност ответниците да заплатят на всеки един от ищците сумите, които същите са платили, по продажбите от които се били отказали, за което били уведомили продавача своевременно.