Решение № 343 от 01.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Велико Търново, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело №

20254100100389 по описа за 2025 година

Предявени искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД.

Ищецът K Г Т. е формулирал претенция против солидарните ответници Окръжен съд Ловеч и Окръжен съд Габрово за сумата 26000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.дело№725/2024г. на Окръжен съд В.Търново(неточно посочен в исковата молба - Районен съд Трявна) и приключило в производството по гр.дело№806/2024г. на Окръжен съд Ловеч, в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от EКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от подаване на исковата молба - 27.03.2025г. до окончателно и изплащане. Твърди, че съобразно описаната фактология и направени констатации в Констативен протокол с изх.№РС-24-794/13.03.2025г. на ИВСС, навежда твърдения, че вследствие на нарушаване на „разумния срок“ по процесното производство, като съдът се десезирал от основаната му функция без да упражни правомощията, съгл. Конституцията на Р.България и чл.7 ал. 2 от ЗСВ, да изпълни процесуалното си задължение по чл. 2 от ГПК по подадена искова молба и трайната практика на ЕСПЧ, вследствие на което Т. претърпял неимуществени вреди. Изискването за разумен срок се прилага за всички етапи на съдебното производство, целящо уреждане на спора, без да се изключват етапите след решението по същество. Вследствие на нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок Kирил Гeoргиев Т. претърпял и продължавал да търпял морални болки и страдания, от кръга на типичните, който не следва да бъдат установявани.

Болките и страданията са строго индивидуални и зависят от субективното отношение на всяко лице към определено противоправно поведение. Били нарушени конституционно гарантирани права, които можело да предизвикат у него негативни емоции. Евентуалното предприемане на активно поведение, било средство за предотвратяване на евентуални неблагоприятни последици за него, 1 като същите ще бъдат предмет на установяване в хода съдебното дирене. Що се отнася до началната точка на съответния период, срокът обикновено започвал да тече от момента на предявяване на иска пред компетентния съд. Съгласно чл.2б ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от КЗПЧОС. Цитираната разпоредба представлявала национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие и е самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и юр.лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Обезщетяват се всички вреди, без оглед кой държавен орган бил конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната страна Окръжен съд Габрово депозира отговор, с който оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени. За да се реализира правото на обезщетение по чл.2б ал.3 от ЗОДОВ следвало да се установи, че производството по висящото дело до предявяването на този иск е продължило в неразумно дълъг срок - извън рамките на обичайно необходимото му време за разглеждане съобразно критериите по чл. 26, ал. 2 от ЗОДОВ, както и че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие на необоснованото забавяне на производството. При преценката си дали съдебното производство е продължило в неразумен срок съдът отчита общата продължителност и предмета на производството, фактическата и правна сложност на делото, поведението на страните и техните представители, поведението на останалите участници в процеса и компетентните органи, както и други факти, които имат значение за своевременното решаване на спора. Тези обстоятелства се преценяват с оглед етапа, на който се намира производството, и обусловените от това дължими процесуални действия на съда. Производството по гр.дело№497/2024г. по описа на Окръжен съд Габрово, е образувано на 16.10.2024г., въз основа на вх.документ№4324/16.10.2024г. С Определение№880/17.10.2024г. съдия П.Пенкова се отвежда от разглеждане на делото, на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. С Определение№906/22.10.2024г. се отвежда съдия В.Димитрова, на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. С Определение№951/04.11.2024г. се отвежда съдия Кр.Големанова, на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. С Определение№959/06.11.2024г. се отвежда съдия Ив.Димова, на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. С Определение№992/08.11.2024г. се отвежда съдия В.Топалова. С определение№1002/11.11.2024г. се отвежда съдия

Сим.Миланези, на основание чл.22 ал.1 т.6 от

ГПК.

С

Определение№1018/12.11.2024г. се отвежда съдия Д.Василева. С Определение№1034/14.11.2024г. се отвежда съдия Бл.Костова. С Определение№1050/18.11.2024г. се отвежда съдия П.Неделчев. С Определение№1074/21.11.2024г. се отвежда съдия Пл.Попов, на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК, като прекратява производството по делото и го изпраща на ВТАп.С за определяне на друг равен съд, който да разгледа делото, на основание чл.23 ал.3 от ГПК. При описаната хронология намира, че твърдението на ищеца за нарушаване правото му за разглеждане на делото в разумен срок е очевидно несъстоятелно. Производството по делото било разгледано в максимално кратък срок и не било допуснато необосновано забавяне, като са били спазени всички процесуални срокове(липсвало забавяне на производството при неговото разглеждане или ненавременно постановяване на съдебните актове). В същата насока са и констатациите от извършената проверка на ИВСС и уведомление от 27.03.2025г. до ищеца от зам.министъра на правосъдието. Следвало да се има предвид, че при иска по чл.2б от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, но не и вредите от неправилни или недопустими съдебни актове. Счита, че не била налице първата 2 предпоставка от фактическия състав на иска по чл.2б ал. 3 от ЗОДОВ, а именно разглеждане на производството по делото в разумен срок, поради което не е налице основание за ангажиране отговорността за вреди от бавно правосъдие. С оглед на това предявеният иск бил неоснователен и следвало да се отхвърли. В същото време, ищецът не бил обосновал наличието на настъпили вследствие на твърдяното нарушение вреди(не били настъпили никакви неимуществени вреди от продължителността на съдебния процес, които да се намират в пряка причинна връзка с действията на ОС-Габрово по делото). Счита размера на претендираното обезщетение за прекомерно висок, спрямо твърдените вреди, претърпени от ищеца и съдебната практика на националните съдилища и ЕСПЧ по сходни казуси. Размерът на обезщетението следвало да бъде определено с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като се вземе предвид понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и стандарта на живот в страната. Следва да се отчита също, че самото осъждане/признаването на факта на увреждащото поведение/, само по себе си също има репариращ ефект за пострадалия, предвид нематериалния характер на увреждането му.

Намира, че претендираната сума била в явна дисхармония със справедливо обезщетение, а би представлявало неоснователно обогатяване от страна на ищеца. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Ответната страна Окръжен съд Ловеч депозира отговор, с който оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени. Отговорността на държавата по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ е обективна и може да бъде реализирана при наличие на предпоставки, визирани в хипотезата на посочената норма, а именно: нарушаване на правото на страната за разглеждане на делото й в разумен срок, както и настъпили вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с нарушеното правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §.1 от Конвенцията. В конкретния случай производството е образувано по искова молба с вх.№14800/09.08.2024г. на ИВСС подадена от К. Г. Т. до Окръжен съд В.Търново против Окръжен съд В.Търново. С писмо вх.

№9805/15.08.2024г. делото е изпратено от ИВСС по компетентност на Окръжен съд В.Търново като въз основа на молбата е образувано гр.дело№725/2024г. по описа на Окръжен съд В.Търново. С Определение№1270/03.06.2024г. производството е било прекратено на основание чл.118 ал.2 ввр. чл.7 ал.2 от ЗОДОВ и делото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд Габрово. След отвод на състава на Окръжен съд Габрово с Определение№783/04.12.2024г. на ВТАпС производството е изпратено за разглеждане от Окръжен съд Ловеч. Исковата молба, ведно с делото е постъпила в Окръжен съд Ловеч на 11.12.2024г., като същия ден е образувано гр.дело№806/2024г. и определен съдия-докладчик чрез системата за случайно разпределение на делата. След отводи съответно на 12.12.2024г. и 13.12.2024г., на 13.12.2024г. е определен нов съдия-докладчик, който на 16.12.2024г. е постановил разпореждане по реда на чл.129 ввр. чл.83 от ГПК, връчено на 24.02.2024г. на ищеца на посочения електронен адрес. В указания едноседмичен срок нередовността на молбата по чл.83 ал.2 от ГПК не е била отстранена. С Определение№221/10.03.2025г. е била оставена без уважение молбата по чл.83 ал.2 от ГПК, като на ищеца било указано в едноседмичен срок от получаването да представи документа за внесена държавна такса в размер на 10.00лв., в т.ч. и последиците, при неизпълнение на даденото указание. Определението е връчено на 10.03.2025г. по реда на чл.38 ал.2 от ГПК на посочения в исковата молба електронен адрес. В указания срок констатираната нередовност не била отстранена, поради което с Определение№264/20.03.2025г. исковата молба била върната обратно, на основание чл.129 ал.З от ГПК. Определението било връчено на 23.03.2025г. по реда на чл.38 ал.2 от ГПК на посочения в исковата молба електронен адрес и като необжалвано е влязло е в сила на 31.03.2025г. От изложената хронология е видно, че в случая не 3 бил налице разглеждане на делото в неразумен срок, нито отказ от правосъдие, доколкото в деня на постъпването в Окръжен съд Ловеч делото е било образувано и разпределено, чрез ССРД.

Определеният съдия-докладчик е постановявал своите актове своевременно, като „забавянето“ на делото е единствено и само поради процесуалното поведение на ищеца, и който въпреки дадените ясни указания не отстранил констатираните нередовности на исковата молба(в т.ч. и не бил обжалвал нито един от постановените актове). Счита, че ищецът не бил търпял изложените в исковата молба неимуществени вреди, изразени в душевни болки и страдания, загуба на доверие в правосъдието и др., намиращи се в причинно-следствена връзка с висящността на делото. Оспорва и акцесорната претенция за законна лихва по аргумент от неоснователността на главния иск. Моли съда да оставите без движение исковата молба от К. Г. Т., респ. алтернативно, ако счете, че молбата е редовна, да бъде разгледана и да се постанови решение, с което се отхвърлят предявените искове.

Контролиращата страна - Прокуратурата на Р.България, чрез Прокурор Й.Кожухаров при ВТОП, оспорва предявения иск, като счита, че същият е от една страна недопустим, а също така и неоснователен. Ищецът представил по делото заявление до инспектората на ВСС да му бъде определено обезщетение за забава, което претендира по тези дела за решаване в неразумен срок, с оглед изискванията по чл.8 ал.2 от ЗОДВ и чл.60а ал.2 от ЗСВ. Това заявление било подадено преди да приключи съдебното производство по делото, за което се претендира, че не е решено в разумен срок. Това дело било решено на 31.03.2024г. и тогава влиза в сила определение, с което е прекратено производството по делото и исковата молба е върната, а отговорът на ИВСС е от 27.03.2024г. Т.е., след като инспекторатът е отговорил и е обяснил на ищеца, че няма право, тъй като не е приключило производството, но може да води дела за отделни периоди забава преди приключване на това производство и без да иска обезщетение по административен ред, е настъпил нов факт, а това е прекратяването на производството. Счита, че не била изчерпана процедурата по чл.8 ал.2 от ЗОДОВ ввр. чл.60а ал.2 от ЗСВ. Солидаризира се с изложените становища в отговорите на исковата молба от страна на ОС-Габрово и ОС-Ловеч досежно това, че както не била доказана претенцията в този размер, така и за това, че не са налице законовите основания. В хода на съдебното дирене не се установил фактът, производството да е било протекло в неразумен срок(около седем месеца, с оглед множеството отводи и смяна на няколко съдилища). Считам, че това дело изключително интензивно е наситено с процесуални действия и не можело да бъде направен извод за решаване на делото в неразумен срок.