Решение № 316 от 16.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000501495 по описа за 2025 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 348/22 г. по описа на Окръжен съд Благоевград. С решение по делото 591/11.12.24 г. съдът, като приел, че с помощта на икономическа експертиза се установява, че паричната равностойност на имуществото на проверяваните ответници не разкрИ. явно несъответствие спрямо законовите им приходи (според законовия критерий за „значително превишаване“ – над 150 000 лв.) и не може да се обоснове причинна връзка между деянието от 2019 г.

„недеклариране на имуществено състояние след прекратяване на правомощията на ищеца като народен представител“ с имущества, придобити през 2012 г., 2014 г. и 2017 г. е счел, че с допускане на отнемането би се нарушила защитата по чл.1 Проток. 1 ЕКПЧ. Липсва утвърдена от ищеца престъпна дейност от страна на проверяваното лице, довела до облаги за него и свързаните с него (негова съпруга и търговско дружество), лица, конституирани като ответници, отнемането на чието имущество се претендира. ЕКПЧ на основание чл. 5, ал. 4 КРБ има пряко правоприложение.

Във въззивната жалба се сочи, че с изменението на ЗОПДНПИ, преименуван в ЗОНПИ (последният – действал към момента на бездействието на ответника) е разширен обхватът на случаите, допускащи проверка на имуществото по реда на ЗОНПИ, като е запазена целта, установените законови презумпции и понятията.

Неправилно БлОС основава решението си на допълнителната икономическа експертиза, като изключва вземания на съпругата на ищеца от регистриран от нея ЕТ.

1

Неправилно е съдът да претендира да се докаже причинна връзка между поисканото (от ищеца) да се отнеме имущество и бездействието, предпоставящо отнемането.

Първостепенният съд цитира мотиви на две решение на ЕСПЧ, отнасящи се до казуси, нормирани от вече отменен закон (ЗОПДИППД, действал до 2012 г.) и ЗОПДНПИ (отм. през 2018 г.). Според ищеца законодателят е въвел оборима презумпция за незаконност на онова имущество, за което няма доказан законов приходоизточник.

Осъществената от Комисията проверка се основава на разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т.

2 (отм.). Поради това са налице материалноправните предпоставки за отнемане в полза на държавата на имуществата, за които искът се поддържа (налице е частично оттегляне на иска и прекратяване на производството за конкретни, заявени с исковата молба, имущества на ответниците). Иска се отмяна на постановеното решение и отнемане в полза на държавата на имуществото на ответниците, за което искът се поддържа.

Ответниците оспорват жалбата и пледират за потвърждаване на първоинстанционното решение.

В производството пред САС не са събирани допълнителни доказателства.

Състав на САС, като установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, приема, че дължи произнасяне относно правилността му според доводите за неправилност, разгърнати в жалбата от въззивника.

Въз основа твърденията на страните и събрания от първоинстанционния съд доказателствен материал, САС прави следните изводи:

Настоящият състав се солидаризира с виждането на първоинстанционния съд за противоречие на националната правна уредба, свързана с отнемане на имущество на лица, недекларирали имотното си състояние по реда на гражданската конфискация с ЕКПЧ и ДиректИ. 2014/42 ЕС на Европейския парламент и Съвета от 03.03.2014г., тъй като когато българският законодател не транспонира правилно и навреме директИ.та и поради това съдът следва да приложи принципите на правото на ЕС, установени от Съда на Европейския съюз (СЕС).

Ищецът обосновава искането си на чл. 35 (отм. с ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.) на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, пренормиран със Закона за противодействие на корупцията от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г. (обн. ДВ. бр.84 от 6 октомври 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.13 от 13 февруари 2024г., изм. и доп. ДВ. бр.57 от 15 юли 2025г., отм. ДВ. бр.16 от 10 февруари 2026г.). Според отменителната разпоредба на § 25 ПРЗ от Закона за изменение и допълнение на Закона за сметната палата, действащ понастоящем, „този закон отменя Закона за противодействие на корупцията (обн., ДВ, бр. 84 от 2023 г.; изм., бр.

13 от 2024 г. и бр. 57 от 2025 г.), а според § 31 образуваните и неприключили до влизането в сила на закона административно-наказателни производства по 2 отменения Закон за противодействие на корупцията се довършват по реда на този закон (ЗСП).

Според чл. 87 ЗСП при установено несъответствие Сметната палата уведомява съответното лице за това по електронен път, чрез телефонно обаждане или чрез куриер, за което се изготвя констативен протокол, и му дава 14-дневен срок за отстраняване на непълнотите и грешките в декларираните обстоятелства, като отстраняването на непълнотите и грешките се извършва по реда за подаване на декларация. При установено несъответствие след срока по ал. 1 в размер на не помалко от 5 000 евро Сметната палата приема решение за изпращане на материалите от проверката на Националната агенция за приходите за предприемане на действия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а при установено несъответствие след срока по ал. 1 в размер на не по-малко от 12 500 евро Сметната палата приема решение за извършването на проверка на имущественото състояние на лицето, заемащо публична длъжност, и уведомява Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Разпоредбата е процесуална и произвежда действие веднага след влизане в сила на закона, относно което няма удължителен срок над законовия тридневен такъв, установен от ЗНА. На това основание настоящият състав приема, че към момента на последното по делото открито заседание (18.02.26 г.) е било налице пренормиране на процедурата за ангажиране отговорността на лицата, заемащи визирани от закона длъжности, които следва да декларират имуществото си, като тази процедура предвижда уведомяване на лицето, което своевременно не е подало декларация, и предоставяне на възможност пропускът да бъде отстранен.

На това основание искът е предявен при липсваща материалноправна предпоставка за предявяването му – изтичане на срок, в който пропускът за деклариране на имущество може да бъде поправен.

С промененото законово решение се преодолява несъответствието между бездействието, което има вероятност да не е умишлено (особено при вменено задължение да декларират имуществото си лица, които вече не заемат публична длъжност) и законовите последици, предполагащи разместената доказателствена тежест за оборване на презумпцията за законност на придобито имущество за дълъг предхождащ период.

Настоящият състав се солидаризира с виждането на БлОС относно накърняването на изискванията на чл.1 от Допълнителен протокол №1 към ЕКЗПЧОС и чл.17, §1 от Хартата на основните права на ЕС чрез установяването на санкционните последици на ЗОНПИ в случаи, различни от тези на повдигнато обвинение за престъпления, можещи да доведат до придобИ.не на незаконни облаги в полза на лица, осъществили престъпна дейност и във вреда на обществения интерес. Съгласно чл.1 от 3

Допълнителен протокол №1 към ЕКЗПЧОС всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Поради това, без значение размера на несъответствието между придобитото от ответниците имущество и приходите с доказан законов източник, искът е неоснователен. Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, постановеното от БлОС решение следва да се потвърди.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ответниците (в условията на солидарност) следва да се заплатят сторените за въззивното производство разноски в размер на 3 323.40 евро (равностойност на 6 500 лв.) – заплатен адвокатски хонорар.

Неоснователно е направеното от въззивника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар предвид фактическата сложност на делото (девет тома само в рамките на първоинстанционното производсво) и правната сложност (доказателство за което е образуването на тълкувателно дело от ВКС по въпросите за начина на изчисляване на значителното несъответствие между приходи и разходи с оглед настъпване на санкционните законови последици).

Въз основа на гореизложеното САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 591/11.12.24 г., постановено по гр.д. 348/22 г. по описа на Окръжен съд Благоевград.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на Д. Н. Г., Б. А. Г. и Бюро Травел 99 ЕООД разноски за въззивния процес в размер на 3 323.40 евро (три хиляди, триста двадесет и три, 0.40 евро, равностойност на 6 500 лв.) – заплатен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4