Определение № 2114 от 30.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2114 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501748 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане № 14 114 от 16.05.2025 г., пост. по ч.гр.д. № 4 142/2025 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател с вх. № 24 779/ 04.03.2025 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу С. А. Я., ЕГН – ********** за претендираните със заявлението вземания както следва: сумата 1 500 лв., съставляваща непогасена главница по сключен между Я. и „ ЮтеКредит България „ ЕООД Договор за потребителски кредит № L319052 от 26.03.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – 04.03.2025 г.; сумата 56, 95 лв. – непогасена възнаградителна лихва по кредита за период 10.11.2023 г. – 03.09.2024 г. / датата на обявяване на кредита за предсрочнто изискуем / и сумата 277, 97 лв. – обезщетение за забава за период 11.11.2023 г. – 04.03.2025 г..

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението досежно горните вземания.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 като кредитор заявление срещу длъжник С. А.

Я., ЕГН – ********** за претендираните със заявлението вземания както следва: сумата 1 500 лв., съставляваща непогасена главница по сключен между Я. и „ ЮтеКредит България „ ЕООД Договор за потребителски кредит № L319052 от 26.03.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – 04.03.2025 г.; сумата 56, 95 лв. – непогасена възнаградителна лихва по кредита за период 10.11.2023 г. – 03.09.2024 г. / датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем / и сумата 277, 97 лв. – обезщетение за забава за период 11.11.2023 г. – 04.03.2025 г..

В раздел 12 от заявлението / Обстоятелства, от които произтича вземането / е 1 посочено, че процесните вземания произтичат от сключен между С. А. Я. и „ ЮтеКредит България „ ЕООД Договор за потребителски кредит № L319052 от 26.03.2023 г. - с краен падеж 10.03.2025 г., че по силата на казания договор на Я. са предоставени кредитни средства в размер на 1 500 лв. за срок от 24 месеца, при ГЛП 22 % / 347, 68 лв. / и ГПР 56,50%, като цялата дължима сума от потребителя по кредита / главница, възнагр. лихва и такса за разглеждане на искането за кредит от 417, 57 лв./ е в размер на 2 265,25 лв.; че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 03.09.2025 г. поради неизпълнение; непогасените вземания заемодателят „ ЮтеКредит България „ ЕООД е прехвърлил на заявителя „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД на основание сключен между тях Договор за цесия от 23.08.2024 г..

Към заявлението е представен договора за кредит, от който произтича вземането, погасителния план към него, рамково споразумение между длъжника и „ ЮтеКредит България „ ЕООД, предоставената на длъжника преддоговорна информация. От тях се установява, че параметрите на договора са тези, посочени в заявлението; че дължимата се такса за разглеждане на искането за кредит от 417, 57 лв. не е заплатена от заемополучателя към момента на сключването на договора, като договорката за нея е да се плаща разсрочено към погасителните вноски; посочени са допусканията по ГПР, както и че той е формиран на база всички посочени в индивидуалния договор разходи / възнагр. лихва, такса за разглеждане, други видове такси и възнаграждения за допълнителни услуги /, в случая – възнагр. лихва и таксата за разглеждане. Не е представено доказателство по см. на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК за обявяване на кредита за предсрочно иизскуем, а е следвало да се представи, доколкото и към датата на заявлението крайният падеж не е бил настъпил.

С разпореждане от 05.05.2025 г. заповедният съд е изискал от заявителя да посочи извършвани ли са плащания от длъжника по договора и в какъв размер. Заявителят не го е изпълнил, като е депозирал молба / л. 28 от първоинстанационното дело /, че евентуално извършени плащания по договора са от категорията на правопогасяващите вземанията факти, те са в доказателствена тежест на длъжника в евентуално исково производство и като така са неотносими към заповедното, съответно заявителят не е длъжен да ги сочи.

При така установеното, за да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК районният съд е приел, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради нарушение на изискванията на чл. 11 ал.

1 т.т. 10 и 11 от ЗПК – не е разписана методиката за формиране на ГПР и кои компоненти /разходи / са включени във посочения в договора негов размер от 56, 50% и конкретно включена ли е в този размер таксата за разглеждане. По тези съображения и на основание чл. 23 от ЗПК е прието, че последният не дължи възнаградителна лихва и такса за разглеждане – която е и на самостоятелно основание недължима, а само непогасената чиста стойност на кредита, която обаче не може да бъде установена, т.к. заявителят е отказал да посочи извършени от заявителя плащания по кредита, за да бъдат отнесени те към погасяване на единственото негово задължение – получените кредитни средства.

С оглед изложеното по горе, настоящата инстанция намира за неправилен извод на съда за недействителност на целия договор на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т.т.10 и 11 от ЗПК, тъй като – с оглед гореизложеното, изискванията досежно задължителното негово съдържание по тях са спазени, а методиката за изчисляването на ГПР не е посочена като елемент от задължителното съдържание на договора. Необходимо е да бъдат посочени разходите / лихвени и нелихвени такива /, включени във формирането на размера на ГПР, които в случая са посочени. Съответно няма основание да се приеме, че посочения в договора размер на ГПР не е действителния поради невключване на задължителни за потребителя разходи по него. От формата и съдържанието на процесния договор не се установяват други неравноправни клаузи по ЗЗП и /или нищожни и недействителни такива 2 по ЗЗД и ЗПК, обосноваващи извод за обоснована вероятност за недействителност на целия договор.

Следва обаче да се посочи, че таксата за разглеждане на искането за кредита е недължима, т.к. тази клауза от договора е в противоречие с императивна правна норма чл.10а ал. 2 от ЗПК. Съответно евентуално извършени от длъжника плащания, отнесени към погасяване на това поето с договора задължение следва да се отнесат към погасяването на другите такива – за възнаградителна лихва и главница. Затова и отказа на заявителя да посочи престирани ли са от длъжника плащания по кредита и тяхното отнасяне към погасяването на отделните задължения по договора е пречка, която той е създал за проверка на съответствието на заявените претенции за непогасени главница и възнаградителна лихва с действително дължимите такива - след като съдът - съгласно задълженията си по чл. 411 ал. 2 от ГПК, е установил наличието на нищожна клауза в договора, рефлектираща / изцяло или отчасти / върху дължимостта на заявените вземания / в т.ч. и досежно предявения им размер /, макар вземането по нищожната клауза да не е предмет на заявлението.

Налице е и друго самостоятелно основание за постановяване на отказ за всички вземания по заявлението. То е, че заявителят основава правата си за тях на сключен преди образуването на заповедното производство Договор за цесия с цедент заемодателя „ ЮтеКредит България „ ЕООД, което частно правоприемство в случая не е установил чрез представянето на този договор към заявлението, а е задължително да го установи – вж т.4г от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК.

Ето защо, като краен резултат заявлението правилно е отхвърлено изцяло.

Съответно обжалваното разпореждане е правилно, а частната жалба срещу него неоснователна.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане № 14 114 от 16.05.2025 г., пост. по ч.гр.д. № 4 142/2025 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател с вх.

№ 24 779/ 04.03.2025 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу С. А. Я., ЕГН – ********** за претендираните със заявлението вземания както следва: сумата 1 500 лв., съставляваща непогасена главница по сключен между Я. и „ ЮтеКредит България „ ЕООД Договор за потребителски кредит № L319052 от 26.03.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – 04.03.2025 г.; сумата 56, 95 лв. – непогасена възнаградителна лихва по кредита за период 10.11.2023 г. – 03.09.2024 г. / датата на обявяване на кредита за предсрочнто изискуем / и сумата 277, 97 лв. – обезщетение за забава за период 11.11.2023 г. – 04.03.2025 г..

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3