Решение № 1562 от 05.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1562 гр. Варна, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20243110105662 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 искова молба, с която срещу И. С. Н., ЕГН:

**********, и В. К. Н., ЕГН: ********** са предявени субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца на сключения между И.

С. Н. и В. К. Н. брачен договор от 14.10.2021 г., сключен на основание и чл. 38, ал. 1, т. 5 от Семейния Кодекс, вписан в Служба по вписванията - гр. Варна, с вх. per. № 31578/15.10.2021 г., Акт № 122, том 9, дв. вх. per. № 31270, в частта относно прехвърлените от ответника И. С. Н. 1/2 идеална част от следните недвижими имоти: НОВОИЗГРАДЕНА ЖИЛИЩНА СГРАДА НА ДВА ЕТАЖА, въведена в експлоатация с Удостоверение № 11 от 07.02.2011 г. на Главен Архитект на община Аксаково, със застроена площ от 110.70 /сто и десет цяло и седемдесет стотни квадратни метра и разгъната застроена площ 259,53 /двеста петдесет и девет цяло и петдесет и три стотни/ квадратни метра, изградена в УПИ № IX-260 /девети-двеста и шестдесет/, както и изградените в имота стопанска постройка и гараж, без посочена квадратура към момента на придобИ.ето на същите, описани в Нотариален акт за покупко-продажба № 167, том XXIV, дело 7542 от 29.07.1995 г. на Нотариус при ВРС, вписан във ВРС, с вх. per. № 6337, том 97551, стр. 30271, ведно с 1250/2250 /хиляда двеста и петдесет от две хиляди двеста и петдесет/ квадратни метра идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № IX 260 /девети-двеста и шестдесет/, целият c площ 2250 /две хиляди двеста и петдесет/ квадратни метра, находящ се в село. Слънчево, община Аксаково, област Варна, кв. 39 по действащия план на селото, одобрен със Заповед № 916/28.05.1987 г. на Председателя на ОНС - Варна при граници: УПИ ХХ-259, ХIII-258, VIII-254, път, УПИХ-261, ведно с всички трайни подобрения и 1 приращения в имота.

Ищецът в исковата си молба излага твърдения, че е кредитор на И. С. Н., ЕГН: **********. Ответникът има ликвидни и изискуеми парични задължения към Банката, произтичащи от неизпълнението на: Договор за кредит за оборотни средства от 27.07.2021 г., с разрешен размер 100 000 лв.

/сто хиляди лева/, обезпечен с поръчителство от И. С. Н., съгласно подписан Договор за поръчителство от 27.07.2021 г. и Договор за кредит за оборотни средства от 24.03.2022 г., с разрешен размер 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, по който И. С. Н. е съдлъжник. Поради неизпълнението на задълженията по цитираните договори за кредит, „Банка ДСК" АД се е снабдила със Заповед за незабавно изпълнение № 3463/12.06.2023 г. и Изпълнителен лист № 2643/13.06.2023 г., издадени по ЧГД № 6293/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 51-ви състав срещу длъжниците „Мания 777" ЕООД и И. С. Н., за събиране на посочените в тях суми, произтичащи от Договор за кредит от 27.07.2021 г. и Заповед за незабавно изпълнение № 3577/19.06.2023 г. и Изпълнителен лист № 2694/19.06.2023 г., издадени по ЧГД № 6292/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 51-ви състав срещу длъжниците „Мания 777" ЕООД и И. С. Н., за събиране на посочените в тях суми, произтичащи от Договор за кредит от 24.03.2022 г. На основание издадените изпълнителни основания, кредиторът Банката е образувала изпълнително дело № 785/2023 г., по описа на ЧСИ Петя И.ова, с per. № 883, с район на действие Окръжен съд - Варна. От настъпване на изискуемостта по кредитите на 10.05.2023г. до настоящия момент не е имало погашения по кредитите, и към датата на настоящата искова молба вземанията на банката не били погасени. Посочва, че в периода след сключването на първия Договор за кредит за оборотни средства от 27.07.2021 г., длъжникът И. С. Н. е извършил разпоредителни действия с негово собствено жилище, което имущество се явявало единственото, което е можело да послужи за удовлетворяване вземанията на кредитора. Същите били осъществени чрез Брачен договор от 14.10.2021 г., сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 5 от Семейния Кодекс, между И. С. Н., ЕГН: ********** и В. К. Н., ЕГН: **********, и вписан в Служба по вписванията гр. Варна с вх. № 31578/15.10.2021 г., Акт № 122, том 9, дв. вх. per. № 31270, с който съпрузите се споразумели да приемат договорен режим за придобитите по време на брака им недвижими имоти, като ги изключат от режима на съпружеската имуществена общност /СИО/ и те да преминат в изключителна собственост на съпругата В. К. Н.. Счита, че по този начин те умишлено увредили интересите му на кредитор. Нещо повече, за да постигнат имуществените последици при развод, които условия са разписани в чл. 4 от Брачния договор, на 25.11.2021 г., един месец след подписване на договора И. С. Н. и В. К. Н., прекратили своят брак чрез развод, което се установявало от извършена по изпълнителното дело справка „ГРАО".

Процесните недвижими имоти преминали изцяло в собственост на съпругата на длъжника - В. К. Н., на 25.11.2021 г., чрез прекратяване на брака, което действие е извършено след сключване на Договор за кредит за оборотни средства от 27.07.2021 г. От разпоредителната сделка било видно, че целенасочено длъжникът И. С. Н. се е разпоредил безвъзмездно със свое 2 собствено имущество в полза на своята съпруга именно с цел да увреди кредитора си - „БАНКА ДСК" АД. Към момента на подписване на Брачния договор - 14.10.2021 г. двете лица се явяват свързани, поради което била изпълнена хипотезата на чл. 135, ал.2 от ЗЗД, следователно знанието за увреждането на кредитора се предполагало. По твърдения, че сключения Брачен договор на 14.10.2021 г. и последващия развод от 25.11.2021 г. целят увреждане на интересите му на кредитор, и са извършени недобросъвестно и от двете страни по него, моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от И. С. Н., с който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи, че няма качеството на длъжник на ищеца по двата договора за кредит и поръчителство от 27.07.2021 г. и 24.03.2022 г., тъй като към 14.10.2021 г. не е бил в неизпълнение. Ищецът бил недобросъвестен, тъй като при знание за сключения брачен договор, отпуснал нов кредит от последната дата. Процесните имоти били закупени с лични средства на В. К. Н., предоставени от нейния баща К. Я.. Ответникът знаейки това постигнал обективираната в брачния договор уговорка с В. К., с цел постигане на съответствие между фактически и юридическо положение на имуществените им отношения. Прави възражение за нищожност на договорите кредит и на техни клаузи, поради противоречие със закона. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Депозиран е и отговор от В. К. Н., с който се изразява становище, че предявеният иск е недопустим, евентуално неоснователен, доколкото ответникът Н. няма качество на длъжник на кредитора „Банка ДСК" ЕАД по силата на цитираните в исковата молба Договор за кредит за оборотни средства и договор за поръчителство и двата от 27.07.2021 г., и Договорена за кредит за оборотни средства, и договор за поръчителство и двата от 24.03.2022г., а единствено имал качество на поръчител. Искът бил недопустим и поради невъзможността да се атакува с Павлов иск брачния договор частично. Относителната недействителност не може да се разпростре частично върху брачния договор по отношение само на УПИ № IX-260 находящ се в село Слънчево, общ. Аксаково, област Варна, кв. 39 по действащия план на селото и построените в него сграда/и. На следващо място сочи, че поръчителят по договорите за банков кредит и ответник по делото Н., не е извършил разпоредителни действия, с които да е увредил интересите на ищеца. Към момента 14.10.2021г., ищецът не е бил отнесъл кредитите за предсрочно изискуеми. Това е осъществено с предявяване на заявленията по чл. 417 ГПК на 12.06.2023 г. и 19.06.2023г. в съда. Посочва, че роднинската връзка между ответниците не е достатъчен елемент, за да установи изпълнение на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, а брачният договор бил сключен, когато страните са във фактическа раздяла. Поради това, че брачният договор, които се иска да бъде обявен за относително недействителен, е сключен на 14.10.2021г., следвало да намери приложение разпоредбата на чл.

135, ал. 3 от ЗЗД, съгласно която, когато оспорваното действие е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само, ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той се е договарял, да увреди 3 кредитора. На следващо място посочва, че длъжникът е разполагал с необходимите средства за заплащане на дължимата вноски по Договор за кредит за оборотни средства и Договор за поръчителство и двата от 27.07.2021 г., поради което не може да се приеме, че разпореждането е увреждащо спрямо кредитора. Твърди, че урегулирания поземлен имот е закупен на нейно името, със средства предоставени й от баща й К. С. Я. Строителните дейности за изграждането на жилищните и стопански постройки в УПИ № IX 260, находящ се в село Слънчево, общ. Аксаково, област Варна били извършени от Събирателно дружество „ОКТОПОД-91 - Я. И СТАНЕВ С-ИЕ", чийто управител и собственик е последният, който помогнал и със собствен труд.

Прави възражение за нищожност на Договор за кредит за оборотни средства и Договор за поръчителство и двата от 27.07.2021г. и Договор за кредит за оборотни средства и Договор за поръчителство и двата от 24.03.2022г., както в цялост, така и на отделни техни клаузи поради противоречие със закона.

Оспорва обстоятелството, че кредитите са станали предсрочно изискуеми, че съдлъжника е редовно уведомен за това, като твърди, че по отношение на И.

С. Н., ищецът не е спазил срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, поради което отговорността му се е погасила. Твърди, че е разбрала за сключените Договор за кредит за оборотни средства от 27.07.2021г. и Договор за кредит за оборотни средства от 24.03.2022 г. от момента на получаване на исковата молба. От 2019г. с другия ответник били във фактическа раздяла. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В писмената защита, подадена от процесуалния представител на ответниците адвокат И. З., се твърди, че искът е неоснователен и недоказан.

Поддържа се, че брачният договор е сключен по време на фактическа раздяла от 2019 г., че В. не е знаела за задълженията на Н. като поръчител, и че към 14.10.2021 г. Н. не е бил длъжник по изискуеми задължения. Твърди се, че ищецът е недобросъвестен, отпускайки кредит от 24.03.2022 г. след узнаване за брачния договор. Оспорва се приложимостта на чл. 135 от ЗЗД спрямо действия на поръчител, позовавайки се на Решение № 199/30.12.2010 г., Решение № 199/13.11.2012 г. и Определение № 344/27.05.2013 г. на ВКС, като се твърди, че поръчителят не е длъжник, докато главният длъжник не е в неизпълнение. Утвърждава се, че процесните имоти са закупени и построени със средства на К. Я., и се иска отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

В писмените бележки от „Банка ДСК“ АД, представени чрез юрисконсулт Ю. Т., се поддържа, че искът е основателен. Твърди се, че брачният договор е безвъзмезден, тъй като не е уговорено уравняване на дялове, което изключва изискването за знание на приобретателя за увреждането по чл. 135, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Счита се, че ответниците не са доказали фактическа раздяла или незнание на В. за задълженията на Н., а свидетелските показания са бедни и противоречиви. Подчертава се, че брачният договор не засяга права на кредитора, възникнали преди вписването му, и че вземанията на ищеца са възникнали преди 14.10.2021 г. Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски в размер на 354,29 лв., включващи държавни такси, такси за удостоверения и юрисконсултско възнаграждение.

4

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи: