Решение № 205 от 11.03.2020, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

205/11.3.2020г.

11.03.2020г., гр.Шумен

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

Районен съдия: М.

Марков при секретаря

М. Найдева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело № 1845 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ ***, с адрес: Област СОФИЯ, (СТОЛИЧНА) Община СТОЛИЧНА, ГР.СОФИЯ, БУЛ. ***, законни представители: Н.Т.С. и М.Д.Д. - изпълнителни директори, против Е.В.Ч., в която, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение са предявени установителни искове, за признаване, за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за паричен заем № 3054162/09.10.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлен с Договор за цесия от 16.11.2010 г., Приложение № 1 от 01.01.2018 г. от заемодателя - „Изи Асет Мениджмънт“ АД на ищеца - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 1198/2018 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 574/02.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от завеждане на исковата претенция, навеждайки следните фактически твърдения: на 09.10.2017 г. между „Изи Aceт Мениджмънт“

АД /заемодател/ и Е.В.Ч. /заемател/, въз основа на Предложение направено от заемателя, в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително от заемодателя и съдържащ индивидуалните условия, бил сключен Договор за паричен заем № 3054162, който уреждал реда и условията, при които е отпуснат. С подписването на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 2000,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Така предоставянето на посочената сума съставлявала изпълнение на задължението на заемодателя и създавало задължение на заемателя да плати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора, които съставлявали плащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и опредЕ.добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 2 173,50 лв. Така договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 173,50 лв.

Съгласно разпоредбите на Договора заемателят се задължил да върне кредита в срок до 8.03.2018 г. на 21 равни седмични погасителни вноски, в размер на 103,50 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска била 19.10.2017 г., а падежът на последната - 08.03.2018 г. С подписването на Договора за заем заемателят удостоверил, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласил се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. Съгласно чл.

16, ал. 2 от Договора заемателят заявил, че е запознат с Тарифата за таксите на заемодателя, която се намирала на видно място в офиса и на интернет страницата му. Съгласно посочената Тарифа, в случай че заемателят забави плащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя плащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да плати заемателят, не можело да надхвърля сумата от 45,00 лв. На основание цитираните разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 18,00 лв.

Също така съгласно клаузите на договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на Договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията по договора: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на определени от заемодателя изисквания или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение по договора, с валидност 30 дни след крайния срок за плащане на заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1 041,60 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на 49,60 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следвало да плаща заемателят била в размер на 153,10 лева. На основание ЗПК и в съответствие с клаузите на сключения Договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 27.10.2017 г. до датата на подаване на Заявлението в съда. Общият размер на начислената по този ред лихва възлизал на 54,39 лева - съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Длъжникът не платил изцяло дължимия паричен заем - погасена до момента била сума в размер на 153,32 лв., с която били погасени, както следва: неустойка за неизпълнение - 49,82 лв., договорна лихва - 15,38 лв., главница - 88,12 лв. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 8.03.2018 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

На 01.01.2018 г. между заемодателя /„Изи Асет Мениджмънт“ АД/ и ищеца /с предишно наименование „Агенция за събиране на вземания“ ООД/ било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., по силата на което вземането на заемодателя, произтичащо от Договор за паричен заем № 3054162/09.10.2017 г. било прехвърлено на ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Заемодателят упълномощил ищеца в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжника за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез ищеца, до длъжника, с Известие за доставяне на постоянен адрес на длъжника посочен в договора за кредит чрез Български пощи, било изпратено Уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/3054162/03.01.2018 г. за станалата продажба на вземания. Писмото се върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка „Непотърсена пратка“. Твърди се, че на 18.07.2018 г., чрез куриер, ищцовото дружество изпратило второ Уведомително писмо Изх. № УПЦ-С-ИАМ/3054162/17.07.2018 г., на посочения и настоящ адрес на длъжника, но към момента на депозиране на настоящата искова молба обратната разписка все още не се била върнала. Към искова молба прилага Уведомлението от „Изи Асет Мениджмънт“ АД за извършената цесия, изх. № УПЦ-С-ИАМ/3054162/17.07.2018 г., което съдът да връчи на ответника ведно с приложенията. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, моли съобщението да му бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и да бъде прието, че получаването на Уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове, както и да бъде прието за безспорно в настоящото производство, че задължението на ответника, произтичащо от посочения Договор за паричен заем, не е погасено.

Поради неплащане на дължимите суми, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, за което е образувано ЧГД № 1198/2018 г., по описа на РС Шумен, като съдът е уважил претенция и по реда на чл. 410 ГПК е издал Заповед за изпълнение. Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи, както следва: 1 911,88 лв. - неплатена главница по Договор за паричен заем № 3054162/09.10.2017 г.; 158,12 лв. - договорна лихва за периода от 26.10.2017 г. до 08.03.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); 991,78 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.10.2017 г. до 08.03.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); 18,00 лв. - такса разходи; 54,39 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 27.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.

Е.В.Ч. не е намерена на своя постоянен и настоящ адрес и не е подала възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да я призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Възражения на ответната страна:

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба, като изразява становище, че предявените искове по същество са допустими, но изцяло неоснователни, тъй като същият не дължи претендираните суми за плащане. В отговора, ответникът е изразил и становище по обстоятелствата, на които се основава искът и възраженията си срещу него.

Посочва, че искът е неоснователен, посочените обстоятелства не отговарят на обективната истина и твърди, че няма задължения в паричен размер.

Ищецът не се явява и не изпраща процесуалния си представител в първото по делото съдебно заседание. В писмена молба посочва, че поддържа предявените искове като основание и размер. Във връзка с възраженията на ответника, сочи, че същите са неоснователни. Твърди, че предвид представените писмени доказателства към исковата молба, приложени и приобщени към настоящото гражданско дело, безспорно е установено наличието на валидно облигационно правоотношение. Лихвеният процент е определен и фиксиран в договора.

В съдебно заседание, особеният представител на ответника, застъпва становище, че предявената искова молба е неоснователна и недоказана. Моли съда да вземе предвид изложеното становище, като съобрази и съдебните разноски съобразно уважените и отхвърлени части на исковата молба.

При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими по делото представените писмени доказателства, с исковата молба: Договор за паричен заем № 3054161/09.10.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Е.В.Ч. от 13.08.2016 г. – 4 л.; формуляр за кандидатстване за кредит - 2 л.; Тарифа на „Изи Асет менджъмнт“ АД – 1 л.; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Агенция за събиране на вземания ООД – 4 л.; потвърждение за сключена цесия – 1 л., ведно с Приложение едно – 4 л.; юрисконсулско пълномощно – 1 л.; Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3054162/03.01.2018 г., ведно с известие за доставка – 2 л.;

Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3054162/17.07.2018 г., ведно с известие за доставка.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Същата е дала заключение, че остатъкът от задължението към датата на цесията между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е в размер на 3079,78 лв., включваща 1 911,88 лв. - неплатена главница по Договор за паричен заем № 3054162/09.10.2017 г.; 158,12 лв. - договорна лихва за периода от 26.10.2017 г. до 08.03.2018 г.; 991,78 лв.

- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.10.2017 г. до 08.03.2018 г.; 18,00 лв. - разходи; 63,49 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 27.10.2017 г. до 30.04.2018г.