Решение № 87 от 12.03.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Несебър, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Р.Г.М. като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20242150100077 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба вх. № 749/23.01.2024 г., уточнена с молби-уточнение вх. №№ 1397/12.02.2024 г. и 5125/05.06.2024 г., от Н. А. Н., родена на ********** г., с адрес в гр. ***“, чрез адв. М.

Т. от БАК, срещу Р. А. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. *** и постоянен адрес в гр. ***, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на увреждане, причинено на 14.07.2023 г. в к.к. Слънчев бряг, общ.

Несебър – ухапване от куче, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

Излагат се твърдения, че на 14.07.2023 г. около 08,00 часа в района на комплекс „С.С.*“, к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, ищцата разхождала собственото си куче – малка порода. По същото време ответникът седял на заведение без ограждения пред комплекса - на външна маса, заедно с кучето си, което държал без намордник, с повод оставен на пейката, находяща се от отсрещната страна на масата на ответника, без осъществяване на пряк контрол. Ищцата, от срещите си с ответника и кучето му – среден размер, знаела, че последното проявява агресия. Затова, преминавайки взела на ръце кучето си, за да избегне конфликт, като мислила, че ответникът ще хване каишката на своето, но то се спуснало и я нападнало. Захапало я първоначално за десния крак в областта около глезена, а впоследствие за лявата ръка около лакътя, където висяло известно време с впити зъби. Твърди се, че ответникът безучастно наблюдавал ситуацията, като кучето му самоволно пуснало ищцата в даден момент и се върнало при собственика си в заведението. Ответникът не се притекъл на помощ на ищцата и малко след инцидента напуснал мястото му. Случайни минувачи помогнали на ищцата да наложи раните си с лед и да ги превърже, повикали съпруга , като очевидецът на инцидента – Я. С. подал сигнал на ЕЕН 112 за случая. Пристигналият на място полицейски екип съставил предупредителен протокол на ответника.

След инцидента ищцата била отведена с линейка за преглед и лечение в 1 медицински център, където била указана специализирана помощ, изписани били антибиотици и било констатирано, че е причинена голяма рана на лявата ръка с некротични ръбове в дълбочина и лезия на дълбоката фасция. Впоследствие на ищцата били извършвани прегледи и подмяна на превръзки всеки ден в продължение на месец и половина, като шевовете били свалени на 24.07.2023 г., но се наложил повторен шев и дренаж на раната на крака, като повторното му сваляне било на 09.08.2023 г. На 15.08.2023 г. ищцата посетила УМБАЛ Бургас, където след преглед било издадено съдебномедицинско удостоверение, констатиращо нанесените вследствие ухапванията телесни увреждания.

Посочва се, че по случая на ответника бил съставен АУАН за нарушение на Наредба № 1 за осигуряване на движение на територията на Община Несебър и за това, че е разхождал кучето си - среден размер - на обществено място, без поставен намордник.

Излагат се подробни оплаквания, че в резултат на инцидента ищцата изпитала силна уплаха, болки и страдания, вследствие на което и понастоящем се страхувала да контактува с домашни животни. След инцидента спряла да разхожда домашния си любимец от страх да не срещне други кучета, имала нарушения на съня – стряскала се нощем и имала кошмари. В последващите няколко месеца се страхувала от влошаване на здравето си, нарушила обичайния си ритъм на живот и била неспокойна при разходки и вида на кучета. До настоящия момент имала кошмари и изпитвала затруднения да контактува с хора в присъствието на домашните им любимци.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника.

В проведени по делото открити съдебни заседания, ищцата се явява лично и с процесуален представител. Поддържа исковата молба, моли за уважаване на претенцията като доказана по основание и размер, претендира съдебни разноски.

Ответникът се явява лично в заседанията по делото, не оспорва по същество изложените от ищцата обстоятелства за ухапването. Излага възражения, че ухапването е било само по ръката на ищцата, не и по крака, както и че не е устанал безучастен към ситуацията. Моли за частично отхвърляне на претенцията.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно между страните, че ищцата е собственик на куче от дребна порода, а ответникът – на куче от породата „американски старфордширски териер“, на възраст от 10 години, с тегло 19-20 кг и височина от 35-40 см. Безспорни са и обстоятелствата, че на 14.07.2023 г. около 09,00 часа, в гр. Несебър, кв. Фрегата, до к-с „С.С.*“, ответникът разхождайки домашния си любимец е допуснал проява на агресия от негова страна спрямо ищцата, резултирала в захапване по крака и ръката на ищцата. В подкрепа на установеното идват обясненията на ответника, дадени в съдебно заседание на 17.12.2024 г. по делото, неговите признания, както и находящите се на л. 78-100 от делото писмени доказателства, съставляващи предоставена с писмо на БРП преписка по случая, вкл. копие от ветеринарния паспорт на кучето на ответника, както и АУАН Серия А № 0004162/28.07.2023 г. на мл. полицейски инспектор Любомир Дянков при РУ Несебър, ОДМВР Бургас. Доколкото АУАН е неоспорен по делото, съдът намира, че същият съставлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените с него факти и следва да бъде кредитиран изцяло с доверие.

По делото от страна на ищцата са представени и медицински документи – 2 съдебномедицинско удостоверение № 48/2023 г. на УМБАЛ Бургас, Отделение по съдебна медицина; и медицинско удостоверение, издадено на 15.08.2023 г. от МЦ „Нептун Бийч“ ООД /л. 4-7 от делото/, установяващи, че към 15.08.2023 г. ищцата е констатирана с разкъсно-контузна рана на лявата ръка в състояние след хирургическа операция/манипулация и прободна рана на дясна подбедрица, като е заключено, че всяко от уврежданията би могло да е причинено от ухапване от куче от 14.07.2023 г. и е причинило временно разстройство на здравето на ищцата, неопасно за живота. Видно от представени разходни документи /л. 8-9 по делото/ ищцата е провеждала лечение на 14.07.2023 г. и 09.08.2023 г. на стойност от общо 2022,23 лева.

По делото бяха изслушани и показанията на водения от ищцата свидетел – Валерий В., неин съпруг, както и призования по искане на двете страни свидетелочевидец Я. С..

Свидетелят С. посочва пред съда, че е бил очевидец на инцидента от лятото на 2023 г. Спомня си, че около 10,00 ч. пред стопанисвания от собственото му дружество магазин дошъл ответникът с кучето си – среден размер, взел си кафе от машината пред магазина и седнал на една от разположените пред търговския обект маси. По същото време св. С. обработвал заявки с гръб към ответника на съседната маса и разговарял по телефона, когато чул шум и се обърнал да види какво се случва. Видял обърната пейка на съседната маса, на която бил седнал ответника, и кучето му, което се било насочило към кучето на ищцата. Свидетелят заключава, че кучето на ответника е било вързано за обърнатата пейка, която е паднала вследствие силното дърпане от страна на кучето на ответника. Посочва, че с цел да предпази собственото си куче от взаимодействие с това на ответника, ищцата се навела да го вземе на ръце, когато била захапана от кучето на ответника по една от ръцете си – в частта от китката до лакътя. Тъй като кучето на ответника не отпускало захапката си над ищцата ответникът го хванал и му отворил устата, след което започнал да го удря с каишката, защото било много агресивно, като го издърпал на една страна. Междувременно от причинената на ищцата рана започнала да тече много кръв, поради което св. С. влязъл в магазина да търси нещо, с което да я спре. Извадил от торба с покупки дреха, с която да притисне раната на ръката на ищцата, като казал да седне и дал бутилка с вода. Посочва, че ответникът през цялото време се опитвал да усмири кучето си. Заявява, че е извикал линейка на тел. 112 и по молба на ищцата е позвънил на съпруга .

От своя страна, съпругът на ищцата – св. В., чиито показания съдът преценява през призмата на чл. 172 от ГПК, заявява, че на датата на инцидента от лятото на 2023 г. е получил обаждане от непознат номер, но на телефона била жена му – ищцата и му казала, че е била нападната от куче и е получила сериозно нараняване. Св. В. се явил незабавно на мястото на инцидента, което не било далеч от дома му, и видял жена си цялата в кръв, със сериозна разкъсна рана на ръката и с триъгълна рана на глезена, с разкъсана в долната част и по ръкава рокля. На място не видял собственика на кучето причинител на раните и самото куче, като пристигнали полиция и линейка, която откарала ищцата в близката клиника „Свети Георги“. Свидетелят В. си спомня, че когато е посетил мястото на случая съпругата му била в много лошо състояние – шокирана, бледа, пред загуба на съзнание. Заявява, че всеки ден в рамките на един месец е водил жена си на превръзки на ръката, а относно раната на крака, че е зараснала бързо. Твърди, че след месец, при махане на шевовете на ръката на ищцата, се установило, че състоянието на раната не е добро и налага повторно полагане на шевове. Посочва, че оздравителният процес на раната на ръката е отнел два месеца превръзки и прием на антибиотици от ищцата. Спомня си, че ищцата след инцидента не можела да спи, изпадала в паника при вида на големи кучета и започвала да трепери, изпитвала силен стрес в период от 2-3 месеца. Излага личното си мнение, че и понастоящем ищцата не е преодоляла изцяло страха си от случая.

3

По делото, по искане на ищцата, бе изготвена и приета без възражения на страните съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р Е. Г., вписана в списъка на вещите лица към Окръжен съд – Бургас, която съдът цени с доверие, като безпристрастно и компетентно изготвена. Експертът, след извършен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, е заключил, че получените от ищцата увреждания, вследствие процения инцидент от 14.07.2023 г., съставляват разкъсно-контузна рана в областта на задната повърхност на лява предмишница с дължина 3 см и прободна рана в областта на задната повърхност на долна трета на дясна подбедрица с диаметър 0,8 см. Експертизата е дала заключение, че механизмът на причиняване на уврежданията съответства на разкъсване от кучешки зъби, както и че раните на ищцата са били своевременно обработени, а настъпилото усложнение в лечението е възможно да се дължи на въздействието на находящите се в устната кухина на кучето микроорганизми и високите температури в периода на инцидента.

Даден е извод, че процеса на възстановяване на ищцата от ухапванията е продължил в периода между шест и осем месеца от нараняването. Вещото лице е констатирано, че към датата на изготвяне на експертизата и 18 месеца след инцидента процесът на възстановяване на ищцата е приключил и на местата на нараняване се наблюдават белези.

Предвид установеното от фактическа страна, за съда се наложиха следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 50 вр. чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД.

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 50 от ЗЗД и да се ангажира отговорността на собственика или на лицето, под чийто надзор се намират вещите е необходимо да са налице следните елементи - причинени вреди /имуществени и неимуществени/ от вещи, които вреди да са в причинно-следствена връзка със състоянието/поведението на съответната вещ. Съгласно чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. За разлика от общата отговорност по чл. 45 от ЗЗД, която е за виновни и противоправни действия или бездействия, отговорността по чл. 50 от ЗЗД не се обуславя от вината на отговарящите /собственикът или надзираващият/, а от връзката между вредите и свойствата на самата вещ. Собственикът на вещта черпи благоприятните последици от притежанието на вещта, респ. върху него следва да бъдат и неблагоприятните последици, настъпили вследствие състоянието/поведението на вещта. Ако вещта е предадена на друго лице, което да упражнява надзор върху нея, е налице акт на съгласие, поради което за периода на време, в който то упражнява надзора, носи и отговорността за вредите произлезли от нея.