Решение № 92 от 24.03.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. П., 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20221230100658 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 357, ал. 1 КТ във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, по чл. 128, т. 2 КТ, по чл. 215, ал. 1 КТ и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Ищецът Д. А., с адрес в гр. Б., ул. „П. ш.“ № 18, ЕГН **********, твърди, че с ответника (като негов работодател) са се намирали в трудово правоотношение, въз основа на трудов договор с № 10/01.04.2020 г. Поддържа, че е заемал и е изпълнявал длъжността „шофьор на товарен автомобил“. Сочи, че на 19.10.2021 г. трудовоправната връзка е била прекратена. Изтъква, че бившият му работодател му дължи: 4 880 лв. – нетно трудово възнаграждение, за периода от 01.01.2021 г. до 19.10.2021 г.; 288,74 лв. – мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение, с общ период на забавата от 19.10.2021 г. до 19.05.2012 г.; 30 097 лв. – командировъчни разходи за 169 дни работа в чужбина (Кралство Дания, Кралство Белгия и Кралство Нидерландия), за периода от месец 03.2021 г. до месец 08.2021 г., от които: 17 дни за месец 03.2021 г., 30 дни за месец 04.2021 г., 31 дни за месец 05.2021 г., 30 дни за месец 06.2021 г., 31 дни за месец 07.2021 г. и 30 дни за месец 08.2021 г., както и 1 780,74 лв. – мораторна лихва върху неизплатените командировъчни разходи, с общ период на забавата от 19.10.2021 г. до 19.05.2022 г. Иска постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че между тях е съществувало посоченото трудово правоотношение, а визираните вземания да му бъдат присъдени, 1 ведно със законната лихва върху първото и третото от тях, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.05.2022 г., до погасяването. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът „Д. Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц.

Б. III“ № 11А, ЕИК ***, оспорва ищцовите претенции, настоява за тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил. Излага доводи, че: всички суми за работна заплата и за командировъчни разходи, дължими на ищеца по трудовото правоотношение помежду им, са били изцяло изплатени; за времето, до което се отнасят предявените искове, ищецът не е изпълнявал надлежно възложената му работа; недължимостта на главните вземания обуславя недължимост и на онези, свързани със закъснителните лихви.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):

1.1.) Уважаването на разглежданите искови претенции е предпоставено от кумулативната даденост на съответните законови изисквания, а именно:

- Относно иска за съществуването на трудовото правоотношение (чл. чл.

357, ал. 1 КТ във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК) – възникването на трудовоправната връзка между страните, както и съществуването й през периода, касаещ тази искова претенция.

- Относно иска за трудовото възнаграждение (чл. 128, т. 2 КТ) – трудово правоотношение между ищеца (в качеството му на работник/служител) и ответника (като работодател) за процесния период от време, отнасящо се до посочената в исковата молба длъжност; реалното полагане на труд от страна на работника/служителя; размер на трудовото възнаграждение, отговарящ на претендирания, и неизпълнение на задължението на работодателя за неговото заплащане.

- Относно иска за командировъчните разходи (чл. 215, ал. 1 КТ) – командироване на ищеца, извършено от ответника, в рамките на исковия период, за изпълнение на служебни задължения на първия в чужбина; размер на следващите му се в тази връзка командировъчни разходи и липсва на изпълнение на задължението на работодателя за заплащането им.

- Относно исковете за мораторните лихви (чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД) – съществуването на главните парични дългове, чиято изискуемост е настъпила, и допускането на забава в погасяването им.

1.2.) Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните предпоставки по всеки от исковете, а на ответника – погасяването на търсените задълженията.

2

1.3.) На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с доклада по делото, са били отделени като безспорни фактите, че: за времето от 01.04.2020 г. до 19.10.2020 г. ищецът и ответникът са се намирали в трудово правоотношение; в тази трудовоправна обвързаност първият е имал качеството на работник, а вторият – на работодател; работникът е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил”.

1.4.) С писмо на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Б., по реда на чл. 186, изр. 2, предл. 1 ГПК, е представено копие от административната преписка, образувана в тази институция, по повод сигнал с вх. № 21095992/04.11.2021 г., подаден от ищеца срещу ответника, с оплаквания за неизплатени трудови възнаграждения и командировъчни разходи. От анализа на тези материали се установява, че:

- Трудовото правоотношение между страните е възникнало от цитирания трудов договор с № 10, сключен на 01.04.2020 г., който касае споменатата длъжност „шофьор на товарен автомобил“, при основно месечно трудово възнаграждение от 610 лв. и допълнително такова за трудов стаж от по 0,6 % за всяка прослужена година.

- При тези параметри на трудовоправната връзка, нетното трудово възнаграждение на ищеца за един пълен отработен месец се равнява на 473,35 лв. Това се потвърждава от месечните платежни ведомости, отразяващи заплатите в предприятието на ответника от април до август на 2020 г., които се явяват пълни отработени месеци от ищеца.

- Във ведомостите за заплатите от януари до септември на 2021 г. на ищеца не са били начислявани никакви трудови възнаграждения, като в тях е записано, че той дължи на ответника по 26 лв. – за осигурителни вноски.

- Във ведомостта за заплатите за октомври 2021 г. на ищцовата страна е начислено нетно трудово възнаграждение от 288,22 лв., при 12 отработени дни.

- Платежните ведомости, обсъдени в предходните три абзаца, носят подпис за ищеца, който той не е оспорил в настоящото съдебно производство по установения ред (чл. 193 ГПК).

- За исковия период, до който се отнася претенцията за командировъчните разходи (март – август на 2021 г.), е налице само една командировъчна заповед – от 01.10.2021 г., съгласно която ищецът е бил командирован за работа в чужбина от 01.10.2021 г. до 18.10.2021 г., с право на дневни пари от по 27 евро на ден.

- Ответникът е съставил седем разписки за платени суми на ищеца, както следва:

= с № 05/21, за сумата от 1 275 евро – заплата за март 2021 г.;

= с № 06/21, за сумата от 2 250 евро – заплата за април 2021 г.;

= с № 07/21, за сумата от 2 325 евро – заплата за май 2021 г.;

= с № 08/21, за сумата от 2 250 евро – заплата за юни 2021 г.;

= с № 09/21, за сумата от 2 325 евро – заплата за юли 2021 г.;

= с № 10/21, за сумата от 2 250 евро – заплата за август 2021 г., и 3

= с № 11/21, за сумата от 2 720 евро – заплата за септември 2021 г.

- Нито една от изброените разписки не е подписана за ищеца.

- Със заповед № 4/19.10.2021 г. на законния представител на ответното дружество трудовият договор с ищеца е бил прекратен от датата на издаване на заповедта, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие.

1.5.) От съвкупната преценка на показанията на свидетелките Л. А. и Ц. С., на признанието на факти, направено по чл. 175 ГПК от процесуалния представител на ищеца, и на електронна кореспонденция, водена между първата свидетелка и лицето Е.

С., се констатира, че:

- Свидетелка А. е съпруга на ищеца, свидетелката С. е съпруга на управителя на дружеството ответник, а Е. С. е син на последните двама.

- Ищецът реално е работил при ответника до средата на октомври 2021 г., изпълнявайки трудовите си задължения на шофьор в чужбина.

- На неустановени дати през 2020 г. и през 2021 г. са били предавани неустановени с точност парични суми в брой от управителя на ответното дружество, от неговата съпруга и от техния син на ищеца и на съпругата му, свързани с процесното трудово правоотношение.

- Впоследствие между ищеца и ответника са възникнали спорове за неизплащането на суми за трудови възнаграждения и за командировъчни разходи, като отношенията им допълнително са се влошили от обстоятелството, че първият е участвал в пътно-транспортно произшествие, случило се при управлението на служебно превозно средство.

1.6.) С нормативния регламент на чл. 270, ал. 3 КТ законодателят е създал специални изисквания относно начина на изплащане на трудовото възнаграждение и на удостоверяването на самото плащане. Според този законов текст, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка, a при писмено искане на същия, възнаграждението му може да бъде изплащано на негови близки или да се превежда по посочена от него банкова сметка.

Във всички изброени случаи плащането следва надлежно да се докаже (вж.

Определение № 680 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 509/2015 г., ІV г.о. на ВКС), което обикновено става чрез съответната нарочна документация (ведомост за заплати, разписка, платежно нареждане за банков превод), като е допустимо използването и на случаен документ, ако той води до категорично доказване (вж. Решение № 89 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 558/2012 г., ІV г.о. на ВКС). По аргумент от разпоредбите на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 1 и т. 4 ГПК, погасяването на задължението за изплащане на трудово възнаграждение не може да се доказва със свидетелски показания (вж.

Решение № 1144 от 24.09.2009 г. по гр. д. № 1154/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС ), освен в хипотезата по чл. 165, ал. 1 ГПК – когато документът е загубен или унищожен не по вина на страната, искаща свидетелите (вж. Решение № 258 от 03.11.2017 г. по гр. д. № 4

1007/2017 г., ІV г.о. на ВКС). Затова и предвид носената тежест на доказване, може да се заключи, че при съдебен спор за неплатени парични вземания, полагащи се на работник или служител по трудово правоотношение, работодателят (като ответник) трябва да ангажира несъмнени доказателства, че е изплатил на работника или служителя (като ищец) претендираните суми.

1.7.) В обобщение на казаното дотук може да се изтъкне, че:

- Първият от предявените искове е изцяло основателен, тъй като от 01.04.2020 г. до 18.10.2021 г. страните са се намирали в действителна трудовоправна връзка.

- Изпълнени са и предпоставките, формиращи основанието на исковете за трудовото възнаграждение и за командировъчните разходи, след като през процесния темпорален диапазон ищецът е работил при ответника, полагайки своя труд в чужбина. Възражението в отговора на исковата молба, че работникът не е изпълнявал коректно трудовите си функции не може да бъде възприето, защото в тази насока не бяха доказани никакви конкретни факти. Няма такова значение участието на ищеца в пътния инцидент, за който говорят свидетелите, доколкото няма никакви ясни сведения дали той носи вина за него, респективно дали носи отговорност пред работодателя за причинени щети.

- По отношение на размера на дължимите суми по исковете за главниците е нужно да се съобрази, че:

= Нетното трудово възнаграждение, полагащо се на ищеца за времето от 01.01.2021 г. до 30.09.2021 г., е 4 260,15 лв. (9 месеца х 473,35 лв.). Без значение в тази насока е, че във ведомостите за заплатите, отнасящи се за посочения период, не са били начислявани трудови възнаграждения, след като беше установено, че ищецът реално е полагал труд. Ведомостите за заплатите, както беше изяснено, представляват писмени доказателства за изплатеното трудово възнаграждение, а не са елемент от фактическия състав, който поражда вземането за същото. Трудовото възнаграждение се дължи на работника или служителя за труда, който е престирал в полза на работодателя (чл. 242 КТ), като ведомостта за заплатите има отношение за неговото документиране, а не за възникването на притезателното право то да бъде получено от работника или служителя (чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ). Що се отнася пък до отработените 12 дни за месец октомври на 2021 г. размерът на нетното трудово възнаграждение е 288,22 лв., както е отразено във ведомостта за този месец.