Определение № 30189 от 20.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30189 гр. София, 20.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110130883 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С възражения с вх. № 130528/24.04.2026г. и с вх. № 161839/20.05.2026г., имащи характер на молби с правно основание чл. 248 от ГПК Р. Т. К., възразява и моли съда да измени постановеното по делото решение от 27.01.2026г. в частта за разноските, като възразява да заплати присъдената с оглед изхода на спора сума за разноски на ищеца в размер на 818,07 евро. Излага доводи, че в хода на съдебното дирене ищецът дал неверни твърдения и сведения свързани с предмета на спора по същество, което обосновавало извод за недължимост на разноски от страна на ответника.

В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ищецът В.

Г., чрез адвокат С. К. е взел становище по молбите/възражения като счита същите за просрочени, а по същество за неоснователни.

Предвид горепосоченото, съдът намира следното:

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.

Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае хипотезата на изменение на решението. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на 03.04.2026г., а първото възражение, имащо характер на молба за изменение на решението в частта за разноските е подадено в съда на дата 06.04.2026г., /по пощата, видно от датника/, поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и като такава е допустима.

По същество молбите на ответника съдът намира за неоснователни. И двете възражения съдът намира, че нямат характер на жалба срещу решението, а на искане за изменение на последното в частта за разноските. И в двете възражения обаче са изложени доводи за изменение на решението в частта за разноските, свързани със съществото на спора, която преценка следва да се направи от въззивния съд при ревизиране на решението по инстанционен път, като ответникът не е подал жалба срещу решението, а единствено възразява да заплати разноските по делото. Следва да се посочи, че съдът не намира 1 основание за изменение на решението в частта за разноските. Такива са присъдени с оглед обективния характер на отговорността за разноски с оглед изхода на спора, на основание чл.

78, ал.1 от ГПК. В последно о.с.з. ответникът не е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а в останалата част разноските за държавна такса и за експретиза са присъдими на ищцовата страна, с оглед изхода на спора.

По гореизложеното съдът намира, че така подадените възражения, имащи характер на молби по чл. 248 от ГПК следва да бъдат оставени без уважение.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражения с вх. № 130528/24.04.2026г. и с вх. № 161839/20.05.2026г., имащи характер на молби с правно основание чл. 248 от ГПК, подадени от Р. Т. К., за изменение на постановеното по гр.д. № 30883/2025г. решение от 19.013.2026г., в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2