Решение № 3625 от 17.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3625 гр. Пловдив, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова. като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20215330116574 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за съдебна делба във фазата на извършването .

С решение № ..............., постановено по гр. дело № 16574/2021 г. по описа на РС – гр. Пловдив, XIII състав, е допусната делба между страните по делото на недвижими имоти, заснети в КККР на гр. П..........– ПИ с идентификатор ............. с административен адрес гр. П....., ул. „Г..........., ведно с находящите се в същия сгради с идентификатори ........... – с предназначение по кадастрална скица „друг вид сграда за обитаване“, ........... – също с предназначение по кадастрална скица „друг вид сграда за обитаване“, и ...........– с предназначение по кадастрална скица „хангар, депо, гараж“, при съответни квоти за съделителите. Решението е влязло в законна сила.

Съделителките Е. В. и А. Х. са взели становище, че извършването на делбата следва да стане чрез изнасяне на имота на публична продан или чрез формиране на два дяла от същото, като на тях в общ дял се даде сграда № .... с предназначение по кадастрална скица „гараж“, ведно с идеална част от двора, а на Т. С. – другите две сгради с останалата част от двора.

Съделителката Т. С. претендира делбеното имущество да й се възложи на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.

По реда на чл. 346 от ГПК Е. В. и А. Х. са предявили против Т. С. претенции с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС – за заплащане на обезщетение, съизмеримо с пазарния наем, за лишаването им от ползване на 1 собствените им по ¼ ид. част от съсобствените недвижими имоти за периода от .......... (подаване на исковата молба за делба) до ......... (датата на първото открито заседание във фазата на извършване на делбата) в размер на 200 лв. месечно за всяка от ищците, т.е. общо по 7200 лева за всяка от тях, ведно със законната лихва от предявяването на претенцията – ........., до окончателното плащане.

В последното открито заседание по делото по почин на Е. В. и А. Х. съдът е допуснал изменение по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК на предявените претенции досежно техния размер, като същите са намалени до общата сума от по 1814 лева за всяка от тях, а за горницата исковете са оттеглени със съгласие на насрещната страна.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно начина на извършване на делбата:

Съсобствеността във втората фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените в закона способи: чрез възлагане на неподеляемо жилище (чл. 349 от ГПК), чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, или чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребие (чл. 352 от ГПК) , а в случай че имотът е неподеляем и не може да се възложи никому от съделителите - чрез изнасяне на имота на публичн продан (чл. 348 от ГПК).

За да бъде уважена предявената претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, е необходимо да са налице едновременно следните предпоставки: 1) съсобствеността между страните да е възникнала от наследяване, 2) да е допусната делбата на неподеляемо жилище, 3) претендиращият съделител да е живял в жилището към момента на откриване на наследството (т. е. към момента на смъртта на наследодателя по арг. от чл. 1 от ЗН, и 4) претендиращият съделител да не притежава друго жилище.

За поделяемостта на допуснатите до делба вещи и тяхната средна пазарна стойност по делото е назначена съдебно-техническа експертиза.

Вещото лице Сукас Д. е извършило оглед на имотите на място и посочва, че процесната сграда с кратък кадастрален идентификатор № 1 представлява тухлена постройка, строена през 50-те години на миналия век, която има електрозахранване, водоснабдяване, баня, кухня и две стаи, едната, от които – преходна; че процесната сграда с кратък идентификатор № 2 съставлява тухлена постройка с две помещения, строена в началото на 70-те години на миналия век, която не е водоснабдена, чийто вид отговаря на ползване като складово помещение; че процесната сграда с идентификатор № 3 е тухлена, без ВиК инсталация, построена е около ............и има вид да се ползва за складово помещение. Съгласно заключението допуснатите за делба поземлен имот и сгради са неподеляеми, а пазарната им стойност е 63 772 лева. Вещото лице И. Г. е дало заключение за актуалната пазарна стойност на имота към 2

..........., а именно – 80 460 лева. За меродавно досежно стойността се намира второто заключение, доколкото водещ критерий при кредитиране на оценителните експертизи по делбени дела е икономическият, респ. оценяването следва да е по възможно най-актуални пазарни цени. В този смисъл е напр. решение № 64 от 13.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4086/2021 г., II г. о.

За доказване на основателността на предявената от Т. С. възлагателна претенция са ангажирани гласни доказателства – разпитан е св. К.

П...........Макар и ...........да е роднина по ....на съделителката Т., показанията му са логични и безпротиворечиви, респ. кореспондират с дадените от него в първата фаза такива, поради което се кредитират от съда. Свидетелят П... съобщава, че към момента на смъртта на общата наследодателка Е. К...

(.............. на ответницата) Т. живеела с нея в делбения имот в гр. П... на ул.

„Г..... Там последната се нанесла през ....г. и понастоящем също живеела там, не притежавала друго жилище. На насрещната страна е разпитван св. Д...

Х....., който е съобщил, че към момента на смъртта си Е. К.... е живяла сама, а при многократните си посещения в имота никога не заварвал Т. С. там.

Показанията на св. Х... за това обстоятелство не се кредитират, тъй като са вътрешно противоречиви и не кореспондират с изнесеното при разпита му в първата фаза на делбата – в открито заседание на 21.12.2022 г. същият е съобщил, че: „Даже когато сме ходили в имота .... в началото ни е черпила с кафе. Когато минавахме през .... винаги сме ходили в имота“.

Разпитаните свидетели потвърждават установеното на място от вещото лице предназначение на сградите – че се касае до една жилищна сграда и две други постройки, които не са самостоятелни, не могат да се ползват за живеене или гариране, а са складови.

Следва да се приеме за установено, че към момента на откриване на наследството на общия наследодател Е. К............. (УН на л. 8 от делото), Т. С. е живяла в имота. Между страните не е спорно, че след смъртта на Е. тя трайно се е установила и живее на ул. „............

Като съобрази горните констатации за фактите, съдът намира, че делбата следва да се извърши чрез възлагане на жилищната сграда с кратък идентификатор № .........., ведно с второстепенните две постройки с идентификатори № 2 и № и дворното място, на Т. С. по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК, като делът на останалите съделители бъде уравнен в пари, за което ще се постанови условен диспозитив съгласно чл. 349, ал. 5 и 6 от ГПК. Това е така по долуизложените съображения.

Жилищната сграда с кратък идентификатор № 1 е построена през 50-те години на миналия век, т.е. преди ..........., когато влизат в сила измененията в пар. 38-39 на Строителните правила и норми за изграждане на населени места (отм.), с които се въвеждат задължителни изисквания, на които трябва да отговаря един недвижим имот, за да бъде приет за жилище по смисъла на закона, в т.ч. и при претенция за възлагане в делбено производство. Съгласно 3 приетото в ТР № 96/1971 г. на ОСГК при сгради, строени преди тази дата, водещ критерий при извода, дали се касае до жилищен имот, е завареното му фактическото ползване като такъв (в този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана напр. решение № 44/12.09.2012 г. по гр. дело № 699/2011 г. на ВКС, I I г.о., в което е прието: „Настоящият съдебен състав възприема изразеното становище в посоченото ТР по поставения правен въпрос. Освен това намира, че това тълкуване е приложимо за заварените до 17.05.1963 г. жилищни сгради, отредените в реална собственост етажи или части от етажи. Тълкуването се прилага и при преценка за възможността такива обособени преди 1963 г. етажи или части от етажи да бъдат годен обект на разпореждане, макар и да не отговарят на изискванията на действащите към момента на сделката строителни правила и норми за самостоятелен обект. При тази хипотеза водещ е фактическия признак – заварена обособеност в самостоятелно жилище“). Не е спорно между съделителите, че тази сграда е обособена в жилище към момента на построяването си и понастоящем.

По-нататък, макар и в кадастралната скица да е посочено, че сградата с кадастрален идентификатор № 2 е по предназначение „друг вид сграда за обитаване“, а сграда с кадастрален идентификатор № 3 е с предназначение „хангар, депо, гараж“, от събраните по делото доказателства – заключение на вещо лице и показанията на св. Д....Х........и св. К. П.......... се установява, че реалното положение е такова, че тези две сгради съставляват складове.

Същите, следователно, не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, а са принадлежности към основната жилищна сграда и дворното й място (чл. 98 от ЗС).

Предвид всичко гореизложено, следва да се приеме, че до делба е допуснат единствен самостоятелен неподеляем жилищен имот – жилищна сграда с кадастрален идентификатор ..........., ведно с принадлежностите: дворното място, в което е построена (ПИ с идентификатор ...........) и две складови постройки, представляващи принадлежност към жилищната сграда и двора, заснети в КККР на гр. П..... като сграда № .......... и сграда № ..............

Налице е първата предпоставка за уважаване на възлагателната претенция на съделителката С..

Налице са и останалите предпоставки за уважаването на претенцията.

Съсобствеността върху имота безспорно е възникнала по наследяване. Към момента на откриване на наследството на Е. К.......... г-жа С. е живяла в имота, което състояние е трайно, продължително а не инцидентно. За пълнота, доколкото по делото има данни, че страните са наследили дял от имуществото не само от Е., а и по линия на ......... Г. К............, следва да се отбележи, че е в случая е достатъчно претендиращият възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК съделител да е живял в имота при откриването на кое да е от двете наследства (арг. от т. 9 на ТР 1/2004 г.). Не са събрани никакви доказателства съделителката С. да е притежава друго жилище, поради което следва да се приеме, че не е притежавала такова.

4

По предявените от Е. В. и А. Х. против Т. С. претенции с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС:

За да бъде уважен иск правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, ищецът следва да установи пълно и главно, че е лишен от ответника от ползването на общата вещ в съответствие с правата си в съсобствеността, както и че писмено е поканил същия да му предостави ползването на вещта.

В настоящия случай не се доказва ищците Е. В. и А. М. да са отправили до Т. С. писмена покана за предоставяне на ползването, респ. за заплащане на обезщетение за ползването на имота. Исковата молба не може да служи за такава, защото в нея не е обективирано искане по чл. 31, ал. 2 от ЗС (константна е практиката на ВКС – напр. решение № 83/31.07.2017 г. по гр. дело № 3896/2016 г. на ВКС, I г. о., че „писменото поискване“ по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е волеизявление за получаване на обезщетение в писмена форма; в случая такова липсва). Безпредметно е да се обсъждат останалите предпоставки за уважаване на иска, доколкото отсъствието на само една от тях обосновава отхвърлянето му в цялост като недоказан по основание. Без значение е, че са събирани доказателства за неговия размер.

По разноските:

На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността дела му.