Решение № 19327 от 28.10.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8510/2023
- Вид
- Решение № 19327
- Подписан
- 28.10.2024
- Състав
- МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 19327 гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110108510 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с оветниците Р. К. Б. и А. Л. И. са в договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-апартамент №58, находящ се в гр. /////. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят потребеното от тях и доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда на чл. 410 от ГПК съдът му е указал да предяви установителен иск за установяване на претенцията си, което обуславя правния му интерес от предявяване на исковете, с които се иска от съда да признае за установено, че Р. К. Б. и А. Л. И. му дължат, както следва: Р. К. Б. сумата от 554,62 лв.– главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 76,42 лв. – лихва за забава от 14.09.2016 год. до 18.07.2019 год. и сумата от 2,30 лева-лихва за забава върху претендираната главница за дялово разпределение за периода от 30.07.2016 год. до 18.07.2019 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.07.2019 год. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до изплащане на сумите и А. Л. И. сумата от 554,62 лв.– главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 76,42 лв. – лихва за забава от 14.09.2016 год. до 18.07.2019 год. и сумата от 2,30 лева-лихва за забава върху претендираната главница за дялово 1 разпределение за периода от 30.07.2016 год. до 18.07.2019 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.07.2019 год. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до изплащане на сумите. Претендира и сторените разноски.
Ответниците-Р. К. Б. и А. Л. И., чрез назначения им особен представител са депозирали в срок отговор на исковата молба, в който оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия.
Правят възражение за изтекла погасителна давност на част от претенциите.
Третото лице помагач-„ТС” основателността на исковете.
ЕООД не изразява становище относно
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е. че е изплатили на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящият случай ответниците оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия за апартамент №58, находящ се в гр. /////, за който са им начислени процесните суми.
Съдът приема възражението за основателно. Това е така, защото ищецът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, въпреки указаната му доказателствена тежест. С оглед изложеното и доколкото ищецът не доказа качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия, съдът приема, че само на това основание искът е неоснователен и недоказан и не следва да се обсъждат останалите възражения за недължимост на процесните суми.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ///// искове против Р. К. Б., ЕГН ********** и А. Л. И., ЕГН ********** и двете със съдебен адрес: гр. //////, чрез адв. К.-особен представител за признаване за установено, че Р. К. Б. и А. Л. И. му дължат, както следва: Р. К. Б. сумата от 554,62 лв.– главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 76,42 лв.
– лихва за забава от 14.09.2016 год. до 18.07.2019 год. и сумата от 2,30 лева-лихва за забава върху претендираната главница за дялово разпределение за периода от 30.07.2016 год. до 18.07.2019 год. и А. Л. И. сумата от 554,62 лв.– главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 76,42 лв.
– лихва за забава от 14.09.2016 год. до 18.07.2019 год. и сумата от 2,30 лева-лихва за забава върху претендираната главница за дялово разпределение за периода от 30.07.2016 год. до 18.07.2019 год., като неоснователни и недоказани.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „ТС” ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3