Решение № 212 от 17.12.2020, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 297/2020
- Вид
- Решение № 212
- Подписан
- 17.12.2020
- В сила
- 11.04.2023
- Състав
- ИЛИЯНА ПОПОВА, ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258, ал. 1, предложение второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, точка 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 108, ал. 1, точка 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1, точка 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, точка 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, точка 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, точка 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492, точка 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, точка 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 494, точка 10 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 244, ал. 1, точка 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 212 гр. Велико Търново , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Членове:
Секретар:
ИЛИЯНА ПОПОВА
ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20204001000297 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.
С Решение № 59/26.02.2020 година по т. д. № 22/2019 година на Окръжен съд Габрово „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на Т. Д. Т. сумата 112 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.09.2018 година, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2018 година до окончателното изплащане.
Със същото решение е отхвърлен искът на Т. Д. Т. против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 112 000 лева до претендираните 160 000 лева като неоснователен.
С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на Т. Д. Т. сумата 1 440 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.09.2018 година, ведно със законната лихва от 21.11.2018 година до окончателното изплащане.
Със същото решение е отхвърлен предявеният от Т. Д. Т. против „Застрахователно 1 акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата над 1 440 лева до претендираните 1 490 лева като неоснователен.
С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати държавна такса в размер на 4 537.60 лева в полза на Окръжен съд Габрово.
Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати сумата 455 лева – разноски, заплатени от касата на съда, в полза на Окръжен съд Габрово.
С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати държавна такса в размер на 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на Окръжен съд Габрово суми.
Със същото решение Т. Д. Т. е осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД сумата 471 лева – разноски по делото.
С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат М. И. Д. сумата 3 798.80 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат М. Д. – пълномощник на Т. Д. Т., против Решение № 59/26.02.2020 година по т. д. № 22/2019 година на Окръжен съд Габрово в частта, с която претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над 112 000 лева до размер на 160 000 лева. Във въззивната жалба се излага, че първостепенният съд неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, който е несправедлив, занижен и не може да репарира претърпените вреди в относително пълен обем, каквото е изискването на закона. При формиране на заключението за дължимото обезщетение са взети предвид само една част от установените по делото обективни обстоятелства. Липсва обоснован, убедителен оценъчен извод за значението на формално обсъдените травми, остатъчните пожизнени последици за младото момиче, приетият принос на пострадалата. Съставът на Окръжен съд Габрово не е обсъдил в детайли травмите, получени в резултат на пътнотранспортното произшествие, подробно описани във въззивната жалба, тяхната тежест, последиците от уврежданията, оставащи пожизнено, физическите и психически страдания на Т. Д. Т.. Няма паричен еквивалент, който може да компенсира болките и страданията, търпени от пострадалата в резултат от телесните увреждания, получени при инцидента. При отсъждане на обезщетението съдът трябва да отчете и конкретните икономически условия, респ. нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането, практиката на съдилищата при определяне на 2 обезщетения за неимуществени вреди в сходни случаи. Развити са подробни съображения за неправилността на извода на първостепенния съд за наличие на съпричиняване в размер на 20% от страна на пострадалата. Изложени са доводи за началния момент, от който дружеството-застраховател дължи лихва за забава.
Направено е искане да се отмени Решение № 59/26.02.2020 година по т. д. № 22/2019 година на Окръжен съд Габрово в частта, с която претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над 112 000 лева до размер на 160 000 лева, ведно със законната лихва от 21.11.2018 година (датата на сезиране на дружествотоответник), и да се постанови друго такова, с което да се уважи иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер – 160 000 лева, ведно със законната лихва от 21.11.2018 година до окончателното изплащане на обезщетението; в полза на жалбоподателката да се присъдят разноски, да се определи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Т. Х. – процесуален представител на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, в който са развити съображения за нейната неоснователност.
С писмено становище пълномощникът на застрахователното дружество е оспорил въззивната жалба.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново не се е явил пълномощникът на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Т. Х. – процесуален представител на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, против Решение № 59/26.02.2020 година по т. д. № 22/2019 година на Окръжен съд Габрово в частите, с които: е присъдено обезщетение за неимуществени веди за горницата над 35 000 лева до размер на 112 000 лева; периода на законна лихва от 21.11.2018 година до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди; главница за имуществени вреди в размер на 1 440 лева; периода на законната лихва от 21.11.2018 година до окончателното изплащане на обезщетението за имуществени вреди; дружеството е осъдено да заплати държавна такса в размер на 4 537.60 лева, разноски, заплатени от касата на съда – 455 лева;
5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист; 3 798.80 лева – адвокатско възнаграждение. Към въззивната жалба е приложен препис от авизо местен превод от 18.03.2020 година за преведена сума в размер на 35 000 лева на Т. Д. Т.. Процесуалният представител на дружеството-застраховател счита, че не са налице правни и фактически основания за присъждане на обезщетение в размер над 35 000 лева. Описано е проведеното лечение на Т. Д. Т. след инцидента, състоянието на лицето към момента. Изтъква се, че 3 първостепенният съд не е отчел неизвършването на контролни прегледи с неврохирург от страна на Т. Д. Т., липсата на посещения при психиатър, невролог, ортопед-травматолог.
Няма данни тя да е провеждала лечение с предписаните медикаменти. Съставът на Окръжен съд Габрово не е съобразил факта, че с бездействието си Т. Д. Т. е забавила своето по-бързо възстановяване (налице е съпричиняване от страна на пострадалото лице). При отсъждане на завишения размер на обезщетението за неимуществени вреди не е взето предвид становището, изразено от експертите, относно здравословното състояние на Т. Д. Т. и степента на нейното възстановяване. Определеният процент на съпричиняване – 20%, е занижен с оглед събраните по делото доказателства. При условие, че пострадалата е била с поставен предпазен колан, е нямало да има свободно движение на тялото в автомобила и извън него, вредоносният резултат по телосложението на Т. Д. Т. със сигурност щял да е минимален (охлузвани по тялото). Повечето увреждания на пострадалата са получени от съприкосновение с твърда повърхност или обекти извън купето на автомобила при изхвърлянето от него и не биха настъпили при поставен обезопасителен колан.
Пълномощникът на юридическото лице-жалбоподател визира принос на пострадалата в размер на 50%, с който следва да се намали дължимото обезщетение.
При определяне на застрахователното обезщетение първостепенният съд е нарушил разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Обезщетението за имуществени вреди не е редуцирано с процент съпричиняване. Т. Д. Т. не е доказала да е търпяла емоционален стрес, надвишаващ обичайния такъв. Липсват обективни данни за емоционалните травми на пострадалата, душевни страдания и страх от автомобили.
Постравматичното стресово разстройство не е констатирано от лекар със специалност „Психиатрия“.
Погрешно е заключението на решаващия състав за дължимост на законна лихва за забава от 21.11.2018 година (датата на уведомяването). Застрахователят се е произнесъл един ден преди изтичане на регламентирания от закона срок, поради което законна лихва за забава следва да се начислява от деня, следващ произнасянето по чл. 108, ал. 1, точка 2 от Кодекса за застраховането – 21.02.2019 година.
Постановеното решение противоречи на трайната съдебна практика за обичайния размер на обезщетенията, присъждани в подобни случаи. Определеното обезщетение не е съобразено с реално понесените от Т. Д. Т. болки и страдания в резултат на телесните увреждания, получени при инцидента, надвишава значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите обезщетение.
Направено е искане да се отмени Решение № 59/26.02.2020 година по т. д. № 22/2019 година на Окръжен съд Габрово в обжалваните части и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли претенцията на Т. Д. Т. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 35 000 лева, ведно със законната лихва от 21.11.2018 година до нейното окончателно изплащане, при условията на евентуалност – да се намали размера на 4 обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, съответните размери на присъдените разноски, включително адвокатско възнаграждание и държавна такса; да се отмени атакуваното решение в частта, с която дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за времето от 21.11.2018 година до 20.02.2019 година; в полза на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да се присъдят разноските за въззивното и първоинстанционното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат М. Д. – процесуален представител на Т. Д. Т., в който са развити съображения за нейната неоснователност.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново процесуалният представител на Т. Д. Т. е оспорил въззивната жалба на дружеството-застраховател.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 22/2019 година на Окръжен съд Габрово е образувано въз основа на предявени от адвокат М. Д. – пълномощник на Т. Д. Т., против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД искове за заплащане на: 160 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, 1 490 лева – обезщетение за имуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие.
Претендира се и законна лихва за забава от 21.11.2018 година – датата, на която е предявена застрахователната претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумите. В исковата молба се излага, че на 29.09.2018 година около 12.00 часа на главен път II-44, километър 22+000, област Габрово, Д. Т. при управление на личния си автомобил „Ланд Ровер Фриландер“, с ДК № ЕВ 10 **** поради заспиване губи контрол над моторното превозно средство, което излиза от пътното платно и се преобръща. Вследствие на пътнотранспортното произшествие е пострадала Т. Д. Т., която е била на задна лява седалка.