Присъда № 4 от 09.02.2024, Районен съд - Троян

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 4 от 09.02.2024г. , постановена по НОХД № 232/2023г. на Районен съд - Троян.

Срещу подсъдимата А.А.Н. е повдигнато обвинение и същата е предадена на съд за извършено престъпление по чл.183 ал. 1 от НК за това, че в гр. Троян, област Ловеч, след като е осъдена да издържа свой низходящ сина си Г.Л.В., ЕГН **********, с влязло в сила съдебно решение /Определение № 667/06.12.2019г., влязло в сила на 16.12.2019г. по гр. дело № 657/2019г. по описа на Районен съд – Троян/ съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски - от месец януари на 2021г. до месец юни включително на 2021г. в размер на 160.00 /сто и шестдесет/ лева месечно, месеците април и май на 2022г. и месеците октомври и ноември на 2022г. в размер на 160.00 /сто и шестдесет/ лева месечно, в общ размер на 1 600.00 /хиляда и шестстотин/ лева. По повод на престъплението е проведено Досъдебно производство № 289/2022г. на РУ Полиция гр. Троян, по което са разпитани свидетели, събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други характеристични данни за подсъдимата.

В хода на съдебното производство представителят на Районна прокуратура –Ловеч заявява, че поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимата А.А.Н.. Счита, че престъплението и авторството му са доказани от обективна и субективна страна, като подробните си съображения за това излага в предоарията си по време на съдебните прения. Твърди, че поддържа възприетата в обвинителния акт фактическа обстановка. Моли съда да признае подсъдимата Н. за виновна и да и наложи наказание пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК за срок от 6/шест/месеца.

Подсъдимата А.А.Н. се явява лично в с.з. и със служебния упълномощен защитник адв.Михаела Димовска от АК Ловеч. Дава обяснения по повдигнатото обвинение. Не оспорва основните факти в обвинителния акт.

Признава задължението, че дължи на детето посочената месечна издръжка.

Излага подробни обстоятелства защо през инкриминирания период от време не е имала възможност да я заплаща. Твърди, че по време на КОВИД пандемията е била с минимални доходи, че се е наложило да изтегли кредит, защото дъщеря и е била в дома им, в онлайн обучение и е трябвало да и осигури таблет, да осигури достъп до интернет, както и отопление през деня.Освен това излага, че е имала разходи и за заплащане наем на квартира и сама е трябвало да осигури всички тези средства. По време на съдебното производство е изплатена почти цялата сума от дължимата издръжка в размер на 1 600лева, като е останала дължима сума в размер на 167.55лева. В защитната си пледоария адв.Димовска моли съда да постанови оправдателна присъда,като съобрази, че периодите, в които Н. не е заплащала дължимата издръжка са точно по времето на най-тежката Ковид – криза, че именно тогава подсъдимата е била в изключително затруднено финансово положение, че е имала извънредни разходи за издръжката на голямата си дъщеря, която се е обучавала онлайн.Адв.Димовска изтъква съображения, че през посочения период от време малолетния Г. не е търпял никакви лишения.Алтернативно на оправдателната присъда, е направено искане за условна присъда в минимален размер.

1

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимата А.А.Н. е родена на *** в гр. Р., област Б., българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес ***, със *** образование, ***, работи в *** гр. Троян на длъжност „***”, неосъждана, ЕГН **********.

За периода от 2013г. до пролетта на 2019г. подсъдимата А.А.Н. и свидетелят Л.Р.В. живеели на семейни начала в гр. Троян и от съвместното им съжителство на 11.07.2016г. се родил синът им Г.Л.В.. Когато се срещнали двамата, подсъдимата Н. имала вече едно дете – В.М.П., родена на ***г. от друг мъж, за отглеждането на което полагала грижи.Свидетелят В. работил, а Н. се грижила за двете малки деца.

През 2017г. отношенията между двамата се влошили и през месец април те се разделили.Уговорили се докато Н. си намери работа, малолетното дете Г. да живее при баща си.Първоначално Н. редовно взимала при себе си детето/всяка седмица/, но впоследствие тези срещи се разредили.Противоречиви са доказателствата каква е причината за това.Твърденията на свидетеля В. са ,че Н. напълно се е дезинтересирала от сина си и е престанала да търси контакт с малолетното дете.Други доказателства сочат, че В. в един момент е променил поведението си.Започнал е да се е укрива, променял е телефоните си номера и е възпрепятствал по всякакъв начин тези контакти.

От приложените по ДП доказателства се установява, че подсъдимата Н. завела в Районен съд-Троян гр.д.№657/2019г. С Определение №667/06.12.2019г. , влязло в сила на 16.12.2019г., съдът одобрил постигнато между страни споразумение, като родителските права върху малолетното дете Г.Л.В. били предоставени за упражняване на неговия баща Л.Р.В., а обвиняемата Н. била осъдена на заплаща месечна издръжка в размер на 160.00 лева до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.Съдебният акт влязъл в сила на 16.12.2019 г.

След влизане в сила на решението на Районен съд - Троян, подсъдимата Н. първоначално редовно е изплащала дължимата издръжка.

След това имала материални затруднения и не е изплащала дължимата издръжка , както следва: от месец януари на 2021г. до месец юни включително на 2021г. в размер на 160.00 /сто и шестдесет/ лева месечно, месеците април и май на 2022г. и месеците октомври и ноември на 2022г. в размер на 160.00 /сто и шестдесет/ лева месечно, в общ размер на 1 600.00 /хиляда и шестстотин/ лева. Свидетелят В. се снабдил с изпълнителен лист № 260146/10.06.2021г., въз основа на който била образувано изпълнително дело №125/2021г. по описа на ДСИ при РС-Троян с длъжник обвиняемата А.А.Н.. По посоченото изпълнително дело бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на същата, като дължимите суми свидетелят В. получавал чрез съдия изпълнител.

По настоящото дело по искане на страните съдът е допуснал съдебна финансово – икономическа експертиза с вещо лице Даниела Цонева Петрова – Нешева, тъй като по ДП много от обстоятелствата по делото, не са били изяснени от реализираните в хода на ДП финансово – икономически 2 експертизи. От заключението на експерта се установява,че за инкриминирания период от месец януари на 2021г. до месец юни включително на 2021г., месеците април и май на 2022г. и месеците октомври и ноември на 2022г. подсъдимата Н. не е заплащала дължимата издръжка.За периода месец януари – месец юни 2021г. същата е работила в *** и е получила трудови възнаграждения, както следва: за месец януари сума в размер на 623.06 лева, за месец февруари 2021г. сума в размер на 623.06лева, за месец март 2021г. сума в размер на 857.70лева, за месец април 2021г. сума в размер на 590.57лева, за месец май 2021г. сума в размер на 446.83лева и за месец юни сума в размер на 651.13лева.Експертът излага, че за периода месец април 2022г. до месец май 2022г. Н. имала трудови възнаграждения от фирма „Л.“ООД, както следва – за месец април сума в размер на 128.38лева и за месец май 2022г. сума в размер на 103.92лева.Според заключението, за периода месец октомври – месец ноември 2022г. Н. е имала трудови правоотношение с фирма „***“ ЕООД само от 20.10.2022г. до 29.10.2022г. без да има данни дали е получила трудово възнаграждение.За посочения времеви период, подробно описан по-горе, Н. е получила обезщетение за временна нетрудоспособност за месец април 2022г. в размер на 32.09лева.Установява се от заключението, че за цитирания инкриминиран период подсъдимата е притежавала банкови сметки в „Юробанк България“АД и „Централна кооперативна банка“АД с подробно описани суми в заключението.В с.з. вещото лице уточнява, че това са сумите, получени от трудовите възнаграждения на подсъдимата.

Видно от у-ние №УД000956/20.09.2022г./том1 л.97 от ДП/ на Община Троян, Отдел „Местни приходи“ Н. не е имала декларирано недвижимо и движимо имущество.

Видно от писмо изх.№452/01.02.2024г. на ДСИ при РС – Троян по изп.д.№125/2021г. по описа на СИС с длъжник А.А.Н., оставащата за плащане сума е в размер на 167.55лева, от които 160 лева издръжка за месец април 2022г. и 7.55лева частична издръжка за месец май 2022г.

От така установената и изложена по-горе фактическа обстановка и от събраните по делото писмени и гласни доказателства настоящата инстанция приема за установено, че не може да се направи категоричен извод ,че Н. е осъществила от субективна страна състава на престъплението от общ характер по чл.183 ал.1 от НК, а именно да е в гр.Троян,област Ловеч, след като е осъдена да издържа свой низходящ - сина си Г.Л.В., ЕГН **********, с влязло в сила съдебно решение /Определение № 667/06.12.2019г., влязло в сила на 16.12.2019г. по гр. дело № 657/2019г. по описа на Районен съд – Троян/ съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски - от месец януари на 2021г. до месец юни включително на 2021г. в размер на 160.00 /сто и шестдесет/ лева месечно, месеците април и май на 2022г. и месеците октомври и ноември на 2022г. в размер на 160.00 /сто и шестдесет/ лева месечно, в общ размер на 1 600.00 /хиляда и шестстотин/ лева.

Престъплението по чл. 183 ал. 1 НК е от категорията на т.нар. продължени престъпления. От обективна страна те се характеризират с това, че през периода на бездействие деецът осъществява непрекъснато състава на престъплението, което се преустановява или с предприемане на дължимото 3 активно поведение или с преустановяване на престъпното състояние поради независещи от извършителя обстоятелства. Налице е деяние, изразяващо се в бездействие – съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече вноски, в случая за целия инкриминиран период.

При тези данни, за решаването на въпросите за вината и отговорността на дееца, предвид инкриминирания престъпен състав по чл.183 ал.1 от НК, е необходимо да е доказано, че подсъдимата е имала неиздължени месечни вноски за посочените по-горе периоди и не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски /10 на брой/ да заплати дължимата издръжка на своя низходящ- малолетния си син Г.Л.В.,когото е осъдена да издържа.От обективна страна съставът на престъплението по чл.183 ал.1 от НК е осъществен.Няма обаче доказателства, от които да е видно, че това свое задължение Н. не е изпълнила съзнателно, а именно да е имала редовни доходи и някакво имущество за издължаване на дължимата сума и въпреки това умишлено да не я е заплатила.

Разпитана в качеството на обвиняема по ДП и в с.з. като подсъдима, Н. е заявила, че разбира обвинението, като е давала подробни обяснения по делото.Изложила е, че винаги когато е имала възможност е заплащала редовно издръжката за детето, за което е представяла доказателства.Обяснява, че е била с минимални доходи и че единствена се е грижила за издръжката и на другото си малолетно дете В..Твърди, че са живеели на квартира, че по време на Ковид – кризата и обявеното извънредно положение, предвид създадената в страната епидемична обстановка, е имала много нисък размер на трудовото възнаграждение, през месец януари 2022г. е напуснала работа, за да си търси такава с по-висока заплата.Сочи, че въпреки че е работила на няколко места на половин работен ден, средствата не са и стигали за издръжка на домакинството и не е успявала да отделя за заплащане на дължимата издръжка.Твърди, че винаги когато е работила е имала и запор върху възнаграждението си по образуваното изпълнително дело.Обяснява ,че никога не е го е правила умишлено и съзнателно, а е било „въпрос на оцеляване за нея и дъщеря и“.В с.з. Н. уточнява, че по време на Ковид – пандемията е изтеглила и кредит, защото дъщеря и е трябвало да провежда онлайн обучение и се е наложило да и осигури таблет, да закупи дърва за отопление, да прекара в дома им интернет и да заплаща квартира.

Съдът кридитира като достоверни обясненията на подсъдимата Н., тъй като те се подкрепят от всички събрани по делото доказателства – писмени, гласни и от заключението на съдебната финансово – икономическа експертиза.На първо място, по делото са събрани множество доказателства, от които е видно, че Н. няма недвижими имоти или движимо имущество,които да продаде и заплати издръжката.Доходите, които е получавала във фирма ***, където е официалната и месторабота, са били минимални - в размер на около 630лева месечно. Още по-незначителни са били доходите и от „Л.“ООД, където е работила допълнително, за да осигури средства за своята издръжката и за тази на малолетната си дъщеря В..