Решение № 1423 от 15.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1423 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20255300503183 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Д. П. У., ЕГН: ********** от с. ***, длъжник по изпълнително дело № 68/2020 г. по описа на ЧСИ Атанас Атанасов, рег. № 757 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, против действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в извършването на опис на недвижим имот, представляващ вилна сграда в ***, на 16.10.2025 г. (погрешно посочена дата 16.06.2025 г.) с твърдението, че имотът представлява единствено жилище за длъжника и се явява несеквестируемо имущество по смисъл на чл.444, т.7 от ГПК. Прилага копие от саморъчно завещание на починалия си баща за справка, че не притежава наследствен имот.

Ответната страна по жалбата- взискателят М. Л. У., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат С. Х., взема становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на жалбата. Поддържа, че подобна жалба със същия довод за несеквестируемост на имота е била разгледана по гр.д.№ 1514/2025 г. на ПдОС и с постановеното по делото решение е установено, че площта на жилището надхвърля значително нормите за жилищни нужди на длъжника.По отношение на представеното саморъчно завещание се сочи, че е 1 обявено на 04.11.2024 г. почти четири години след образуване на изпълнителното дело и с него се накърнява запазената част на длъжника.

Моли се за отхвърляне на жалбата.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил становище за недопустимост на жалбата, тъй като с решение по гр.д.№ 1514/2025 г. на ПдОС, образувано по жалба на длъжника срещу насрочването на опис на недвижимия имот за 18.12.2024 г., съдът вече се е произнесъл относно несеквестируемостта на имота.Позовава се на представения по делото от взискателя подробен план за преустройство на еднофамилната вилна сграда в двуфамилна вилна сграда.Посочва, че извършения на 16.10.2025 г., а не на 16.06.2025 г. – както е записано в жалбата, опис е необходим за изясняването на въпроса за възможността за разделяне на процесния имот и прилагането на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/2008 г. Въз основа на заключението на вещото лице се сочи, че вилната сграда е построена на три нива, всяко от които представлява отделен етаж с около 7080 кв.м. площ. По изложените съображения счита жалбата за недопустима и моли същата да се остави без разглеждане.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя М.

Л. У. против длъжника Д. П. У. за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 09.02.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 17756/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XI гр.с.

На 31.01.2018 г. е вписана възбрана върху следния недвижим имот на длъжника: М. В. С., изградена до фаза „груб строеж“, със застроена площ от 75,85 кв.м. и разгъната застроена площ от 203,30 кв.м., с идентификатор ***, с адрес: с. ***, брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Марково, общ. Родопи, обл.

Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-85/06.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. ***, с площ от 396 кв.м., а съгласно придобивен акт от 410 кв.м., с начин на трайно ползване: за вилна сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: кв. 24, парцел VI, 2 при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***.

По искане на взискателя е изработен технически инвестиционен проект за преустройство на еднофамилната вилна сграда в двуфамилна вилна сграда, който не е приет от длъжника.

По делото се установява от справка от НАП, че длъжникът притежава земя и сграда в с.*** от 1/4 ид.ч. и недвижим имот в гр.*** от 1/4 ид.ч.

С разпореждане от 13.09.2024 г. е насрочен опис на възбранения недвижим имот за 18.12.2024 г., което действие на съдебния изпълнител е обжалвано от длъжника пред ПдОС. С решение № 717/13.06.2025 г. постановено по в.гр.д.№ 1514/2025 г. на ПдОС, XIV гр.с. е оставена без уважение жалбата на Д. П. У. против действията на ЧСИ по насрочване на опис на недвижимия имот – вилна сграда за 18.12.2024 г.

На 16.10.2025 г. е извършен опис на възбранения недвижим имот – вилна сграда, както и на 31.10.2025 г. е постъпило заключение за неговата пазарна стойност.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, подаден е в законоустановения срок, изхожда от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/ и с нея се обжалва насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, а същото съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК е от кръга на действията, които длъжникът може да обжалва.

Неоснователни са доводи за недопустимост на жалбата. Извършеният по делото опис на недвижимия имот – вилна сграда е на 16.10.2025 г., който е оспорен в срок с подадената жалба на 17.10.2025 г., не се установява друг такъв по делото.

Постановеното решение № 717/13.06.2025 г. по в.гр.д.№ 1514/2025 г. на ПдОС, XIV гр.с. не препятства произнасянето по сезиращата жалба. Според задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат 3 правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Посочено е, че съдебният акт има за предмет съответното изпълнително действие, а дори то да засяга секвестируемостта на имота, въпросът за секвестируемостта е въпрос по изпълнението, респективно за правилността на изпълнителното действие и с разрешаването му не се формира сила на пресъдено нещо по материално право. От изложеното се налага извод, че доколкото в случая се обжалва друго изпълнително действие, което е последващо на разгледаното по в.гр.д.№ 1514/2025 г. на ПдОС, съдът дължи да извърши самостоятелна преценка на неговата законосъобразност и не е обвързан от възприетото с решение № 717/13.06.2025 г. по в.гр.д.№ 1514/2025 г. на ПдОС, XIV гр.с.

Предвид изложеното жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оплакванията в жалбата се основават на твърденията за несеквестируемост на описания недвижим имот по силата на чл. 444, т. 7 от ГПК, според която разпоредба изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице: жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал.

2 от Закона за собствеността.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК несеквестируемостта на непотребимите вещи / каквато вещ е недвижимия имот / е забрана за тяхното осребряване, като извършването от съдебния изпълнител на действията налагане на възбрана и опис на непотребима вещ и назначаване при описа на вещо лице за оценяването й не са несъвместими с несеквестируемостта, т. к. не са действия по осребряването на имота, а са насочени към неговото задържане в патримониума на длъжника / възбраната / и към неговото индивидуализиране / описа /. Затова те се явяват допустими действия, поради което не подлежат на отмяна.

4

С решение № 132/23.07.2020 г. по гр. д. № 3781/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО, е прието, че при налагането на възбраната съдебният изпълнител не проверява предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК за несеквестируемост на жилището на длъжника, когато той е физическо лице, върху което се насочва изпълнението. Както се посочи, несеквестируемостта е забрана за осребряване, а възбраната задържа жилището в неговия патримониум (чл. 451 ГПК). Поради това е допустим описът и на несеквестируемо жилище. При него съдебният изпълнител установява жилищната площ, съгласно изискванията на чл. 444, т. 7 ГПК, вр. с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/2008 г., а може и да провери с кого живее длъжникът - друго обстоятелство от значение за несеквестируемостта. Предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК обуславят процесуалната законосъобразност на следващите действия по публичната продан на жилището. Съдебният изпълнител ги установява по документите, които взискателят е представил и по документите, които той изисква и събира, включително от длъжника (чл. 426, ал. 4 ГПК, респ. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и чл.

483 ГПК).

Предвид изложеното оспореният опис на недвижимия имот не представлява незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител и не подлежи на отмяна.

Отделно от изложеното по делото се установява, че Д. У. притежава идеални части от земя и сграда в с.***, както и идеални части от недвижим имот в гр.***,на който е и нейният постоянен адрес, с което се опровергава приложението на чл.444, ал.7 от ГПК. При тези данни по делото е без правно значение представеното саморъчно завещание от наследодателя на длъжника.

В аспекта на изложеното се налага извод, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Ответникът по жалбата – взискателят не е претендирал разноски по делото и такива няма да се присъдят с решението.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. П. У., ЕГН: ********** от с.

***, длъжник по изпълнително дело № 68/2020 г. по описа на ЧСИ Атанас 5

Атанасов, рег. № 757 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, против действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в извършването на опис на недвижим имот, представляващ вилна сграда в ***, на 16.10.2025 г.

(погрешно посочена дата 16.06.2025 г.) с твърдението, че имотът представлява единствено жилище за длъжника и се явява несеквестируемо имущество по смисъл на чл.444, т.7 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6