Акт № 211 от 12.11.2026, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- 581/2026
- Подписан
- 12.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 211 гр. Несебър, 12.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска И. при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска И. Административно наказателно дело № 20262150200581 по описа за 2026 година Производството е образувано по жалба от "Р.е.Б." ЕООД, ЕИК – ***, представлявано от управителя В.Н. срещу Наказателно постановление № 905333- F901538/05.08.2026г., издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности"-Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП, с което за нарушение на чл. 25 ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл. 118, ал.
1 ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена "Имуществена санкция" в размер на 700евро.
Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради процесуална и материалноправна незаконосъобразност, като в него неправилно е отразено, че при съставяне на АУАН не са направени възражения, а сторените такива не са обсъдени. Твърди се, че при извършената контролна покупка по време на проверката е издаден фискален бон. При извършената проверка на КЛЕН са установени две покупки съответно с цена от 2 евро и с цена от 8 евро, за които не е издаден касов бон, но и за двете покупки плащането от клиентите е било извършено през ПОС-устройството на касата. В тази връзка и във връзка с възражението по АУАН жалбоподателя е отправил запитване и е представил на наказващия орган отговор на дружеството, извършващо техническа поддръжка на монтираното в обекта фискално устройство за техническа възможност и описан софтуерен проблем/технически проблем при комуникацията между софтуера и фискалното устройство, вкл.неотразяване или несвоевременно отразяване на дисплея на ФУ, че хартията му е свършила/, по каква причина за тези две плащания през ПОС устройство не са 1 издадени от свързаното с него фискално устройство. Твърди, че доколкото плащанията през ПОС-устройство постъпват в сметката на дружеството, то същите са проследими и няма как да има неотразяване на приходи или укриване на оборот. Иска се отмяна на обжалваното наказателно постановление, алтернативно за намаляване на размера на наложената санкция до минималния предвиден в закона.
В открито съдебно заседание при редовно уведомяване, дружеството-жалбоподател не се представлява. Постъпили са след о.с.з. писмени бележки.
Процесуалния представител на административнонаказващия орган в о.с.з. застъпва становище, че нарушението е безспорно доказано. Поддържа, че издаденото НП е правилно, поради което пледира за неговото потвърждаване. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН видно от приложената разписка НП е връчено на управителя на дружеството жалбоподател на 19.08.2026 г., а жалбата срещу него е депозирана на 21.08.2026г. чрез НАП.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Съдът след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Видно от Протокол за извършена проверка в обект, № 0426524/11.07.2026г. на същата дата в 14,26ч. е извършена проверка по спазване на данъчното законодателство от служители в ГД“Фискален контрол“ НАП в екип от К. И.- старши инспектор по приходите и Траян Колев –гл.инспектор по приходите в ГДФК, ЦУ на НАП в търговски обект снек бар „Рибен рай“, находящ се на плажна ивица в к.к.Слънчев бряг, стопанисван от "Р.е.Б." ЕООД. От показанията на св. И. се установява, че проверката е започнала с контролна покупка, при която е бил издаден фискален бон.След легитимиране проверяващите извели дневен Х-отчет от монтираното в обекта фискално устройство, като при прегледа на същия установили, че на 11.07.2026г. в 11,39ч. е извършена покупка № 697077 на стойност от 8евро, която е заплатена с карта на ПОС устройство в обекта, за която не е издадена фискална касова бележка от регистрираното и работещо ФУ в обекта. На същата дата в 13,23ч. е била извършена покупка № 383045 на стойност от 2 евро, която също била заплатена с карта чрез ПОС-устройството в обекта, но и за нея нямало издаден ФБ от фискалното устройство. От приложения дневен отчет/л.30/ се установява, че на 11.07.2026г. към 14,26ч. оборота в обекта е бил в размер на 609,50евро с ДДС/507,92евро без ДДС/. От приложения отчет от ПОС-устройството в обекта/л.30/ и приложените ФБ за деня от 11,37ч. за продажба на стойност 12евро и от 11,50ч. за продажба на стойност 2
7евро/л.31/, както и за последователни продажби от 13.21ч. за 10евро и последваща продажба от 13,30ч. за 11евро/л.32/ се установява, че действително за посочените в ПИП две продажби липсват фискални касови бележки.
При така установеното бил съставен АУАН № F901538/16.07.2026г. за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Актът е предявен на същата дата на управителя на дружеството, който го подписал без възражение и получил препис от него. Тук следва да се посочи, че в приложения по административнонаказателната преписка заверен препис от АУАН липсва вписано възражение от законния представител на жалбоподателя при извършеното предявяване и връчване. Вписано в АУАН саморъчно възражение на управителя е налично в представения към жалбата препис от АУАН. Доколкото липсва саморъчно възражение в АУАН по преписката, съдът приема, че такова не е било надлежно извършено пред актосъставителя и свидетеля по акта при предявяването и връчването на последния, а е добавено саморъчно в последствие във връчения на жалбоподателя препис за нуждите на настоящото обжалване. При тези съображения настоящия състав приема, че при предявяването и връчването на АУАН и в предоставения 7-дневен срок възражение от жалбоподателя срещу акта не е сторено. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена "Имуществена санкция" в размер на 700евро.
С жалбата е представена разяснителна бележка от 24.07.2026г., в която е посочено, че се издава от Про Софт АД-Русе/без изх.№, фирмен печат и данни за лицето, подписало същата/, в която е посочено, че във връзка с постъпил от жалбоподателя въпрос „относно липсата на индикация за отсъствие на хартия при фискално устройство Datecs DP-150 със сериен № DA047802“, след извършена проверка е установено, че в зависимост от конкретната ситуация/например етапа на отпечатване на фискален бон, заседнала хартия или други обстоятелства, свързани с процеса на печат/, датчикът на устройството може да не отчете коректно липсата на хартия. В резултат на това е възможно да бъде генерирана съответната грешка към софтуера, което може да доведе до загуба на информация за приключени сметки, съхранявана в паметта на устройството.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт на формално основание. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете 3 по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 3-ЦУ-30-575/02.04.2026г. и Заповед № 3879/02.07.2026г., двете на изпълнителен директор на НАП. Както в АУАН, така и атакуваното постановление, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, обстоятелства, при които е извършено, а също и доказателства, които го подкрепят. От съдържанието на АУАН и наказателното постановление по еднозначен начин се установява за какво деяние е санкциониран жалбоподателят и каква е неговата правна квалификация. Наказващият орган в атакуваното постановление е изложил мотиви, както за липса на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, така и за смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът намира за правилно приложението на материалния закон по следните съображения:
Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.
С правилото на чл. 118, ал. 1 ЗДДС се предвижда, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Ал.4 на чл.118 ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят: издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
В чл. 35, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е въведено императивно задължение независимо от документирането с първичен счетоводен документ 4 задължително да се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
В случая безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства, че на датата на проверката – 11.07.2026 г. в 11,39ч. е извършена покупка № 697077 на стойност от 8евро, която е заплатена с карта на ПОС устройство в обекта, за която не е издадена фискална касова бележка от регистрираното и работещо ФУ в обекта, а в 13,23ч. е била извършена покупка № 383045 на стойност от 2 евро, която също била заплатена с карта чрез ПОС-устройството в обекта, но и за нея нямало издаден ФБ от фискалното устройство. Безспорно е също така и вмененото на лицата по чл.3, сред които и дружеството жалбоподател задължението за всяка продажба да издават фискален касов бон. Съдът не възприема за основателни възраженията за хипотетична софтуерна грешка в монтираното в обекта фискално устройство, поради която то не е представило индикация на дисплея, че хартията, на която се отпечатват фискалните бонове е свършила по две съображения: първо с оглед установения оборот от 507,92евро и часовия диапазон на двете продажби в 11,39ч. и 12,23ч., т.е. за разстояние от около два часа е неприемливо при посочения оборот два пъти да свърши хартията на ФУ. На следващо место, дори да бъде приета за вярна тезата на жалбоподателя, то с оглед задължението му да издаде фискален бон при всяка продажба и при евентуално стриктно изпълнение на това задължение, продавачът в обекта би забелязал, че за съответната продажба фискалното устройство не отпечатва фискален бон и такъв не може да бъде предаден на купувача заедно със закупената стока.
Разпечатката съдържа 25 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04736a25-2cb4-4f18-971e-bd8982a316d8