Решение № 24 от 14.03.2022, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Царево, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20222180200004 по описа за 2022 година Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по постъпила жалба от Община Царево, ЕИК 000057097 със седалище и адрес на управление в гр. Царево, обл. Бургаска, ул. "Хан Аспарух" № 36, представлявана от Г.Л.- кмет, срещу наказателно постановление № 97/ 03.12.2021 год. на Директора на РИОСВ- Бургас, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/ на Община Царево е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева, за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй като е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Алтернативно се иска намаляване на размера на санкцията.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен представител. Пледира се за отмяна на НП, алтернативно за намаляване на размера на санкцията.

За ответника по жалбата, се явява юрисконсулт, който поддържа 1 наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.

По делото актосъставителя. бяха събрани писмени доказателства.

Разпита се

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Н а 24.08.2021 год. актосъставителя, съвместно със свои колегислужители на РИОСВ- извършили проверка на канализационната система на гр. Ахтопол, общ. Царево. При извършената проверка било констатирано, че за пречистване на битово- фекалните води на гр. Ахтопол, обл. Бургаска, няма изградена пречиствателна станция за отпадни води и заустването на отпадни води се извършва в Черно море, без пречистване и издадено разрешително за ползване на воден обект, за заустване на отпадъчно води в повърхностни води. Констатираните нарушения, мотивирали актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение № 97/ 24.09.2021 год. в който нарушението е описано ясно, точно и изчерпателно. Актът бил съставен в присъствието на представител на жалбоподателя и връчен лично. Въз основа на съставения акт, наказващия орган- Директорът на РИОСВ- гр. Бургас, издал атакуваното наказателно постановление в което нарушението е описано по същия като в АУАН начин . Деянието е квалифицирано като такова по чл.

46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ и е санкционирано по чл. 200, ал. 1, т. 2 от с.з.

Горната фактическа обстановка се съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като 2 при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл.

14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение.

Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РИОСВ- Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на РИОСВ- Бургас, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Безспорно се установи по делото, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение- това не се спори и пред съда от процесуалния представител. Предвид това, съда намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗВ, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

Жалбоподателя, пледира за допуснати нарушения на установената в ЗАНН процедура. Съда намира тези възражения за неоснователни. Видно от събраните по делото доказателства, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в изискуемия срок. Посочените в тях фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство.

Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение.

Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, където е посочено, че се наказва се с имуществена санкция, освен ако не 3 подлежи на по-тежко наказание, юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното- от 2000,00 лв. до 10 000,00 лв. Съдът счита, че административно- наказващия орган правилно е отчел факторите определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което е наложил наказанието в минималния законоустановен размер. Ето защо наказателното постановление- като правилно и законосъобразно- следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 97/ 03.12.2021 год. на Директора на РИОСВ- Бургас, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/ на Община Царево е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева, за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ.

ОСЪЖДА Община Царево, ЕИК 000057097 да заплати на РИОСВБургас, сумата от 80,00 лева, за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 4