Определение № 464 от 28.08.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 464 гр. Монтана, 28.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500328 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 274 от ГПК, образувано по частна жалба на адв. Д. Г. против определение № 764/09.06.2026 г. по гр. д. № 2121/2025 г. на Районен съд – Монтана.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, затова моли да бъде отменено и вместо него МОС да постанови ново, с което на адв. Г. се определи възнаграждение за процесуално представителство при условията на чл. 38 от ЗАдв.

Твърди, че неправилно МРС е приел, че няма връзка между представения договор с клиента и разглежданото дело. Налице са всички предпоставки за определяне на възнаграждение, тъй като е представен договор за оказване на безплатна правна помощ, исковата молба е била подадена след сключване на договора и пълномощникът е изпълнил поетите с договора задължения. Изходът от спора е положителен за клиента му, поради което му се следват разноски.

Въззиваемата страна „С.“ ООД чрез адв. Хр. М. оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Правилно МРС е приел, че представеният по делото договор за правна помощ с адв. Г. не е индивидуализиран, а поведението на ищцата и пълномощника й представляват злоупотреба с право. Не е установено ищцата и пълномощникът й да са в близки отношения, поради което не са били налице предпоставки за оказване на правна помощ при условията на чл. 38 от ЗАдв.

Въззиваемата страна прави искане за прилагане на други искови молби, заведени от същата ищца срещу същия ответник, за да се установи, че те защитават един и същи икономически интерес, но вместо делата да бъдат съединени в едно производство по реда на чл.213 от ГПК, са разделени в отделни процеси, за да се генерира по-висок хонорар на пълномощника.

Доказателствата са писмени.

1

МОС като разгледа частната жалба и обсъди доводите на страните, приема за устновено следното:

Частната жалба е подадена в законния срок от легитимирана да обжалва страна, поради което е процесуално допустима, но по същетво е неоснователна.

Районен съд – Монтана е разгледал и уважил иск с правно основание чл. 22 от ЗПК за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит поради наличие на неравноправни клаузи в него. С решението си съдът е отхвърлил искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата за оказана правна помощ при условията на чл. 38 от ЗАдв, като е изложил мотиви, че договорът за правна помощ е представен в заверено от адв. Г. фотокопие, в него не се посочва номер на делото и не може да се установи, че е постигнато съгласие адв. Г. да представлява ищцата безплатно.

С молба по реда на чл. 248 от ГПК адв. Г. е поискал изменение на решение № 3/03.01.2026 г. по гр. д. № 2121/2025 г. в частта за разноските, но тя е оставена без уважение с обжалваното определение като съдът е посочил, че не са налице основания за изменение на решението.

Въззивният съд намира определението за неправилно, затова го отменя.

Ищцата Ц. Г. е била представлявана в процеса от адв. Д. Г.. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че той е сключен на 15 август 2025 г. преди образуване на делото, като в него е посочено, че възложената поръчка ще бъде осъществена безплатно при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв (близки отношения между клиент и адвокат). Пълномощното, което ищцата е дала на адв. Г., очертава широк обхват от правни действия, които той да предприеме от нейно име, включително изготвяне и подаване на искова молба във връзка с договори за потребителски кредит, да завежда и води дела до приключването им пред всички съдебни инстанции, да сключва спогодби, да извършва процесуални действия при образуавне на изпълнителни производства.

Въз основа на доказателствата за така учредената на адв. Г. представителна власт той е бил допуснат в процеса като процесуален представител на ищцата Ц. Г..

След като искът е уважен, то са възникнали предпоставките на чл. 78 от ГПК на ищцата да бъдат възстановени и разноските по водене на делото. Тъй като е била представлявана без да заплати предварително хонорар на упълномощения адвокат, то на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, то следва ответникът да бъде осъден да плати на адвоката съответно на положения труд възнаграждение.

Цената на заведения иск е 4326 лв, равняващи се на 2 211,85 евро. Адвокат Г. е подготвил и подал искова молба от името на Ц. Г., приложил е писмени доказателства, в производството е проведено едно съдебно заседание, в което страните не са се явили.

2

МОС намира, че на адв. Г. следва да се определи възнаграждение в размер на 374,57 евро. Това е минималният размер по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2014 г., който съдът приема като ориентир за изчисляване на хонорара. Съдът съобрази, че делото е протекло в кратки срокове, адв. Г. не се е явил в съдебно заседание, но е осъществил работа по подготовка на исковата молба, събиране на доказателства, внасяне на иска и е изложил становище по съществото на спора в писмена молба преди съдебното заседание по делото. Разглежданият спор не е с висок материален интерес, но изисква обсъждане на неравноправни клаузи в договор за кредит и съответствие на договора със Закона за потребителския кредит и Директива № 2008/48, поради което не може да се определи като спор с ниска правна сложност.

Дали между ищцата и пълномощника й съществуват близки отношения, не е въпрос, който съдът може да изследва. Касае се се до облигационна връзка мжду адвокат и клиент, условията на която се договарят свободно между тях. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв. е установено със закон. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, като не се проверява и не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката и изобщо обстоятелството, на което е уговорена безплатна правна помощ (Определение № 192 от 17.01.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4191/2024 г., I г. о., ГК). Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което се присъжда на адвоката.

Неоснователен е доводът на въззиваемата страна, че адвокат Г. представлява същата ищца и по друго дело срещу същото дружество отново за прогласяване недействителност на договор за кредит, поради което е налице злоупотреба с права.

Заведени са отделни искове за защита права по различни договорни правоотношения и след като ищцата е била представлявана и в двата процеса от адвокат, то не може да се намери злоупотреба с права. Процесуално право на всеки гражданин е да се защитава по законов път срещу недействителни клаузи от договори или от недействителни договори и съответно да иска установяване при неоснователни претенции за плащане на суми по договори за кредит какво реално дължи на кредитора. Не е налице злоупотреба с права и при сключване процесния договор за правна защита и съдействие, доколкото законът предвижда правна възможност за оказване безплатна правна помощ на близки на адвоката лица, като несъмнено е и правото на едно лице да ползва адвокатска защита. Злоупотреба с права би била налице когато делото се води с единствената цел да се увреди насрещната страна без да е налице защитимо материално право, каквито обстоятелства по делото не са 3 установени.

МРС неправилно е приел, че договорът за правна помощ между ищцата и пълномощника й не е индивидуализиран. Няма как в него да е бил посочен номер на делото, след като е сключен преди завеждане на иска. От друга страна видно от съдържанието му той възлага защита във връзка с няколко договора за кредит, следователно възможно е да служи като легитимация на адвоката и по други искови производства без това да представлява нарушение.

МРС е допуснал противоречие като от една страна приема, че договорът и пълномощното не могат да бъдат свързани с конкретното дело, но е допуснал участието на адв. Г. като надлежно упълномощен представител, легитимирал се със същите договор и пълномощно. Ако е считал, че е налице порок в учредяване на представителната власт, то съдът е бил длъжен да даде указания за отстраняване на тази нередовност още с проверката за допустимост в началото на исковия процес.

При така изложениет мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 764/09.06.2026 г. по гр. д. № 2121/2025 г. на Районен съд – Монтана, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА решение № 3/03.01.2026 Г. по гр. д. № 2121/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана, като ОСЪЖДА „С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.“ № ***, ет. 5, да плати на АДВОКАТ Д. Г., от АК – Л., със служебен адрес: гр. Т., ул. „З.“ № 4 офис № 30, възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 374,57 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4