Решение № 2851 от 02.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2851 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Диляна Господинова

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно гражданско дело № 20231100504340 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението „Софийска вода“ АД срещу постановление за разноски от 10.03.2023 г. на съдебния изпълнител, постановено по изп. дело № 20238510400328 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851, с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение разноските, дължими от длъжника за начислени такси по т. 31 от ТТРЗЧСИ, за събрана държавна такса за издаване на изпълнителен лист и за платени такси за банков превод и е начислил допълнително такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят счита, че таксите, които са възложени в негова тежест от частния съдебен изпълнител, не са дължими, тъй като не са налице предвидените в ТТРЗЧСИ основания за тяхното събиране в изпълнителното производство. Таксата по т. 31 от ТТРЗЧСИ била недължима, тъй като не бил издаден документ по Закона за счетоводството. За останалите такси също не е приложен изпълнителен титул или друг документ, който да доказва техния размер. Длъжникът оспорва също така таксата по т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане на обжалваното постановление от 10.03.2023 г., тъй като обжалваното постановление за разноски било връчено на длъжника на посочен от него електронен адрес. Иска се отмяна на обжалваното постановление за разноски от 10.03.2023 г., както и отмяна на допълнително приетата за събиране такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ.

Взискателите „Е.М.“ ЕООД и „Ф.С. Е.М.“ ЕООД заемат становище за неоснователност на жалбата.

1

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че жалбата е неоснователна.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението в производството по изп. дело № 20238510400328 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851, с район на действие СГС. Ето защо жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи. Таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени в ТТРЗЧСИ, представляват разноски по изпълнението и следователно са в тежест на длъжника. При тълкуване на нормата на чл. 79, ал. 1 ГПК, във връзка с тази по чл. 79, ал. 2 ГПК, в която е предвидено, че когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника, се налага изводът, че разноските по заплащане на таксите по изпълнението винаги се възлагат в тежест на длъжника, без значение дали тези такси са платени авансово от взискателя или не. Отговорността на последния за разноските за заплащане на дължимите по изпълнението такси, обаче, може да бъде ангажирана само ако се установи, че определено действие е реално извършено.

Установява се, че по образуваното изпълнително дело съдебният изпълнител е постановил два акта по въпроса за възлагане в тежест на длъжника на разноски по изпълнението, като с постановление за разноски от 10.03.2023 г. е отказал да намали по направено от длъжника възражение възложените в негова тежест разноски за събрана държавна такса за издаване на изпълнителен лист и на платени такси за банков превод, за начислени допълнителни разноски по т. 31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/ и е възложил за заплащане от длъжника такса по т. 4 ТТРЗЧСИ за връчване на уведомление за постановения акт по разноските.

При съобразяване на горното съдът намира, че само част от разноските, които са предмет на оспорване с настоящата жалба, са такива, които следва да бъдат възложени в тежест на длъжника по изпълнението „Софийска вода“ АД.

На първо място, това са разноските за заплатена от взискателя по сметка на съда такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв., за които по изпълнителното дело са представени доказателства, че са реално извършени.

Производството по издаване на изпълнителния лист се развива пред съда и предхожда образуването на изпълнителното дело. То обаче не е част от процеса, който се развива пред съда, тъй като за да бъде издаден 2 изпълнителен лист, този процес трябва да е приключил с окончателен съдебен акт, който има характер на изпълнително основание. От систематичното място на разпоредбите за издаване на изпълнителния лист в ГПК, които се намират в общите положения на част пета на ГПК „Изпълнително производство“, се налага изводът, че производството по издаване на изпълнителен лист е част от изпълнителното производство, поради което и разноските, направени от кредитора в тази връзка се включват в разноските по изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист. В този смисъл са и разясненията в определение № 617/16.12.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 6154/2013 г. по описа на ВКС, I гр.о., което настоящия състав възприема.

На следващо място, извършването на разноски за такси за банков превод в размер на 5,91 лева се установява от приложените по изпълнителното дело платежни документи /разписка от 21.01.2022 г. и вносна бележка от 26.01.2023 г./, поради което правилно същите са приети за събиране като разноски на взискателя по изпълнението.

Останалите оспорени с жалбата разноски не следва да се възлагат в тежест на длъжника по изпълнението по следните съображения:

В т. 31 ТТРЗЧСИ е предвидено, че съдебният изпълнител възлага за сметка на длъжника заплащането на допълнителни разноски, които представляват разходи за следното: за получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; - за банкови такси и комисиони; - за осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; - за транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; - за вещи лица; за пазачи; - за преводачи и тълковници; - за премахване, унищожаване и запечатване на вещи; - за придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора; - за заплащане на пощенски и/или куриерски услуги.

Съгласно изричната забележка, съдържаща се в тази разпоредба, тези допълнителни разноски са за сметка на длъжника само при изпълнение на предвиденото в нея специално условие, а именно - когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството.

В материалите от изпълнителното дело, представени в препис на съда, липсват доказателства за това, че от съдебния изпълнител са заплатени разходи за извършване на някоя от дейностите, описани в т. 31 от ТТРЗЧСИ.

Няма данни нито за издаден счетоводен документ, установяващ реалното заплащане на разходи от този вид, нито за издаването на някакъв друг документ, с който да се установява извършването на посочените разноски.

Това означава, че не са налице предпоставките, при които съгласно т. 31 от ТТРЗЧСИ направените от съдебния изпълнител допълнителни разноски за извършване на действия по изпълнението се възлагат за заплащане от длъжника.

В т. 4 ТТРЗЧСИ е предвидено, че съдебният изпълнител събира такса в размер на 10 лв. за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, 3 уведомление и книжа. При тълкуване на тази разпоредба се налага извод, че посочената в нея такса се начислява само за действия, извършвани от съдебния изпълнител по връчване на страните по делото и на лицата, които имат право да участват в определени изпълнителни действия на конкретно посочени документи, които са призовка, препис от жалба, уведомление и книжа, като тя се начислява само тогава, когато това връчване се извършва по конкретно посочен в разпоредбата начин - по пощата. За връчвания на конкретни документи и книжа, които се извършват по друг начин, а именно от съдебния изпълнител или от негов служител, се начислява друга такса - по т. 5 ТТРЗЧСИ.

От документите по изп. д. № 20228510403584 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851, с район на действие СГС, е видно, че съдебният изпълнител е начислил такса по т. 4 ТТРЗЧСИ за връчване на постановлението от 10.03.2023 г., с което се е произнесъл по направеното от длъжника искане за намаляване на начислените и възложени за заплащане в негова тежест разноски. Установява се, че този акт е връчен на длъжника по електронна поща. За извършеното по този начин връчване не се събира такса по т. 4 ТТРЗЧСИ, която се начислява само за извършено връчване чрез пощенска служба. В нито една друга разпоредба на ТТРЗЧСИ не е предвидено да се начислява и събира такса от съдебния изпълнител за връчване на уведомление по електронна поща, което разрешение е логично, тъй като този способ за връчване не предполага правене на разноски за заплащане на такси за пощенски услуги, нито пък използване на труда на конкретен служител, който да извършва действия по посещаване на адрес и намиране на лице, на което да бъдат предадени книжата. При това положение липсва основание по процесното изпълнително дело да бъде начислена такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане до длъжника на уведомление за постановлението за разноски от 10.03.2023 г.

Предвид изложеното постановлението за разноските от 10.03.2023 г. следва да бъде отменено в частта, в която съдебния изпълнител е отказал да намали възложените в тежест на длъжника разноски за начислени допълнителни разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ и е възложил в тежест на длъжника заплащането на такса по т. 4 ТТРЗЧСИ. Обжалвания акт на съдебния изпълнител е правилен в частта, в която е отказал да намали възложените в тежест на длъжника разноски за платена такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв. и за заплатени такси за банков превод в размер на 5,91 лв., поради което частната жалба в тази част следва да бъде оставена без уважение.

Неоснователно е искането на взискателите за присъждане на разноски в настоящото производство. Разноски по настоящия спор не се следват на страните, тъй като настоящото производство е своеобразно продължение на произнасянето на ЧСИ относно дължимостта на разноските и следва по аналогия да намери приложение практиката, че в производството относно разноските, не се следват нови разноски на страните. При обжалване на акта на съдебния изпълнител относно изменението на разноските по аналогия 4 следва да бъде приложена съдебната практика, съгласно която не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски. В производството по чл. 248 ГПК не се дължат нови разноски на страните с оглед изхода на спора /включително и разноски за адвокатско възнаграждение/, както в първоинстанционното производство, така и във въззивното производство, по който въпрос има формирана трайна съдебна практика /виж Определение № 493/26.10.2016 г. по гр. д. № 4088/2016 г. на 4-то гр. отд. на ВКС; Определение № 683/21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение № 296/15.08.2017 г. по ч. гр. д. № 1758/2017 г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г. на 2-ро гр. отд. на ВКС/, тъй като то няма самостоятелен характер, а е функционално свързано с производството по съществото на спора. Съдът намира, че по аналогия при обжалване на акта на съдебния изпълнител относно изменението на разноските следва да бъде приложена горната практика. В случая се касае за несамостоятелен въпрос, поради което разноски не се следват на взискателите.

Водим от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски от 10.03.2023 г., постановено по изп. д.

Разпечатката съдържа 36 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04734f18-716c-4d81-b179-ee9b2b6d609b