Решение № 18 от 29.03.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Ямбол, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222300600003 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на подс. Д. Б., роден на ********** година в град ******, Р. М. с адрес: Р. М. ********** район, село *******, ул. „******" №*** чрез служебния му защитник - адв. Х. от *** против Присъда № 59/01.12.2021 г. постановена по НОХД № 445/2021 г. по описа на ЕРС, с която той е признат за виновен в това, че на **.**.**** година, около 21.50 часа, в района на ГКПП-Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили и автобуси", съзнателно се ползвал пред длъжностно лице - Н. П. Г. - полицай на ГКПП-Лесово към ГПУ - Елхово при Регионална дирекция „Гранична полиция" - Елхово, от неистински официален документ - молдовско свидетелство за регистрация на моторно превозно средство с №********, издадено на **.**.**** година за автомобил, марка „********", модел „******** *** ***" с молдовски рег. №******, на името на А. В., на който е бил придаден вид, че е издаден на **.**.**** година от надлежните органи на Р. М. като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е свидетелство за регистрация на превозно средство - престъпление по чл.316 във вр. чл.308, ал.2 във вр. ал. 1 от Наказателния 1 кодекс, като на това основание и на основание чл.54 от НК ЕРС го осъдил на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Отложил е на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ изпълнението на наложеното на подсъдимия Д. Б. /D. B./ наказание шест месеца лишаване от свобода, считано от влизане на присъдата в сила. Осъдил е на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Д. Б. /D. B./, с посочени данни за самоличност ДА ЗАПЛАТИ в полза на Републикански бюджет, по сметка на РД"Гранична полиция" Елхово, сумата 240.20лв. /двеста и четиридесет лева и дванадесет стотинки/ - направени по делото разноски, както и 5.00 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Осъдил е на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Д. Б. /D. B./, с посочени данни за самоличност ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Елхово сумата 98.13 лв. /деветдесет и осем лева и тринадесет стотинки/ направени по делото разноски, както и 5.00 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач на досъдебното производство в размер на 90.00 /деветдесет/ лева ЕРС е постановил да останат за сметка на органа който ги е направил - РД „Гранична полиция" Елхово, а направените по делото разноски за преводач на съдебното производство в размер на 75.00 /деветдесет/ лева – за сметка на Районен съд - Елхово.

Отнел е на основание чл.53, ал.1, б.а. от НК в полза на държавата вещественото доказателство по делото - неистински документ - молдовско свидетелство за регистрация на моторно превозно средство с №********, с посочена дата на издаване **.**.**** година, приложено в запечатан плик на л.28 от делото, което след влизане на присъдата в сила да бъде унищожено от ОД МВР - Ямбол.

В жалбата се излагат доводи, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен категоричен извод за съставомерността на извършеното деяние от субективна страна.

В съдебно заседание жалбата се поддържа. Защитникът адв. Х. отново акцентира върху това, че наличните по делото доказателства сочат за несъставомерност на деянието от субективна страна, тъй като подсъдимият до последно не е знаел, че е представил невалидния документ.

Представителят на държавното обвинение оспорва основателността на въззивната жалба, като счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице съставомерно извършено деяние по предявеното обвинение както от обективна, така и от субективна страна и предлага съда да потвърди изцяло осъдителната присъда на ЕРС.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка, правилно възприета и от решаващият съд, основното в която е следното:

Подсъдим по делото е Д. Б. /D. B./, роден на ********** година в Р. М. живущ в Р. М.. Последният е управлявал МПС марка „********", модел „******** *** ***" с 2 молдовски per. №******, което е притежание на неговия син- А. В.. Същото МПС е било регистрирано в Р. М. и на **.**.**** година е било издадено молдовско свидетелство за регистрация на моторно превозно средство с №********, на името на А. В. /нов образец/.

След регистрацията на моторното превозно средство по неустановен в хода на разследването начин, подсъдимият се е снабдил с неистински документ - молдовско свидетелство за регистрация на моторно превозно средство за автомобил, марка „********", модел „******** *** ***" с молдовски per №******, на името на А. В. /стар образец/, в което посоченият номер на свидетелство и дата на издаване на същото били идентични с тези на оригиналното свидетелство. На неистинския документ бил придаден вид, че е издаден на **.**.**** година от надлежните органи на Р. М..

За разлика от оригиналния документ, в неистинския документ отсъства отбелязване, че МПС е категория „N1", която категория определя същия като моторно превозно средство за превоз на товари, а не като моторно превозно средство за превоз на пътници.

На **.**.**** година подсъдимият Д. Б. предприел пътуване от Република Турция към Република Румъния, като при влизането си в Република България през ГКПП – Лесово се явил на трасе „Вход леки автомобили и автобуси", а не на трасе „ Вход товарни автомобили" с управлявания от него автомобил, марка „********", модел „******** *** ***" с молдовски peг. №******. Подсъдимият, носейки със себе си и двете свидетелства за регистрация на МПС ( оригиналното и неистинското), решил да използва неистинския документ, като го представил съзнателно в хода на извършваната му гранична проверка на длъжностното лице, осъществяващо граничен полицейски контрол - св.Н. П. Г. - полицай на ГКПП-Лесово към ГПУ -Елхово при Регионална Дирекция „Гранична полиция" – Елхово. В резултат на породени съмнение относно истинността на предоставеното свидетелство за регистрация на моторно превозно средство, св.Г. представил ползвания от подсъдимия Д. Б., документ - молдовско свидетелство за регистрация на моторно превозно средство с №********, за извършване на експертна справка, от която се установило, че представеният документ за регистрация на МПС с №******** е изцяло неистински документ.

На многократното запитване от страна на св.Г. и други полицейски служители дали притежава друго свидетелство за регистрация на ползваното от него моторно превозно средство, последният заявявал, че това е оригинала. От последвалата щателна митническа проверка било открито истинското, оригинално свидетелство за регистрация на управляваното от подсъдимия моторното превозно средство. На последното е било извършено техническо изследване, обективирано в експертна справка ***/**** година на ГПУ – Елхово, видно от която в свидетелство за регистрация на МПС на М., №********, издадено на **.**.****г. на л.а. „******** ******** *** ***" с молдовски peг. №****** няма извършени поправки, същия представлява истинска оригинална бланка и няма следи от извършени преправки.

От назначената по делото техническа експертиза, изготвена от вещото лице Н.

Г. и обективирана в Протокол №** от **.**.**** година на ГПУ – Елхово се установява, че 3 представеното от подсъдимия - молдовско свидетелство за регистрация на моторно превозно средство с №******** не е изготвено на оригинална бланка, основните защити и реквизити, заложени при производството и отпечатването му липсват или са имитирани. В съдебно заседание заключението се поддържа, като вещото лице допълва, че изследвания документ имитира стария образец на свидетелство за регистрация на МПС на Р. М..

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимия е осъждан веднъж, но е реабилитиран.

Фактическата обстановка, възприета от настоящия съдебен състав, съвпада изцяло с фактическите констатации на първостепенния съд, почиващи на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства и заключението на назначената по делото техническа експертиза.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Фактическа обстановка се установява на базата на: от обясненията на подсъдимият, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени от ЕРС чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл. II, вр. ал.1, т.2 от НПК; показанията на свидетелят Н. Г., дадени в хода на съдебното следствие в първата инстанция; от изготвената по делото експертиза, както и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал от ЕРС, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Правилно и с мотиви които решаващият съд напълно подкрепя и намира за ненужна да повтаря, ЕРС не е кредитирал обясненията на подсъдимия относно обстоятелствата свързани с причините за снабдяването на подсъдимия и сина му с неистински документ - свидетелство за регистрация на МПС, както и обясненията на същия, че не е съзнавал, че не представя истинския документ като нелогични и некореспондиращи с другите доказателства по делото, а е кредитирал обясненията на подсъдимия в останалата част; показанията на разпитания свидетел Г.; изготвената по делото техническа експертиза и приложените по делото и приобщени от ЕРС чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Няма основание да не се кредитират: заключението на вещото лице по техническата експертиза като компетентно, обективно, обосновано и неоспорено от страните; свидетелските показания като правдиви, логични и последователни; писмените доказателства като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по делото.

Всички кредитирани доказателства, по същество са безпротиворечиви, в хармонично единство, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин обстоятелства по делото.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подс. Д. Б. е извършил престъплението, предмет на 4 обвинението, за това, че на **.**.**** година, около 21.50 часа, в района на ГКПП-Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили и автобуси", съзнателно се ползвал пред длъжностно лице - Н. П. Г. - полицай на ГКПП-Лесово към ГПУ - Елхово при Регионална дирекция „Гранична полиция" - Елхово, от неистински официален документ молдовско свидетелство за регистрация на моторно превозно средство с №********, издадено на **.**.**** година за автомобил, марка „********", модел „******** *** ***" с молдовски рег. №******, на името на А. В., на който е бил придаден вид, че е издаден на **.**.**** година от надлежните органи на Р. М. като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е свидетелство за регистрация на превозно средство, поради което на основание чл. 303 НПК правилно го е осъдил по така предявеното обвинение по чл.316 във вр. чл.308, ал.2 във вр. ал. 1 от НК.

Престъпният състав на чл. 316 от НК е субсидиарен спрямо предходните състави на документните престъпления, защото изпълнителното деяние се изразява само в ползването на опорочения документ, доколкото той се представя, за да удостовери включените в него факти. Без значение е дали прекият извършител - авторът на съставянето на документа за престъплението по чл. 308 от НК, е разкрит. При неистинските документи акцентът на защита е поставен върху авторството и волята за документиране, отразена в писмения акт. Затова, когато авторството е подменено, без значение е дали документът вярно или невярно отразява фактите - ако съдържанието е вярно, документът не става истински, нито неговият престъпен характер се губи, а когато неистинският документ е и невярно отражение на действителността по своята характеристика той (документът) ще бъде считан за неистински, а не с невярно съдържание.