Решение № 1399 от 12.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1399 гр. София, 12.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕ.ЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря М. като разгледа докладваното от ВЕ.ЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20241110217671 по описа за 2024 година I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 381 гр.София, 07.11.2024г. ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК НА ГПУ-СОФИЯ към РД ГП - АЕРОГАРИ - ГД ГП към МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на Н. Г. Т. с ЕГН:********** административно наказание „парична глоба“ в размер на 500.00 (петстотин) лева за извършено административно нарушение по състава чл.257а, ал.1 от ЗМВР.

ВЪЗЗИВНИКЪТ Н. Г. Т. инвокира във въззивната си жалба и в писмена защита чрез упълномощения от него защитник подробни съображения против издадения санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевира се, че липсва извършено административно нарушения. Иска се отмяната на издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от защитник, който заявява искане за уважаването на депозираната въззивна жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК НА ГПУ-СОФИЯ към РД

ГП - АЕРОГАРИ - ГД ГП към МВР е редовно призована, изпраща процесуален представител в съдебно заседание, който излага становище пред съдебния състав за неоснователност на жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, 1 обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 05.12.2024г. - съгласно пощенско клеймо на лицензиран оператор - на л.46 от СП, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното постановление на 21.11.2024г. - съгласно разписка, инкорпорирана в НП, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 381 гр.София, 07.11.2024г. ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК НА ГПУ-СОФИЯ към РД ГП - АЕРОГАРИ - ГД ГП към МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на Н. Г. Т. с ЕГН:********** административно наказание „парична глоба“ в размер на 500.00 (петстотин) лева за извършено административно нарушение по състава чл.257а, ал.1 от ЗМВР.

Н а 15.10.2024г., около 13:30 часа в гр.София, на Летище - София, Терминал 2, жалбоподателят Н. Г. Т. влязъл в стратегическата зона на стратически обект в нарушение на правилата за достъп, като преминал заедно и съвместно с няколко лица, които отворили със служебните си карти (тези лица са имали правото да влизат в тази зона, като служители на Летище София) входната врата, придвижвайки се напред през две врати с контролиран достъп през служебен вход № 8, без разрешение, за да достигне до зона с ограничен достъп на Терминал 2 - в салон за „пристигане“ зад гишетата за извършване на гранични проверки. Актосъставителят М. Б. Т. в присъствието на свидетелите И. Ф. К. и А. Д. С. - органи на МВР при Гранична полиция, установили жалбоподателя Т. на забраненото място, при което срещу последният бил съставен АУАН № 341 с бл. № 0647577 от 15.10.2024г., серия АД.

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите М. Б. Т.; И. Ф.

К. и А. Д. С. - служители на ГПУ-СОФИЯ към РД ГП - АЕРОГАРИ - ГД ГП към МВР. Показанията на тези трима свидетели са пълни, достоверни, логични, хармонични, детайлни, пълни, последователни. Свидетелите Т., К. и С. надлежно са установили жалбоподателят Н. Г. Т. на инкриминираната дата и място в стратегическа зона, до която са имали достъп и разрешение само 2 ограничени брой лица - притежаващи пропуск или служебна връзка с Летище София, Агенция Митници или Гранична полиция към МВР. Без значение е повода на влизането в тази зона на жалбоподателя Т.. Мотивите му не го освобождават от административно-наказателна отговорност. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Н. Т. Т., тъй като противоречат на показанията на свидетелите Т., К. и С. Показанията на свидетеля Ненчо Т. Т. са нелогични и защитават жалбоподателя Н. Г. Т., който упражнява правото си на защита. Съдът кредитира събрания по делото доказателствен материал.

Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни.

Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния жалбоподател. Липсва допуснато от актосъставителя процесуално нарушение при изготвянето и връчването на съставения АУАН. Правото на защита на въззивния жалбоподател не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за назначение и други. Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН, като по идентичен начин е отразено и в НП. Нарушението е подведено правилно под съответната норма на материалния закон. Съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата по съставяне на обжалваното НП. Административно-наказателното производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН . НП е издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект административно нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо формираното на обосновано мнение върху какви факти се основава, въз основа на кои доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на закона. Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.

3

Съгласно чл.257а, ал.1 от ЗМВР който наруши правилата за достъп до стратегическа зона на стратегически обект или до зона, свързана с изпълнението на стратегически дейности от значение за националната сигурност, се наказва с глоба от 500.00 лева до 1000.00 лева. Доказа се по делото от обективна страна, че на 15.10.2024г., около 13:30 часа в гр.София, на Летище - София, Терминал 2, жалбоподателят Н. Г. Т. е влязъл в стратегическата зона на стратически обект Летище София в нарушение на правилата за достъп, като преминал заедно и съвместно с няколко лица, които отворили със служебните си карти (тези лица са имали правото да влизат в тази зона, като служители на Летище София) входната врата, придвижвайки се напред през две врати с контролиран достъп през служебен вход № 8, без разрешение, за да достигне до зона с ограничен достъп на Терминал 2 - в салон за „пристигане“ зад гишетата за извършване на гранични проверки.

ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НАМИРА, ЧЕ не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото се установи, че жалбоподателя Т. на инкриминираната дата и място се е намирал в стратегическа зона на публичен обект - Летище София. Нарушил е правилата за достъп и пребиваване в обекта. В този обект са обособени места за граждани и служитЕ.. Зоните, в които се намират служитЕ.те на летището, на Агенция Митници или на Гранична полиция са охраняеми и в тях не могат да влизат външни лица, ако нямат разрешение или пропуск. Жалбоподателят Т. не е имал пропуск или разрешение да премине, заедно с други лица, през охраняемата зона.

Преминал е през две входни врати - самоволно и на своя отговорност, когато входната врата на стратегическата зона е била отворена от други лица с пропуск. Пребивавал е в тази стратегическа зона около десетина минути.

Жалбоподателят Т. е знаел къде влиза. Не се е съобразил с изискванията за този контролиран достъп в стратегическите зони на Летище София.

Свидетелите Т., К. и С. изключително подробно и детайлни изясниха пред съда с личните си възприятия, че тази сигурна стратегическа зона е била видима - имала е знаци; имало е пропуск; имало е обособеност като служебен вход № 8; през този вход са влизали само служитЕ. с униформа, с пропуск и бадж - атрибути, каквито жалбоподателят Т. не е имал на себе си.

Служителите Т., К. и С. не са били давали съгласие жалбоподателят Т. да влиза в тази зона. Той не е имал съгласието и на други лица - служители на Летище София и/или на Гранична полиция и Митниците. Показанията на свидетеля Н. Т. Т. съдът приема, че са заинтересовани, тъй като спрямо същия е бил съставен АУАН за същото по вид административно нарушение - бил е придружавал жалбоподателят Н. Г. Т. на инкриминираната дата и място и двамата са влезли без разрешение и съгласие в стратегическата зона на обекта, до която ограничен достъп имат определени лица. За съда са нелогични показанията на свидетеля Н. Т. Т. и поради това, че няма логика обекти, стратегически зони, охраняеми помещения или служебни входове в модерното ни за Държавата Летище-София да не са обозначени като такива със съоветни знаци - табЕ.; номера; да се изисква пропуск (чип карта) за влизане по начин видим за гражданите и пътниците, че те не могат да влизат там в тези охраняеми и важни за националната ни сигурност зони. Именно, показанията 4 на свидетеля Ненчо Т. Т. противоречат на показанията на свидетелите Т., К. и С., според които конкретната стратегическа зона, в която е пребивавал жалбоподателя Н. Г. Т. е била обособена, видима, ясно посочена и обозначена като ограничена за свободно влизане и излизане на неоправомощени лица.

Служителите - свидетелите Т., К. и Г. не са повикали и не са разрешили предварително жалбоподателят Н. Г. Т. да премине, без тях и без придружител във въпросната стратегическа зона. Винаги, когато външно лице влиза в такава зона, с него има придружител - представител на Летище София, Митниците или Гранична полиция под разрешителен контролен режим.

Жалбоподателят Н. Г. Т. в момента на влизането му във въпросната зона не е имало с него придружител - представител на Летище София, Митниците или Гранична полиция. Освен това, действието по влизането на жалбоподателя Н.

Г. Т. във въпросната зона е било документирано с видеозапис, който е бил наблюдаван от свидетелите Т., К. и Г., които са установили жалбоподателя Т., като преминал през служебната входна врата на зоната, заедно с други лица, които са я отворили с пропуска си. По този начин той се е бил озовал противоправно там - без значение е житейския му повод; лична цел; намерение; мотиви или подбуди. Имало е правила и жалбоподателят Т. е следвало да се съобрази с тях. Действията му са умишлени, доколкото е съзнателен човек и личност с психически качества, която има ориентация, възприятия и съзнание, респективно жалбоподателят Т. е могъл да се въздържи от реализирането на нарушението. От материалите по делото се налага извода, че административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в минималния размер от 500.00 лева, предвиден в посочената по-горе разпоредба. Извършеното административно нарушение не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с нищо съществено за административните нарушения от същия вид при същите условия. Липсата на вредни последици сама по себе си не обуславя маловажност на деянието.