Решение № 3719 от 23.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3719 гр. Пловдив, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20225330117711 по описа за 2022 година

Производството по настоящото дело се развива след дадени задължителни указания за неговото разглеждане с Определение № 993/ 24.04.2023г., по в.ч.гр.д. № 725/ 2023г., по описа на Окръжен съд- Пловдив, V- ти гр. с-в.

Производството по делото е образувано по повод на искова молба и уточнения към нея, подадени от Н. К. А. срещу Д. А. В., С. Г. В. и Община Пловдив, с които се претендира да бъде обявена нищожността на Договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от **** г., сключен между Община Пловдив като „продавач“ и Д. А. В. и С. Г. В. като „купувачи“, с предмет поземлен имот с идентификатор *****, находящ се на адм. адрес гр. П., район „З.“, ул. „А.“ № *, тъй като посоченият договор е сключен в противоречие със закона- претенция с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, вр. чл. 35, ал. 3, вр. чл. 8, ал. 2 Закон за общинската собственост, вр. 49 от Наредба на Общински съвет Пловдив за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество.

След няколко уточнения на исковата претенция (вкл. и сторени уточнения в открито съдебно заседание от 17.06.2024г.) ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на иска с нормата на чл. 35, ал. 3 Закон за общинската собственост, съобразно която продажба на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. Поддържа се, че в нарушение на материалния закон, между ответниците е бил сключен процесният договор за продажба на недвижим имот и на ищцата не е било предложено да изкупи целия или част от поземления имот. Сочи се, че към момента на сключване на процесния договор (**** г.) ищцата е притежавала законно построена в имота сграда и е следвало нейните права да бъдат зачетени. Сградата е погинала през м.09.2021г., вследствие на противоправни действия на ответника В.. Поради това е налице нарушение на 1 императивните изисквания на чл. 35, ал. 3 Закон за общинската собственост, вр. 49 от Наредба на Общински съвет Пловдив за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Сочи се, че макар и В. да са знаели, че не са изключителни собственици на построената в имота сграда и че правото на строеж върху имота се притежава и от ищцата, през м.11.2019г. са подали съответни документи пред Община Пловдив за изкупуване на целия поземления имот. Поддържа се, че дори са представили и Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.05.2013г. на ********, за което са били наясно, че не би могло да ги легитимира като собственици, доколкото с Решение № **/ 23.04.2019г., по гр.д. № ***/ 2017г., по описа на ВКС,***, ищцата е призната за собственик на сградата, намираща се в поземления имот. Предвид това, горецитираното постановление на *** не би могло да ги легитимира като собственици. Поддържа, че ако договорът сключен между ответниците бъде обявен за нищожен, то ищцата ще може на осн. чл. 35, ал. 3 Закон за общинската собственост да упражни правото да изкупи поземления имот. Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендира се присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл. 38 Закон за адвокатурата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Д.

В. и С. В.. Възразява се, че ищцата би могла да изкупи същия единствено в случай, че притежава законно построена върху поземления имот сграда. В тази връзка, излагат се твърдения, че ищцата е инициирала исково производство срещу Д. В. и С. В., по повод на което е образувано гр.д. № 2492/ 2021г., по описа на Окръжен съд- Пловдив, II- ри гр. с-в, в рамките на което е предявен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 000 лв., претърпени в резултат па унищожаване на имущество на ищцата, а именно: *** жилищен етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул. „А.“ № *, състоящ се от кухня, две стаи и коридор и санитарен възел, ведно с ½ ид. част от сутерена на сградата, представляваща еднофамилна двуетажна сграда с идентификатор ***** по КККР на гр. П., със ЗП от 103 кв.м., разположена в ПИ с идентификатор *****, с площ от 175 кв.м. Предвид това, дори и да се приеме, че към момента за ищцата съществува евентуален интерес от водене на настоящото производство, то следва същото да се спре до окончателното приключване на гр.д. № 2492/ 2021г., по описа на Окръжен съд- Пловдив, II- ри гр. с-в, в рамките на което ще се изясни дали е погинала построената в имота сграда (за което и на ищцата ще й се дължи обезщетение). В случай, че в производството пред Окръжен съд- Пловдив се установи, че сградата е погинала, то за ищцата не би съществувал интерес от воденето на настоящото производство, тъй като за изкупуване по реда на чл. 35, ал. 3 Закон за общинската собственост тя следва да притежава сграда (или част от нея) в съответния поземлен имот. Излага се и становище в насока неоснователност на исковата претенция. Поддържа се, че всички законови изисквания за закупуване на имота са изпълнени и той валидно е бил прехвърлен на В.. Моли се производството по делото да бъде прекратено, а ако се приеме, че е допустимо, предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Пловдив, с който се излага становище в насока неоснователност на предявения иск. Възразява се, че към момента на сключване на процесния договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от ****г., Община Пловдив не е имала познание за постановеното Решение № **/ 23.04.2019г., по гр.д. № ***/ 2017г., по описа на ВКС, ***, с което ищцата е призната за собственик на целия **** жилищен етаж от жилищната сграда, находяща се в гр. П., ул. „А.“ № *, ведно с ½ част от сутерена на сградата с идентификатор *****, която е построена в процесния поземлен имот с идентификатор *****, с площ от 175 кв.м. Поддържа се, че към датата на сключване на процесния договор, цитираното решение на ВКС не е било вписано в Агенция по 2 вписванията, поради което и Община Пловдив е действала добросъвестно. Съобразно изложното, към момента на сключване на процесния договор, всички законови изисквания от външна страна са покрити. Моли се производството по делото да бъде прекратено поради липса на интерес, а ако се приеме, че е допустимо, предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените в процеса разноски.

С постановеното по делото Определение № 14548/ 22.12.2023г., по искане на Община Пловдив, е конституиран като трето лице- помагач Д. З. Н.

В дадения му срок, третото лице- помагач е подал отговор по предявения иск от Н. К. А.. Възразява се, че предявеният иск е недопустим, тъй като за ищцата липса правен интерес от иницииране на производството. В случай че се приеме, че производството е допустимо, то се излага становище в насока неоснователност на исковата претенция. Поддържа се, че всички законови изисквания за закупуване на имота са изпълнени и той валидно е бил прехвърлен на В.. Претендират се сторените в процеса разноски.

С отговора на първоначалната искова молба, наред с искането за конституиране на трето лице – помагач, ответникът Община Пловдив, предявява по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК срещу третото лице- помагач, обратен иск с правно основание чл. 108 Закон за собствеността, с който при условие, че бъде уважена първоначално предявената искова претенция, се моли да бъде признато за установено спрямо ответника по обратния иск Д. З. Н., че Община Пловдив е собственик на следния недвижим имот, находящ се на адм. адрес гр. П., район „З.“, ул. „А.“ № *, представляващ поземлен имот с идентификатор **** (**************) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със заповед №***/**** г. на **** ***** на Агенция по геодезия, картография и кадастър, за който е отреден УПИ *** (****)-*** (****), кв. *** по плана на кв. „З. б.”, гр. П., одобрен със заповед №**/****г., (номер по предходен план: ****, квартал: ***, парцел: ****), с площ от ***(****) кв. м., начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, трайно предназначение на територията: урбанизирана, при граници но кадастрална карта поземлени имоти с идентификатори: ****, *****, ******, *****; и граници по действащия ПУП: север - ****, изток - ****, юг - ул. „Ч.“, запад - ул. „А.“ и да бъде осъден ответникът по обратния иск да предаде на ищеца по обратния иск владението върху гореописания недвижим имот.

В исковата молба, с която се предявява обратният иск, ищецът Община Пловдив поддържа, че ответникът Д. З. Н. е последният приобретател на имота, като към момента на предявяване на иска Н. го и владее. В случай че Договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от **** г., сключен между Община Пловдив като „продавач“ и Д. А. В. и С. Г. В. като „купувачи“ бъде обявен за нищожен, то същият не би имал вещнотранслативен ефект и както В., така и последващите приобретатели да придобият права върху имота. Предвид това, имотът следва да бъде върнат в патримониума на Община Пловдив, ако първоначално предявеният иск бъде уважен. Претендират се разноски по обратния иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по обратния иск.

Поддържа се, че искът е допустим, но неоснователен. Изтъква се, че Д. З. Н. добросъвестно е придобил собствеността върху имота. Към момента на придобиването, на Н. не му е било известно трети лица да са претендирали права върху имота и да са съществували каквито и да било факти, които биха могли да се отразят върху действителността на деривативния придобивен способ. Моли се искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

По допустимостта на производството: с отговорите на исковата молба ответниците възразяват, че производството по настоящото дело е недопустимо, тъй 3 като към датата на подаване на исковата молба в съда, ищцата не притежава законно построена сграда в процесния поземлен имот. Излагат се съображения, че предвид това не би могла и да упражни валидно правото чл. 35, ал. 3 Закон за общинската собственост и да подаде заявление за изкупуването на земята. Съдът счита възражението за неоснователно. По въпроса, касаещ интереса на ищцата от иницииране на настоящото производство е налице нарочно произнасяне с Определение № 993/ 24.04.2023г., по в.ч.гр.д. № 725/ 2023г., по описа на Окръжен съдПловдив, V- ти гр. с-в. В цитираното определение, съставът на Окръжен съд- Пловдив е коментирал именно това възражение на ответниците и е приел същото за неоснователно, поради което е и върнал делото на Районен съд- Пловдив със задължителни указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съобразно задължителните разяснения дадени в Тълкувателно решение от 15.01.2019г. по тълк. дело № 6/ 2017г. на ОСГТК на ВКС, в рамките на въззивно производство, образувано по частна жалба не се прилагат ограниченията по чл. 269, изр. „второ“ ГПК. Въззивният съд служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. Тоест, при своето произнасяне досежно допустимостта на производството, въззивният съд е анализирал изцяло материалите по делото и е преценил, че така предявеният иск е допустим.

В допълнение към гореизложеното, съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че към датата на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, ищцата не притежава законно построена сграда върху процесния поземлен и м о т , вследствие на осъществени противоправни действия от ответника В..

Последното обстоятелство се изяснява от представеното по делото Определение № 2290/ 08.05.2025г., по гр. д. № 4102/ 2024г., по описа на ВКС, II- ро г.о. (л. 258- 260), след постановяването на което влиза в сила Решение № 966/ 05.07.2023г. по гр.д. № 2492/2021г. на Окръжен съд- Пловдив и по силата на което решение, В. следва да заплати на ищцата А. обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди (вследствие деятелността на В., довела до погиване на сградата построена в процесния поземлен имот). Тоест, ако се възприеме тезата на ответника В., че ищцата няма правен интерес от иницииране на настоящото производство, тъй като построената в имота сграда е погинала, то това би означавало да му се предостави възможност да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Предвид това, настоящият съдебен състав счита въпроса за допустимостта на производството за изяснен и не възприема твърденията на ответниците, че ищцата не разполага с правен интерес да образува настоящия исков процес.