Определение № 321 от 05.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 321 гр. Варна, 05.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500247 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от З. Я. И. и М. З. И., двамата чрез процесуалния им представител адв.Б.Б., против определение №43/22.01.2026г., постановено по гр.д.№575/22г. по описа на ШОС, с което производството по делото е прекратено и същото изпратено по родовата компетентност на Районен съд Шумен.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация“ООД, гр.Шумен в депозирания отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.С.М., поддържа становище за неоснователност на частната жалба и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Третото лице помагач ЗК „Лев Инс“АД, редовно уведомено, не е депозирало отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция съдебен акт.Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по гр.д.№575/22г. по описа на ШОС е образувано по предявени от З. Я. И. и М. З. И. против „Водоснабдяване и канализация“ООД евентуални искове с пр.осн. чл.49 от ЗЗД.Обобщено, в исковата молба се излага, че М. З. И. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.***, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1 427 кв.м., ведно с изградените в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ от 138 кв.м., лятна кухня и басейн, а З. Я. И. е носител на 1 ограничено вещно право на ползване върху същия недвижим имот.В югозападна посока от този имот се намира водоем „Ивайло“ и довеждащ водопровод от кв.Дивдядово към вилната зона в района на ул.“Порек“, гр.Шумен, стопанисвани от ответника

„Водоснабдяване и канализация“ООД.В периода 01.09.2020г.-30.06.2021г. от водопровода и/или водоема изтича вода, която преовлажнява почвата в поземления имот, в резултат от което се нанесени следните щети върху недвижимия имот: А/ на инфраструктурата на дворното място - повредена облицовка по стени и шапки по стени, които са от камък; повредени облицовка на плочник и тераса, която облицовка е от гранитогрес; повредена настилка по стълбища; повредена облицовка цокъл сграда; Б/ на сградата и външна лятна кухня/барбекю/ подкожушване и обезцветяване на боя по стени и тавани; повреждане на гипсова шпакловка по стени и тавани; повреден ламиниран паркет; В/ на басейна - повредена стъклокерамична облицовка по стени и дъното на басейна; повредена циментова мазилка и замазка по стени и дъното на басейна; повреден бордови камък, включително подливка; повредени скимери; повредени основи на прожектори; повредена бетонова настилка; повредена водонабъбваща лента; повредена хидроизолация по стени и под.Ответникът е уведомен за аварията и изпратил авариен екип на 19.02.2021г., който констатирал причината за наводняване в недвижимия имот, а именно теч от водопровода и водоема, находящи се в близост до имота и отстоящи на по-висока надморска височина.След отстраняване на теча е преустановено повреждането на недвижимия имот.Пазарната стойност на необходимите ремонтни работи за отстраняване на така нанесените повреди възлиза на 244 642, 22 лв. с ДДС.В исковата молба са посочени в табличен вид и по отделни пера, количества и стойности всички СМР, които ищците твърдят, че следва да се извършат за отстраняване на повредите в инфраструктурата на дворното място/20 пункта/, сградите/8 пункта/ и басейна/29 пункта/.

Ответникът е ВиК оператор по см. на чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.Като лице, осъществяващо експлоатацията на водоснабдителната и канализационната система, е длъжен да я поддържа в техническа и експлоатационна изправност в съответствие с техническите изисквания.Съгласно чл.19, ал.1, т.4 от Закона за водите, водопреносната мрежа в рамките на урбанизираната територия е публична общинска собственост, като задължението за поддържането й в техническа и експлоатационна изправност е в тежест на субектите, осъществяващи нейната експлоатация - чл.126, ал.1 от ЗВ.Посочените нормативни задължения са възложени на служители и работници във „Водоснабдяване и канализация Шумен“ООД.

Предвид изложеното ищецът З. Я. И. претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 50 000лв., предявена като частичен иск, от общото му вземане в размер на 244 642, 22лв., представляваща обезщетение за така претърпените имуществени вреди, ведно със законна лихва от 2

30.06.2021г. до окончателното изплащане.В условие на евентуалност, ако искът се отхвърли, т.к. се приеме, че титулярът на ограниченото вещно право не е материално правно легитимиран да претендира обезщетение за така нанесените на недвижимия имот увреждания, ищецът М. З. И. претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 50 000лв., предявена като частичен иск, от общото му вземане в размер на 244 642, 22лв., представляваща обезщетение за така претърпените имуществени вреди, ведно със законна лихва от 30.06.2021г. до окончателното изплащане.

С решение №158/11.07.2024г., постановено по гр.д.№575/22г. по описа на ШОС е уважен главният иск, като „Водоснабдяване и канализация Шумен“ООД е осъдено да заплати на З. Я. И. сумата от 50 000лв./частичен иск от 244 642, 22 лв./, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди - необходими разходи за възстановяване на причинените вреди в поземлен имот с идентификатор № *** и построената в този имот сграда с идентификатор ***.1 по КККР - Шумен, басейн и лятна кухня, в резултат на бездействие на служители на ответника, довело до авария на довеждащ водопровод на 16.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.08.2021г. до окончателното й изплащане.

По подадена от ответника въззивна жалба е образувано в.гр.д.№433/24г. по описа на ВАпС.С определение от о.с.з. по същото на 26.02.2025г., съдът е оставил без движение производството и е указал на ищците да отстранят нередовностите на исковата молба като посочат размери на всяка една от частично предявените претенции по отношение на всяка от претърпените вреди, формиращи общия предявен размер от 50 000 лв.В изпълнение на указанията ищците са депозирали молба вх.№1631/05.03.2025г., в която са представили същата таблица, като тази, инкорпорирана в исковата молба, с посочени по отделни пера, количества и стойности всички СМР, които ищците твърдят, че следва да се извършат за отстраняване на повредите в инфраструктурата на дворното място, сградите и басейна и същата обща стойности на всяко СМР, но по всяко едно са добавили и стойността му в частичния иск, с общо сбор от 50 000лв.Видно от таблицата, стойността в частичния иск не е процент, а различна за всяко СМР - напр.: 1/ Демонтаж на шапки по стени от камък - стойност 1 940, 40лв., стойност в частичния иск 100лв.; 2/ Разбиване на лепилен слой - стойност 1 921 лв., стойност в частичния иск 40лв.; 3/ Демонтаж облицовка по стени - стойност 1 442, 04лв., стойност в частичния иск 120лв. и т.н.В молбата са посочени поотделно и всяка от пълните суми по таблицата, но с включен ДДС за нея/по таблицата в исковата молба пълните суми всяка поотделно е без ДДС и общо възлизат на 203 868, 52 лв., а ДДС е добавен накрая и така е формирана сумата от 244 642, 22лв./ и е посочено от тази сума по всяко перо с ДДС, каква част е включена в частичния иск, т.е. уточнените суми са с ДДС.С определение №224/08.04.2025г., постановено по в.гр.д.№433/24г. по описа на ВАпС, производството е прекратено и делото върнато на ШОС за постановяване на решение по реда на чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа 3 грешка, допусната в атакуваното решение, като бъде възпроизведена ясно и точно формираната от съда воля досежно вида и размера на вредите, които следва да бъдат обезщетени по заявената частична претенция.

След връщане на делото на ШОС е постановено решение №85/22.04.2025г. по гр.д.№575/22г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №158/11.07.2024г., като в диспозитива на решението, след „на 16.08.2021г.,“, следва да се чете - „представляващи 20, 4380094 % от пълния заявен размер от 244 642, 22лв. с ДДС /203 868, 52лв. без ДДС/, както и са описани всички пера по горепосочената таблица, но със стойности на частичната претенция не според уточняваща молба на ищците от 05.03.2025г., а със стойност по всяко СМР, формирана като 20, 4380094 % от стойността му по таблицата в исковата молба, напр.: 1/ Демонтаж на шапки по стени от камък - 396, 58лв.; 2/ Разбиване на лепилен слой - 392, 61лв.; 3/ Демонтаж облицовка по стени - 294, 72лв. и т.н.

След връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по въззивната жалба е образувано в.гр.д.№302/25г. по описа на ВАпС, с решение №179/24.10.2025г., двете решения на ШОС са обезсилени и делото върнато за произнасяне по предявените частични заявени претенции по кумулативно обективно съединените искове за СМР, съобразно уточняваща молба вх.

№1631/05.03.2025г., депозирана по в.гр.д.№433/24г.

След връщане на делото на ШОС с обжалваното определение е прието, че са предявени частични заявени претенции по кумулативно обективно съединени искове за СМР, съобразно депозираната уточняваща молба 05.03.2025г., като всяка една от предявените частични заявени претенции е с цена до 25 000лв., поради което и родово компетентен да ги разгледа е РС.

Настоящата инстанция приема определението за неправилно по следните съображения.Предявените от ищците в евентуалност претенции не са частични искове за СМР, а частични искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от виновни действия/бездействия на служители на ответното дружество, за което се твърди, че е нормативно задължено да поддържа в техническа и експлоатационна изправност водопреносната мрежа в рамките на урбанизираната територия на гр.Шумен/която е публична общинска собственост/, което задължение не е изпълнено и като следствие от горното се е достигнало до авария/теч/ от водоем и/или довеждащ водопровод, преовлажнил почвата на недвижим имот и в резултат до посочените в исковата молба увреждания по него.Твърди се увреждане на един недвижим имот, върху който главният ищец има учредено ограничено вещно право на ползване, а евентуалният е негов собственик.Непозволеното увреждане е довело до повреда върху вещта, поради което се претендира обезщетение за реално претърпени имуществени вреди, като размерът е определен съобразно необходимата за ремонта/поправката на увредената вещ сума.Без значение за дължимостта на обезщетението за такова увреждане е дали към датата на заявяване на 4 претенцията и към датата на приключване на делото сумата за ремонта/поправката на вещта вече е разходвана, т.е. ремонтът е извършен или не, т.к. дори и ремонтът все още да не е извършен, не се касае за бъдещи вреди, неподлежащи на обезщетяване, докато не настъпят, защото при непозволено увреждане, довело до повреждане на вещ, вредите настъпват в деня на увреждането/когато вещта е повредена/, а не когато е заплатена сума за ремонт и поправка на увреденото имущество, като правнорелевантният момент за определяне на размера на обезщетението за имуществените вреди е към момента на настъпване на вредите.По същество всеки от ищците/в условия на евентуалност/ твърди, че има едно вземане и това е вземането му за обезщетение за претърпени имуществени вреди от увреждането на един недвижим имот, което увреждането е с един глобален правопораждащ факт/увреждащ фактор/ - неподдържане в необходимата техническа и експлоатационна изправност на водопреносната мрежа, довело до авария, и следствие от тази авария теч в периода 01.09.2020г.-30.06.2021г., преовлажнил почвата в недвижимия имот, а последното резултирало в щети по дворното място/инфраструктура и басейн/ и сградите в него/жилищна и лятна кухня/.Изброените от ищците в табличен вид разходи за поправяне на увреденото имущество от процесното непозволено увреждане не съставляват самостоятелни искови претенции, а елементи от сумата по глобалното обезщетение.Общо то се твърди от тях, че възлиза на 244 642, 22лв. с ДДС, от която сума се предявява частичен иск в размер на 50 000лв., т.е. претендира се количествено определена част от едно вземане.Сумата от 50 000лв е сбор от претендираните части по всяко перо СМР, посочени в исковата молба, които части са уточнени с уточняващата молба от 05.03.2025г., но те не съставляват самостоятелни частични искови претенции, а отделните елементи от общото вземане.Цената на всеки от частичните исковете е 50 000лв., формирана от сбора на претендираните части от стойностите на необходимите разходи за СМР за отстраняване на увреждането върху недвижимия имот.При посочената цена, родово компетентен да разгледа спора като първа инстанция е ОС, предвид което обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на ШОС за продължаване на съдопроизводствените действия.