Решение № 406 от 29.05.2026, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Казанлък, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20255510101597 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на И. Р. Д., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: ***, представлявана от адв. В. К., от АК, гр.

С.З, с адрес на адвокатската кантора: ***, против Д. И. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес : ***. Съдът приема, че се касае за иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б.“в“ от ЗЗД. Претендира се разваляне на договор за дарение, с който ищцата е прехвърлила на ответницата – дъщеря си Д. И. М. – своята една собствена ¼ идеална част от недвижим имот, която сделка е била оформена с Нотариален акт № 131, том II, per. № 268, дело № 355/2001 год. на Нотариус, с per. № 440 в регистъра на НК.

Ищецът И. Р. Д. твърди, че 17.12.2001 год. с нотариален акт№ 131, том II, per. № 268, дело № 355/2001 год. на Нотариус с per. № 440 в регистъра на НК и район на действие: РС-Казанлък И. Р. Д. и съпругът й Д.Г.М. даряват на дъщерите си Д. И. М. и Р.И.Т. следния недвижим имот, а именно: дворно място, с площ от 1360 кв.м. /хиляда триста и шестдесет кв.м./, ведно с построените в него жилище, навес с оградни стени и второстепенна сграда, представляващо Урегулиран поземлен имот, XVII-550 /седемнадесет за петстотин и петдесет/, в квартал 43 /четиридесет и трети/ по плана на *** и при съседи на имота: запад-улица, насл. на Д.К., насл. на П.М. и насл. на П.К., с тежестта от правото на ползване в полза на двамата дарители докато са живи, а по Скица № 15-753208- 12.05.2025г. на СГКК-С.З, издадена въз основа на кадастрална карта и кадастрални регистри на ***, одобрени със Заповед № РД-18-9/03.02.2023 год. на Изпълнителния директор на АГКК представляващ поземлен имот с идентификатор *** /двадесет и четири хиляди триста четиридесет и две, петстотин и едно, петстотин и петдесет/, с административен адрес: ***, с площ от 1332 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 1

10м./, с номер от предходен план: 550, кв. 43, парцел: XVI, предишен идентификатор: няма, при съседи: ***, ***,

*** ***, ***, ***, заедно с намиращите се в описания поземлен имот постройки, а именно: жилищна сграда-еднофамилна, на един етаж, която съставлява сграда с идентификатор *** /двадесет и четири хиляди триста четиридесет и две, петстотин и едно, петстотин и петдесет, едно/, съгласно горецитираната кадастрална карта, с площ от 63 кв.м., сграда с идентификатор ***, със застроена площ 47 кв.м., брой етажи-1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 60 кв.м., брой етажи-1, с предназначение: постройка на допълващото застрояване. Имотът е подробно описан в Нотариален акт № 131, том II, per. № 268, дело № 355 от 2001 год. на Нотариус с per. № 440 и район на действие: PC, гр. Казанлък.

Съпругът на ищцата - Д.Г.М. - починал на 06.05.2011 год. След тази дата тя останала да живее сама в гореописания имот, към настоящия момент го ползвала сама. Ищцата разполагала месечно единствено с получаваната от нея лична пенсия за прослужено време и старост, която към настоящия момент е в размер на 743.87 лв., както и месечна добавка от пенсията на починалия си съпруг в размер на 174,17 лева, видно от Разпореждане № 23241797052/30.06.2024 год. на ТП на НОИ-гр. С.З, които били крайно недостатъчни за задоволяване на нейните нормални човешки нужди. Ищцата била на възраст 72 години и имала нужда от допълнителна издръжка за задоволяване на личните си нужди с оглед осигуряване на един нормален жизнен стандарт, както и от грижи и внимание. Получаваната от нея месечна пенсия и добавка към тази пенсия били крайно недостатъчни за покриване на нуждата й от парични средства за прехрана, дрехи, консумативни разходи и медицинско лечение, а също така и за необходими разходи за ползването и поддръжка /ремонт/ на имота, в който тя живеела към настоящия момент. В същото време тя не можела да разчита на подкрепа от страна на дъщеря си Д.

И. М., която заявила, че не иска да помага на майка си и същевременно демонстрира явно нежелание да общува с нея.

Поради описаните обстоятелства за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящата искова молба, която следвало да се счита за покана към ответницата за заплащане на допълнителна издръжка на ищцата за задоволяване на нейните нормални лични месечни нужди.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло на основание чл. 227, ал. I, бук. "в" от ЗЗД по отношение на ответницата Д. И. М. договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 131, том II, per. № 268, дело № 355/2001 год. на Нотариус, с per. № 440 в регистъра на НК в частта, с която И. Р. Д. дарява на дъщеря си Д. И. М. своята собствена ¼ идеална част от следния недвижим имот, а именно: дворно място, с площ от 1360 кв.м.

/хиляда триста и шестдесет кв.м./, ведно с построените в него жилище, навес с оградни стени и второстепенна сграда, представляващо Урегулиран поземлен имот, XVII-550 /седемнадесет за петстотин и петдесет/, в квартал 43 /четиридесет и трети/ по плана на *** и при съседи на имота: запад-улица, насл. на Д.К., насл. на П.М. и насл. на П.К., с тежестта от правото на ползване в полза на двамата дарители докато са живи, а по Скица № 15-7532082 12.05.2025г. на СГКК-С.З, издадена въз основа на кадастрална карта и кадастрални регистри на ***, одобрени със Заповед № РД-18-9/03.02.2023 год. на Изпълнителния директор на АГКК представляващ поземлен имот с идентификатор *** /двадесет и четири хиляди триста четиридесет и две, петстотин и едно, петстотин и петдесет/, с административен адрес: ***, с площ от 1332 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м./, с номер от предходен план: 550, кв. 43, парцел: XVI, предишен идентификатор: няма, при съседи:

***, ***, *** ***, ***,

***, заедно с намиращите се в описания поземлен имот постройки, а именно: жилищна сграда-еднофамилна, на един етаж, която съставлява сграда с идентификатор *** /двадесет и четири хиляди триста четиридесет и две, петстотин и едно, петстотин и петдесет, едно/, съгласно горецитираната кадастрална карта, с площ от 63 кв.м., сграда с идентификатор ***, със застроена площ 47 кв.м., брой етажи-1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 60 кв.м., брой етажи-1, с предназначение: постройка на допълващото застрояване. Имотът е подробно описан в Нотариален акт № 131, том II, per. № 268, дело № 355 от 2001 год. на Нотариус с per. № 440 и район на действие: PC - Казанлък по предявения иск от И. Р. Д. срещу Д. И.

М. с правно основание: чл. 227, ал. 1, бук. "в" от Закона за задълженията и договорите, като отмяната на дарението да не засяга правото на ползване на доверителката ми върху горния имот, докато същата е жива.

Моли съда да осъди ответницата да заплати на ищцата направените от нея в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д. И. М. чрез адв. С. Г. - Чернева.

Счита предявения иск за допустим, но неоснователен, като оспорва изцяло предявените с нея искове. Не оспорва твърдението, че през 2001 г. ищцата и съпругът й даряват на двете си дъщери по ½ ид. част от процесния имот, като си запазват правото на ползване пожизнено, както и че след смъртта на съпруга на ищцата през 2011 г. същата остава да ползва единствена имота. Оспорва всички останали факти и обстоятелства, посочени в исковата молба. Ответницата сочи, няколко години, след смъртта на съпруга на ищцата, при нея се настанява биологичният баща децата й, който й е помагал в домакинството и в стопанисването на имота.

Твърди, че ищцата никога не е имала претенции за издръжка или необходимост някой да я гледа, въпреки това до края на 2024г. ответницата всеки път, когато е посещавала майка си, носила хранителни продукти, и й е оказвала помощ, когато това е необходимо. Напрежението между ищцата и ответницата се породила през м.09.- м.10.2024г., когато ищцата решила да продаде земеделски земи и с получените средства да закупи на другата си дъщеря - Р., апартамент. В този смисъл ищцата предоставя личните си средства на трето лице, а твърди, че има нужда от издръжка, което било парадоксално. Освен това ищцата притежавала и имот в гр. М., който имот можела да отдава под наем и с получаваните средства да си помага в издръжката, докато ответницата не притежавала нищо друго освен подарената й ½ ид.ч. от процесния имот, който реално бил обременен с тежест, а именно право на ползване. Освен това в имота ищцата отглежда плодове, зеленчуци и 3 всичко необходимо за изхранването си, като в същото време не позволявала на ответницата да обработва дори и част от тази земя. Сочи, че макар и на 72 години, ищцата била в добро здравословно състояние, сама се грижела за себе си и градината си и дори помагала на другата си дъщеря, не приемала никакви медикаменти и не била пребивавала в медицински заведения. В същото време ответницата от няколко години била освидетелствана от ТЕЛК с първоначална неработоспособност от 91% с противопоказания за тежък физически труд. По отношение на доходите, които получава ищцата, размерът на получавана пенсия е 918 лева не била минимална, предвид обстоятелството, че ищцата живее сама /по нейни твърдения/ и няма други лица, за които да се грижи, както и се изхранва изцяло от производството в процесния имот. В същото време ответницата получавала основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1150 лева, малко над получаваната от ищцата пенсия. Ответната страна претендира, че с исковата молба нямало представени доказателства за нуждите от издръжка на ищцата, дали действително същата се нуждаела от такава, което да е основание за отмяна на дарението. Задължението за издръжка би възникнало за ответницата едва след като е поискано от дарителя и тя реално да е отказала да го даде, което в настоящият случай не било така.

Ответницата разбрала за нуждата от издръжка на майка си едва с исковата молба, като самата ищца била записала „..да се счита за покана към ответницата за заплащане на допълнителна издръжка...“, преди това никога не била повдигала тази тема. Сочи, че задължението за ответницата не възниквало автоматично с осъществяване на дарствения акт. За да възникнело това задължение, било необходимо да са настъпили нови факти, сочещи, че дарителят е изпаднал в крайна нужда и единственият начин да излезе от нея е издръжката на надарения, доколкото дарителят я поиска, което в настоящият случай не се установявало да е така.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от представените по делото доказателства че посредством договор за дарение от 17.12.2001 г., сключен под формата на Нотариален акт № 131, том II, per. № 268, дело № 355 от 2001 год. на нотариус И.Г., с per. № 440, район на действие Pайонен съдКазанлък И. Р. Д. и съпругът й Д.Г.М. даряват на дъщерите си Д. И. М. и Р.И.Т. следния недвижим имот, а именно: дворно място, с площ от 1360 кв.м. /хиляда триста и шестдесет кв.м./, ведно с построените в него жилище, навес с оградни стени и второстепенна сграда, представляващо Урегулиран поземлен имот, XVII-550 /седемнадесет за петстотин и петдесет/, в квартал 43 /четиридесет и трети/ по плана на *** и при съседи на имота: запад-улица, насл. на Д.К., насл. на П.М. и насл. на П.К., с тежестта от правото на ползване в полза на двамата дарители докато са живи, а по Скица № 15-753208- 12.05.2025г. на СГКК-С.З, издадена въз основа на кадастрална карта и кадастрални регистри на ***, одобрени със Заповед № РД-18-9/03.02.2023 год. на Изпълнителния директор на АГКК представляващ поземлен имот с идентификатор *** /двадесет и четири хиляди триста четиридесет и две, петстотин и едно, петстотин и петдесет/, с административен адрес: ***, с площ от 1332 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно 4 ползване-ниско застрояване /до 10м./, с номер от предходен план: 550, кв. 43, парцел: XVI, предишен идентификатор: няма, при съседи: ***, ***, *** ***, ***, ***, заедно с намиращите се в описания поземлен имот постройки, а именно: жилищна сграда-еднофамилна, на един етаж, която съставлява сграда с идентификатор *** /двадесет и четири хиляди триста четиридесет и две, петстотин и едно, петстотин и петдесет, едно/, съгласно горецитираната кадастрална карта, с площ от 63 кв.м., сграда с идентификатор ***, със застроена площ 47 кв.м., брой етажи-1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 60 кв.м., брой етажи-1, с предназначение: постройка на допълващото застрояване.