Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7573 от 13.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9970/2024
Вид
Определение № 7573
Подписан
13.02.2025
В сила
13.02.2025
Състав
МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7573 гр. София, 13.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110109970 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Съдът е сезиран с молба, подадена от Л. Т. С., за допълване на Решение № 476/10.01.2025г. по гр.д. № 9970/2024г. по описа на СРС в частта относно разноските. Счита, че следва да се допълни решението, като се присъди възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38 ЗА.

В срока за отговор насрещната страна взема становище за неоснователност на молбата.

Съдът е сезиран и с молба, подадена от „Топлофикация София“ АД, за изменение на Решение № 476/10.01.2025г. по гр.д. № 9970/2024г. по описа на СРС в частта относно разноските. Счита, че следва да се намали под минимума възнаграждението на процесуалния представител на М. А. Г..

В срока за отговор насрещната страна взема становище за неоснователност на молбата.

След като разгледа молбата на ищеца и материалите по делото, съдът намира за установено следното:

Молбите са подадени в срока за обжалване на акта, съгл. разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, поради което са процесуално допустими.

Разгледана по същество молбата на Л. Т. С. за допълване на решението в частта за разноските е основателна, поради следните съображения:

С Решение № 476/10.01.2025г. по гр.д. № 9970/2024г. по описа на СРС исковете срещу Л. Т. С. са били отхвърлени. Неправилно съдът е счел, че същата не е реализирала и не претендира разноски. В действителност между Л. Т. С. и адв. Б. В. Б. е сключен договор за предоставяне на безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, находящ се на л.

127 от делото. Представен е бил и списък по чл. 80 ГПК, находящ се на л. 126 от делото. В последното съдебно заседание адв. Б. В. Б. е заявил претенция да му бъде присъдено възнаграждение с оглед изхода на делото. Ето защо съдът счита, че следва да допълни решението си, като осъди ищеца да заплати възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на Л. Т. С. в минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 МРАВ за сумата от 400 лв.

Разгледана по същество молбата на „Топлофикация София“ АД, за изменение на решението в частта за разноските е не основателна, поради следните съображения:

С решението възнаграждението на процесуалния представител на ответника М. А. Г. е бил 1 намален до минималния предвиден в Наредба № 1 МРАВ.

Съдът намира, че не са налице основания за намаляване размера на възнаграждението под минимума. Слизането до минимума или под него следва да бъде не правило, а изключение, когато размерът на уговореното възнаграждение не е справедлив, с оглед правната и фактическа сложност на делото и осъществената правна помощ. В случая възнаграждението е намалено до минималното, поради което съдът счита, че същото не е несправедливо по размер. Без значение е, че делото не се отличава значително по своята сложност и обем от подобни дела със същия предмет. Ответникът има право да уговори възнаграждение различно от минималния и когато същото не се явява очевидно несправедливо завишено, както в случая, и при благоприятен за него изход на делото, то следва да му бъде присъдено. Понесените от ищцовата страна разноски биха били избегнати при внимателно запознаване с материалноправно задължените лица преди завеждане на делото и провеждане на надлежно доказване на наведените твърдения.

По тези съображения съдът счете, че по делото няма основание да се намали размера на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на М. А. Г..

Така мотивиран и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, Софийският районен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 476/10.01.2025г. по гр.д. № 9970/2024г. по описа на СРС, в частта относно разноските, както:

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: 831609046 със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, да заплати на адв. Б. В. Б., ЕГН:**********, л.н № 1000023337, със служебен адрес: гр. София, ул.“Хан Аспарух“ № 35, ет. 1, надпартер, офис № 3, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, сумата от 400 лв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОТХВЪРЛЯ Молба с вх. № 20676/21.01.2025г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, за изменение на Решение № 476/10.01.2025г. по гр.д. № 9970/2024г. по описа на СРС в частта относно разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2