Решение № 486 от 19.07.2018, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

№ 486 / 19.7.2018 г.

Р Е Ш Е Н И Е

19.07.2018 година град Монтана

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание н. деветнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ М. при секретаря Елена Ефремова и в присъствието н. прокурора……….., като разгледа докладваното от съдията М. гражданско дело № 3339 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е установителен и е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, обективно съединен с искане за изменение н. нотариален акт по чл.537 ал.2 ГПК.

Ищците Т.Н.С. и Ц.Н.С. твърдят, че н. 10 януари 1992 година е починал М. К. Г., бивш жител xxx. Той е оставил като свои преки наследници по закон съпруга К. Г.Г., бивш жител xxx - починала н. 03.06.1999 г., дъщеря В.М.К. и син - Б. М. Г., бивш жител xxx, починал н. 06.07.2012 година. Твърдят, че видно от Удостоверение за наследници № 0102/15.09.2017 г., издадено от с.Говежда, Община Г. xxx, наследници н. починалите след откриване н. наследството н. общия наследодател негови низходящи и наследници по закон са: н. починалата съпруга К. Г.Г. - двамата ищци - Т.Н.С. и Ц.Н.С.; н. починалия син Б.

МОНОЙЛОВ Г. - починал н. 06.07.2012 г. - съпруга И.Г.Г., син - Г.Б.Г. и дъщеря М.Б.А..

Поддържат също така, че видно от Удостоверение за граждански брак № 1 от 22.01.1972 година, изд. от ОНС с.

Говежда, наследодателят е сключил граждански брак с К. Г. през 1970 година.

Твърдят, че като семейство двамата съпрузи са живяли и владяли следния недвижим имот: ИМОТ 502.483 /петстотин и две точка четиристотин осемдесет и три/, за който е отреден УПИ ІІ І /три/ от квартал 69 /шестедесет и девет/ по регулационния план н. с.Говежда, ЕКАТТЕ

15299 /петнадесет хиляди двеста деветдесет и девет/ н. община Г. Дамяново, одобрен със Заповед № 225 от 08.12.1989 г. н. Кмета н. с.Говежда, без одобрена улична регулация, целият с площ от 728 /седемстотин двадесет и осем/ кв.м., а според УПИ ІІІ от 737 кв.м., отреден за жилищно строителство, при съседи: имот *** - двор н. К. М. Б., имот *** - двор н. Л. К. П., имот *** - двор н. Г. А. Н., имот *** - двор н. Младен К. Г. xxx Общината, заедно с ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ***, едноетажна паянтова селскостопанска сграда с идентификатор 502.483.2 и масивна едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 502.483.3.

Ищците твърдят в исковата си молба, че след смъртта н. наследодателя М. Г., неговата съпруга и наследодателка н. ищците К. Г.Г. е останала да живее и владее описанията по-горе недвижим имот до смъртта си. Поддържат, че през 1995 година наследодателката К. Г., заедно с ответницата В.М.К. и наследодателя н. последните трима ответници - Б. М. Г. са заявили пред Нотариус, че приживе наследодателят им не се е позовал н. изтекла в негова полза придобивна давност върху имота, поради което те са присъединили своето владение след смъртта му към неговото и са придобили правото н. собственост върху имота н. основание наследство и давностно владение. Предвид установената от Нотариуса изтекла придобивна давност по чл.79 ап.1 ЗС в производство по чл. 587 ГПК, тримата са били признати за собственици по наследство и давностно владение при квоти: за В.К. и Б. Г. общо 5/12 ид. части и за К. Г. 2/12 ид. части, за което е бил издаден констативен нотариален акт № 124 от 17.10.1995 година, вписано т.4 дело 1604 н.

СВ при МРС. Заявяват, че оспорват издадения констативен нотариален акг № 124 от 17.10.1995 година и извършената от нотариус Б. П. констатация за придобитите по давност идеални части от процесния недвижим имот и въз основа н. която констатация н. основание чл.587 ГПК са признати правата н. законните наследници низходящи н. Манойл Г. и н. съпругата К. Г. в посочените квоти, които несъответстват н. действителните им права. Поддържат, че в оспорения нотариалн акт е отразено, че двамата низходящи н. общия наследодател Манойл Г.-В.К. иІ Б. Г. получават общо 5/12 ид. части, а наследодателката н. ищците К. Г. 2/12 ид. части, като не е посочен титуляра н. правото н. собственост върху останалите 5/12 ид. части. Твърдят, че фактическата власт върху процесният имот е упражнявана от наследотелката н. ищците заедно с общия наследодател от сключване н. брака им през 1970 година до смъртга му и след това от нея заедно с низходящите н. общия наследодател. Тъй като бракът между общия наследодател и К. Г. /22.01.1970 г., съгласно У-ние за гр.брак/ е сключен при действието н. СК 1968 г. /отм./, и давността е текла по време н. брака, съгласно т.2 н. ППВС № 8/1980 година; имотът е бил придобит в режим н. съпружеска имуществена общност.

Твърдят, че кьм момента н. признаване правото н. собственост върху имота по реда н. чл.

587 ГПК наследодателката н. ищците е придобила по давност не 2/12 ид. части, както е посочено в нот. акт, а 1/2 ид. част н. собствено основание по силата н. чл.13 СК 1968 г. /отм./ и 1/6 ид.част придобита по равно заедно с останалите наследници н. Манойл Г.. За това, правата н. преживялата съпруга в съсобствеността н. описания недвижим имот към датата н. нотариалното производство и издаване н. нотариален акт № 124 от 1995 г. са в размер н. 4/6 ид.части, а н. останалите двама всеки един от тях по н. 1/6 ид.част. Твърдят, че видно от Удостоверение за наследници № 0102/15.09.2017 г., наследодателят н. последните трима ответници - Б. М. Г. е починал н. 06.07.2012 г. Към датата н. нотариалното производство и признаване правата му в съсобствеността той е бил в брак с ответницата И.Г.Г., поради което след смъртта му нейните права в съсобственостга върху горния недвижим имот представляват 1/12 ид. част придобита в режим н. СИО при съвпадение с Б. Г. и 1/36 по наследство от починалия съпруг Б. Г. или общо притежава 4/36 ид. части. Останалите двама наследници н. Б. Г. - Мануела Б.Г. и Г.Б.Г. са съсобственици всеки един по 1/36 ид.част. Твърдят, че предвид така установените доказателства, правата в съсобствеността н. ответницата В.М.К. са в размер н. 6/36 ид.части от имота, н.

Т.Н.С. 12/36 ид.части и н. Ц.Н.С. 12/36 ид. части. Предвид гореизложеното молят съда да приеме за установено по отношение н. ответниците В.М.К., И.Г.Г., Мануела Б.Г. и Г.Б.Г., че те – ищците са придобили по наследство и са съсобственици по равно н. 24/36 ид.части от процесния недвижим имот, а ответниците са съсобственици н. същия недвижим имот при следните квоти: В.К. – н. 6/36 ид.ч., И.Г.

– н. 4/36 ид.ч., Мануела А. – н. 1/36 ид.ч. и Г.Г. – н. 1/36 ид.ч., както и да измени нот.акт № 124, том 4, от 17.10.1995 година до посочените по- горе размери, както и да им присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците И.Г.Г., Г.Б.Г., М.Б.А. и В.М.К. са депозирали писмен отговор н. исковата молба, в който заявяват, че оспорват предявения установителен иск като неоснователен и недоказан. Твърдят, че процесният имот е бил собственост н. бащата н. М. К. Г. - Костодин Г.

Младенов. С декларация от 09.11.1953 год. Костодин Г. Младенов е дал право н. сина си Манойл Костодинов Г. да си построи къща за живеене със свои средства и материали в собствения му имот - парцела № 6 в кв.№ 4 по плана н. с. Говежда, обл.Монтана, актуален към 1953 година. Към този момент М. К. Г. живеел н. семейни начала с Филдана Петкова Митова и вече имал от нея дете - Б. М. Г., роден н. xxx год. и починал н. 06.07.2012 год., чиито наследници са първите трима от ответниците. Твърдят, че н. xxx год. се родила и дъщеря им - ответницата В.М.К.. В последствие наследодателят М. К. Г. н. 25.10.1963 год. сключил граждански брак с Филдана Петкова Митова - акт за граждански брак № 0020 от 25.10.1963 год. Бащата н. М. К. Г. - Костодин Г. Младенов дал н. сина си собствената си парцела и правото да построи къща, в която да живее. М. К. Г. и Филдана Петкова Митова започнали строежа н. къщата /двуетажна масивна жилищна сграда/ през 1953 год. и го завършили през 1955 год. Твърдят, че в същия период били построени и селскостопанските сгради в имота. М. К. Г. и Филдана Петкова Митова са придобили и владеели имота и сградите в него за периода от 1953 год.

- до 1969 год., когато Филдана Петкова Митова починала. През 1970 год. М. К. Г. сключил брак с К. Г.Г., която имала две деца от предишен свой брак - ищците Ц.Н.С. и Т.Н.С.. М. К. Г. не е осиновявал децата й от първия браК. Твърдят, че М. К. Г. починал н. 10.01.1992 год. и оставил като наследници децата си от първия брак - Б. М. Г. и В.М.К. и втората си съпруга - К. Г.Г.. Поради липса н. документ за собственост н. имота н. 17.10.1995 год. била извършена обстоятелствена проверка, съгласно която Б. М. Г., В.М.К. и К. Г.Г. били признати от нотариуса за собственици върху следния недвижим имот: дворно място - парцел ІІІ. пл.№ 483, кв.69 по регулационния план н. с.Говежда, обл.Монтана от 720 кв.м., при граници: улица, Младен Костодинов Г., Костодин П. Костодинов и Ангел Н.

Рангелов, ведно с намиращата се в мястото двуетажна масивна жилищна сграда и други подобрения при права: по 5/12 идеални части за първите двама и 2/12 идеални части за К. Г.Г.. В нотариалния акт № 124, том ІV, дело № 1604/95 г. е допусната явна грешка като е записано, че първите двама са при права 5/12 идеални части, вместо ,,по 5/12 идеални части”. Твърдят, че с декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 68818/24.03.1998 год. процесният имот е деклариран от Б. М.

Г.,В.М.К. и К. Г.Г. при права по 5/12 идеални части за първите двама и 2/12 идеални части за К. Г.Г.. Поддържат, че от тогава заплащали данък върху имота при горепосочените права. След смъртта н. К. Г.Г. през 1999 год. единствено Б. М.

Г. и съпругата му И.Г.Г. заплащали данък върху имота и всички текущи разходи за ток и вода н. имота. През 1995 год. Б. Г. е бил женен за ответницата И.Г. и е придобил своята идеална част в режим н. СИО. Поради обстоятелството, че ответницата В.М.К. след 1995 год. не владеела своята част от имота и не плащала данък за него, тя изготвила нотариално заверена декларация рег. № 6328/31.05.2013 год., заверена от Нотариус с рег. № 601 – Росен П., с която декларирала, че няма претенции към недвижимия имот, че същия се владее и ползва единствено от И.Г.Г., която заедно със съпруга си Б. М. Г. плащат данъци върху имота повече от 10 години. Тя декларирала, че е съгласна И.Г.Г. да се снабди с нотариален акт за собственост н. основание давностно владение н. имота. Поради това и поради обстоятелството, че в Н. от 1995 год. била допусната явна грешка с Нотариален акт № 162, том ІV, рег. № 6343, дело № 378 от 31.05.2013 год. И.Г.Г. била призната за собственик н. основание наследство и давностно владение н. 25/36 идеални части върху процесния недвижим имот: имот № 502.483, за който е образуван УПИ ІІІ, кв. 69 по регулационния план н. с. Гсвежда, ЕКАТТЕ 15299, общ.

Г. Дамяново, одобрен със Заповед № 225 от 08.12.1989 год. н. Кмета, без приложена улична регулация и с приложена дворищна регулация, с площ от 737 кв.м., отреден за жилищно застрояване, с граници и съседи: имоти ***, ***, ***, *** и ***, ведно със застроените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 76 кв.м., едноетажна паянтова селскостопанска сграда с идентификатор *** с площ от 18 кв.м., и едноетажна масивна селскостопанска сграда с идентификатор *** с площ от16 кв.м., едноетажна паянтова селскостопанска сграда с идентификатор *** с площ от 28 кв.м. и едноетажна паянтова селскостопанска сграда с идентификатор *** с площ от 19 кв.м. Твърдят, че от изготвянето н. Н. през 1995 год. Б. М. Г. и съпругата му И.Г.Г. са владели и стопанисвали 10/12 идеални части от горепосочения имот повече от 17 години. Заявяват, че поради тези причини предявеният иск е неоснователен.

Поддържат, че ищците ползват една стая от недвижимия имот, която е стопанисвана от тях и ответниците нямат достъп до нея. Също така по никакъв начин не са ограничавали достъпа н. ищците до владение и ползване н. своята част от имота. Твърдят, че ищците разполагат с ключове от всички брави, осигуряващи достъп до частта им от имота и това положение не е променяно през годините н. владение и ползване н. имота. Предвид гореизложеното молят съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявените искове като неоснователни и недоказани, както и да им присъди сторените в производството разноски.