Протокол № 59 от 29.01.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 59 гр. Варна, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20253100900212 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:34 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:

Ищецът Ф. Р. Р., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява, представлява се от адв. Цв. В., редовно упълномощена и приета от съда днес.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпраща представител.

Вещите лица Д. А. Д. и Й. Л. М. , редовно призовани, явяват се лично.

Свидетелят И. Х. В., не е призован.

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 2454 от 23.01.2026 г. от ответното дружество, с която се сочи, че няма да участва в съдебно заседание поради служебна ангажираност. В молбата са формулирали въпроси към вещите лица, както и поддържат искането си за разпит на свидетел.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. В.: Поддържам изцяло предявените искове от доверителя ми.

1

Оспорвам отговора и наведените в него възражения от страна на ответното дружество.

Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по него.

Единствено едно уточнение:

Доколкото е прието за безспорно на страница 6 от определението на съда, където е прието за безспорно, че към датата на процесното ПТП от 28.09.2024 г. е имало валидна облигационно правоотношение по Договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно процесния лек автомобил, след което при разпределяне на доказателствената тежест е указано, че в тежест на ищеца е да установи наличие на застрахователното ни отношение.

Водим допуснатия ни свидетел за неимуществени вреди. Същият се намира извън залата. Други доказателства няма да соча.

Във връзка с неизпълнение на указанията на съда за почване на друг адрес на поискания от ответника свидетел, моля същият да бъде заличен.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 1558 от 24.10.2025 година:

Постъпила е искова молба от Ф. Р. Р., с ЕГН **********, против ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 40000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания в резултат на настъпило пътнотранспортно произшествие на 28.09.2024г., около 14:30 часа, в гр.Варна, на бул.“Цар Освободител“ срещу бензиностанция “Еко“, причинено по вина на водача на лек автомобил марка “Фолксваген“, модел “Пасат“ с peг.№******, чиято отговорност към момента на инцидента е била застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в Застрахователна полица №*****, валидна до 27.01.2025г. и сумата от 838.38лв., представляваща имуществени вреди, настъпили в резултат от гореописаното пътно произшествие, изразяващи се в разходи за лечение и възстановяване-заплащане на лекарства, санитарни материали и медицински услуги, ведно със законната лихва главниците, считано от датата на 2 предявяване на извънсъдебната претенция-15.11.2024г.до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 28.09.2024г., около 14:30ч., в гр.Варна, на бул.“Цар Освободител“ срещу бензиностанция “Еко“, водачът на л.а.“Фолксваген Пасат“, с peг.№******, при предприемане на забранена маневра завиване в обратна посока, при наличие на двойна непрекъсната линия, реализира пътнотранспортно произшествие със скутер “Кимко Даунтаун“, с peг.№*****, движещ се в същата посока направо, управляван от ищеца. Сочи се, че тъй като ищеца е пострадал при настъпилият пътен инцидент, е съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 28.09.2024г. по описа на ОДМВРгр.Варна, сектор “Пътна полиция“. Твърди се, че вината за инцидента е само на водача на лекия автомобил поради което единствено по отношение на него са предприети административни мерки за налагане на наказание-съставен АУАН за извършено нарушение на ЗДвП и е издадено Наказателно постановление №24-0819-003415/ 14.11.2024г., което е влязло в законна сила на 18.12.2024г. Поддържа се, че след инцидента, ищецът е бил транспортиран до МБАЛ “Света Анна-Варна“ АД, където след извършен преглед е установено, че е получил травматични увреждания, изразяващи се в голяма разкъсноконтузна рана на десен лакът с дефект на кожата и размачквания, разкъсно-контузна рана на ляво коляно, порезна рана с размер 3 см. на дясна лопатка, както и контузия на дясната раменна става и контузия на шията. Поставени са му ситуационни шевове, превръзки и цялостно обработване на раните. Сочи се, че на 02.10.2024г., поради оплаквания в областта на контузиите, придружени с болка в лявото рамо и шията, както и главоболие, световъртеж и гадене, ищецът е посетил спешно отделение към УМБАЛ “Света Марина“ ЕАД-гр.Варна, където е установена фисура /пукване/ в средна латерална трета на дясна ключица с препоръка за контролна рентгенография след 1 седмица при персистиране на оплакванията.

Сочи се, че в последствие са извършени още медицински прегледи, въз основа на които е установена фрактура на дясна ключица, съответно се наложило поставянето на ортеза за обездвижването й, за срок от 50 дни. Твърди се, че при последвалите контролни прегледи през м.12.2024г., чрез които е проследено здравословното състояние на пострадалия, е установено оформяне на келоид в областта на десен лакът, продължаваща палпаторна болка в медиална ставна междина на ляво коляно и в дясната ключица. Поддържа се, 3 че за провеждане на възстановителен процес, ищецът е използвал общо 104 дни отпуск по болест. Поддържа се още, че пътнотранспортното произшествие и получените травматични увреждания са оказали негативно влияние върху физическото и психическото състояние на ищеца, като е нарушен и нормалният му ритъм на живот. Твърди се, че поради постоянните болки в дясната ключица, пострадалият не можел да се храни и обслужва самостоятелно. Травмата ограничила движението на дясната ръка и затруднила хватателната й функция. Твърди се още, че ищецът страдал и от често главоболие, съпътствано със световъртеж, нарушения на съня и станал раздразнителен. Поддържа се, че към настоящия момент ищеца все още не се е възстановил напълно. Излага се, че освен неимуществени вреди, пострадалият е претърпял и имуществени такива в размер на направените разходи за лечение. Поддържа се, че към датата на пътния инцидент виновният за произшествието лек автомобил е имал валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност“, поради което и на основание чл.380, ал.1 от КЗ, ищецът е предявил на 15.11.2024г. извънсъдебна претенция до ответника, при когото е образувана щета №*****, но до настоящия момент не е платено застрахователното обезщетение.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът е депозира отговор на искова молба, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователни на исковите претенции. Оспорва се настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане, съответно възникването на отговорността на застрахования по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като се поддържа, че е налице случайно Д.ие по смисъла на чл.15 от НК. Оспорва се твърдения от ищеца механизъм на настъпване на процесното произшествие, както и че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилите увреждания и пътния инцидент. Прави се възражение, че пътното произшествие е настъпило изцяло по вина на ищеца, или евентуално че е налице на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на 70 %. Твърди се, че ищецът с поведението си сам е поставил здравето си в опасност и е допринесъл за вида и степента на телесните си увреди, извършвайки нарушение на правилата за движение по пътищата, управлявайки мотоциклета без необходимата дистанция и с несъобразена скорост, надвишаваща допустимата за процесния пътен участък.

Поддържа се, че описаното поведение на ищеца, е препятствало мотористът да 4 спре своевременно преди сблъсъка, а факта че не се е движил в дясната част на пътната лента е препятствало превозните средства да се разминат. Поддържа се още, че ищецът е предприел неправомерна маневраизпреварване от лявата страна на л.а.“Фолксваген Пасат“, при наличие на маркировка М2-“двойна непрекъсната линия“, която забранява това. Твърди се, че ищецът е управлявал превозното средство без екипировка, протектори и каска за мотопед, в нарушение на разпоредбата на ЗДвП. Сочи се, че ако ищеца е бил правилно и подходящо екипиран, претърпените от инцидента вреди биха били сведени до незначителна степен. Наред с това се оспорва, че управляваният от ищеца мотопед, е бил технически изправен, което е поставило ищеца в невъзможност да предотврати инцидента. Оспорва се и че ищецът е имал необходимата категория за управление на мотопеда. На следващо място се оспорват твърденията на ищеца за търпени неимуществени вреди, техният интензитет и проявление, като и продължителността оздравителният процес. Оспорва се наличието на причинна връзка между травмата на ключицата и процесният инцидент, като се поддържа че такава не е доказана по делото. В условията на евентуалност се твърди, че несвоевременно проведеното болнично лечение, е довело до удължения възстановителен период, както и до настъпване на усложнения. На последно място се поддържа, че претендираното обезщетение е прекомерно и не кореспондира с принципа на справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД, както със социално-икономическите условия на живот в страната. По отношение на акцесорната претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва, се поддържа, че същата е неоснователна като последица от неоснователността на главния иск, евентуално че забавата е настъпила в различен от сочения от ищеца момент, а имено от 12.02.2025г. с изтичането на 15 работни дни, след последно представените документи от пострадалия.

С постъпилата в срок допълнителна искова молба, се излага становище за неоснователност на доводите и възраженията ответника. Поддържа се, че възраженията на застрахователя във връзка с механизма на пътното произшествие и за съпричиняване на вредоносният резултат, са бланкетно отправени и противоречащи с ангажираните доказателствата. Поддържа се, че към момента на пътния инцидент, ищецът е имал свидетелство за правоуправление и че моторното средство е било технически изправно.

Поддържа се още, че пострадалият е бил с поставена необходимата 5 екипировка. Оспорват се доводите отсъствие на причинно следствена връзка между инцидента и описаните травми, както и за прекомерност на претенциите. Доразвити са доводи за момента, от който ответника е изпаднал в забава.

В срока по чл.373 от ГПК, ответникът е депозира отговор на ДИМ, с който поддържа твърденията и възраженията, изложени в отговора на исковата молба.

Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед становищата на страните на страните, съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

– към датата на процесното ПТП-28.09.2024г. с ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно л.а.“Фолксваген Пасат“, с peг.№******, валидна до 27.01.2025г.;

– на 15.11.2024г. пред застрахователя е депозирана извънсъдебна претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, за което е образувана щета №*****.

Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти. С оглед предмета на предявения иск с правно основание чл.432 от КЗ, ищеца носи доказателствената тежест за установяване на съществуването към датата на ПТП на сключен с ответника договор за застраховка “Гражданска отговорност“ за лекият автомобил, който е управляван от виновното за увреждането лице. Следва да установи настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно Д.ие от страна на застрахования, причинна връзка между Д.ието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените неимуществени и имуществени вреди. Следва да установи още датата на уведомяването на застрахователя по сключения договор за застраховка, по повод на задължението на пострадалото лице по смисъла на чл.498, ал.1 вр. чл.380 от КЗ.