Решение № 11 от 23.03.2025, Районен съд - Ардино

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Ардино, 23.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян М. Цонев при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева като разгледа докладваното от Боян М. Цонев Гражданско дело № 20245110100108 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба о т В. П. Ч., ЕГН ********** чрез пълномощника й Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ - представлявано от Д. М. М. срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, с която е предявен иск с правно основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК и при условията на евентуалност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 от ЗПК за признаване на установено, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № 1134533/11.03.2022 г. е нищожен, при условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 143, т. 9 от ЗЗП, както и на основание чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит 1134533/11.03.2022 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство от „Фератум Банк” в полза на ответното дружество.

Ищцата твърди, че на 11.03.2022 г. между нея и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит № 1134533, съгласно който е приложим ЗПФУР. Отпуснатата заемна сума била в размер на 2 400,00 лв., със срок на погасяване на заема от 12 месеца и ГПР от 49,66 %.

Посочва, че в чл. 5 от процесния договор било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство от „Фератум Банк” в полза на ответното дружество.

Сочи, че при сключване на договора в съдържанието му не бил посочен размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързаното на ответника дружество. След като усвоила сумата от 2 400,00 лв. се установило, че освен заемната сума, са й начислили такса за обезпечение с поръчителство 1 в размер на 1 200,00 лв., която такса ищцата заплатила на ответното дружество.

Твърди, че процесният договор за поръчителство е недействителен, тъй като дължимите вноски не са посочени в договора за кредит, а в ОУ не е посочено, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит. В чл. 5.3 от ОУ е посочено само като възможност за повишаване на кредитоспособността и вероятността за одобрение за получаване на кредит. Твърди още, че липсва съгласие, тъй като договорът не е подписан с квалифициран или обикновен електронен подпис и такъв не и е бил представян.

Твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр с чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за допълнителна услуга.

Сочи, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, тъй като ГПР е посочен само в проценти, без да е посочен начина му на изчисляване, което противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Сочи, че е посочен грешен ГПР, тъй като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора. Ответното дружество не предоставя възможност за сключване на договор за кредит без поръчител, за което събира и допълнително възнаграждение, с което възнаграждение се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на заемната сума, съответно трябва да се включи в ГПР, съгласно чл. 19 от ЗПК, което би довело надхвърляне на законовото ограничение съобразно настоящия му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранция, а също ГПР в договора и общата дължима сума не отговарят на действителните такива, като посочените в договора за заем по - ниски стойности представляват невярна информация и представляват заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, което е пречка да бъдат преценени реалните икономически последици от сключване на договора.

Твърди , че в договора е налице грешно посочен размер на ГПР, като сумата претендирана по договора за поръчителство следва да бъде включена в ГПР и действителният размер на ГПР е в размер над 70 % и е над допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Налице е неяснота при определяне на ГПР, основание за недействителност на договора - чл. 22 от ЗПК.

Сочи, че в глава четвърта от ЗПК е вменено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.

Твърди още, че целият договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора и начисляването на такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. Договорът е във вреда на потребителя, поради това, че не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока 2 такса за допълнителна услуга.

Сочи, че клаузата на чл. 5 от договора е нищожна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП и нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал.4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.

Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника му юрк. Г. Г., с който е взето становище, че предявеният иск е неоснователен.

Твърди, че при сключване на договор за кредит съответния кредитополучател може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора и в сайта на „Фератум България“ е посочено, че потребителят сам избира обезпечението и сключването на договор за гаранция не е задължително.

Сочи, че исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция са недопустими, поради не насочването му срещу надлежната страна, а именно „Мултитуюд Банк“.

Твърди, че „Мултитуюд Банк“ е самостоятелно юридическо лице банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ.

Посочва, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна. Прогласяването на договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да има сила на присъдено нещо по отношение на „Мултитуюд Банк“ и така няма да настъпи промяна в патримониума на ищеца. Поради което предявяваните искове, следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими.

Твърди, че ищецът сам е избрал „Мултитуюд Банк“ като поръчител в електронния формуляр. След като е бил информиран за дължимите такси е подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail, в която изрично се посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство. Ищецът е получил и документи от „Мултитуюд Банк“, включително договор за гаранция и е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора.

Сочи, че не е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла чл.

68е от ЗЗП. Ищецът не бил въведен в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап същият е бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите дължими на „Мултитуюд Банк.

Сочи, че исковата претенция съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи и не са представени ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми.

Възразява, че е нарушен чл. 143 от ЗЗП, както и че чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция били подробно описани 3 възможностите за обезпечение и дължимите суми към „Мултитуюд Банк, които ищецът е приел доброволно.

Посочва, че не е нарушен чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, не е задължителна и обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Фератум България“ е предоставила на ищеца необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право.

Поради изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Претендира разноски, но не представя доказателства за извършени такива.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че на 11.03.2022 г. между В. П. Ч., в качеството й на кредитополучател и „Фератум България“ ЕООД, в качеството му на кредитодател, е бил сключен договор за потребителски кредит № 1134533, по силата на който „Фератум България“ ЕООД предоставило на В. П. Ч. сумата в размер на 2 400,00 лв., която ищцата се задължила да върне на 12 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва, при годишен процент на разходите от 49,11 % - видно от договора / л. 47 и л. 62 по делото/. Сключеният договор между страните се установява и от приетата по делото справка от БНБ, издадена на основание Наредба № 22 на БНБ за ЦКР /л. 79 до л. 81 по делото/.

От същата справка се установява, че към момента на изготвянето й потребителски кредит № 1134533, не е активен.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от „Фератум Банк“ в полза на „Фератум България“ ЕООД, с одобряването от ответника на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението.

В чл. 5, ал. 2 от договора е указано, че със сключване на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си както физическо лице, както и посоченото юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит при едни същи търговски условия.

Видно от инкорпорирания в част 2, т. 4 и т. 5 от Преддоговорна информация /л..52 по делото/, срок на договора и погасителен план, е предвидено връщане на кредита на 12 месечни вноски, всяка от които включва главница и лихва, като общата дължима сума е в размер на 2 952,00 лв., от която главницата е в размер на 2 400,00 лв., а лихвата е в размер на 552,00 лв..

От събраните по делото доказателства не се установява, сключването на договор за предоставяне на поръчителство между ищцата в качеството и на кредитополучател и „Фератум Банк“, вследствие на което на ищцата да е начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 1 200,00 лв..

4

Не бяха ангажирани и каквито и да е доказателства от страна на ищцата за извършени плащания по отпуснатия кредит.

По предявените от В. П. Ч. срещу „Фератум България“ ЕООД искове с правно основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК и при условията на евентуалност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 от ЗПК и чл. 143, т. 9 от ЗЗП, както и чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19, ал. 1 и ал.

4 от ЗПК, съдът приема следното:

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, че е бил сключен договор за поръчителство и е била начислена такса за обезпечение с поръчителство по потребителския кредит в съответния размер, както и че договорът за потребителски кредит и чл. 5 от договора са нищожни на заявените правни основания.

Следва преди всичко да се отбележи, че всички въведени от ищцата основания за нищожност на сключения договор за потребителски кредит и съответно на чл. 5 от същия са свързани с твърдението за сключен договор за предоставяне на поръчителство между нея в качеството и на кредитополучател и „Фератум Банк“ и начисляване на такса за обезпечение с поръчителство по потребителския кредит в размер на 1 200,00 лв..