Решение № 4160 от 18.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4160 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. Г.А при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г.А Административно наказателно дело № 20251110209637 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на В. К. Г., чрез адв. П. Й.

- САК срещу Заповед за задържане №225зз-851/11.06.2025 г., издадена от полицейски служител при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) – разузнавач Г. Ц. Г. при 01 Районно управление (РУ) при СДВР.

С жалбата се моли за прогласяване на оспорваната заповед за нищожна, алтернативно да бъде отменена като незаконосъобразна. Твърди се недопустимо засягане правата на задържаното лице, като при задържането не са били ангажирани никакви писмени доказателства относно компетентност на лицето, което фактически осъществява задържането, както и което е издало оспорената заповед. Излагат се основания, че заповедта е издадена в нарушение на закона и неговата цел, допуснати нарушения на процедурата, които са ограничили възможността на задържаното лице да разбере причините за задържането, от материалите не се извличала легитимната цел за ограничаване в свободното придвижване на жалбоподателя, както и задържането не може да се обоснове с необходимост от осуетяване или прекратяване на престъпно деяние, както и посочените в акта фактически 1 обстоятелства не съответстват на материалноправните предпоставки на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и не е следвало да се прилага процесната принудителна административна мярка, която се твърди, че е необоснована и непропорционална. Претендират се разноски.

Жалбоподателят редовно призован се явява в съдебно заседание.

Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество по изложените в нея съображения . Не се претендират разноски.

За издалия атакуваната заповед, в съдебно заседание се явява представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за оставяне в сила на издадената заповед за задържане като правилна и законосъобразна.

Поддържат се представени писмени бележки. Прави се възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните по делото доказателства:

На 10.06.2025 г. е образувано досъдебно производство (ДП) ЗМ №1088/2025 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. №25223/2025 г. по описа на СРП, за това, че за времето от 14.05.2025 г. до 07.06.2025 г. от жилище, находящо се в хх са отнети чужди движими вещи – множество златни бижута, часовник марка „Festina“ и парична сума в размер на 100 евро от владението на хх, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, което е престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

Във връзка със събиране на доказателства по ДП е било извършено претърсване и изземване от жилище, намиращо се в хх, обитавано от В. К. Г..

На 11.06.2025 г. жалбоподателката е била задържана по ЗМВР по силата на издадена Заповед за задържане, изведена с №225зз-851/11.06.2025 г., издадена от полицейски служител при 01 РУ - СДВР – разузнавач Г. Ц. Г. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с вписано основание: „чл.194 от НК, във връзка със ЗМ -1088/25 г. по описа на 01 РУ-СДВР“. В нея е посочено, че лицето е задържано на 11.06.2025 г. в 06:50 ч. в помещение за временно задържане в 01 РУ-СДВР. Същата е връчена надлежно срещу разписка на жалбоподателката и е налице подпис срещу задържано лице. Заедно със Заповедта е изготвен и протокол за обиск на лице, като са иззети и описани вещи. Жалбоподателката 2 е посочила, че няма възражения и подписал разписката под протокола. На жалбоподателката й е била предоставена и декларация за правата на задържаното лице срещу подпис, връчена й на 11.06.2025 г. Същата е посочила, че не желае адвокатска защита по неин избор и за нейна сметка или служебен по Закона за правната помощ, както и е направила отказ от другите предоставени й права, но е посочила, че желае уведомяване за задържането й на член от семейството си. Посочила е заболявания. По време на задържането й, е била прегледана от лекар при ЦСМП, който е посочил работна диагноза: вегетативна дистопия.

Установява се от удостоверение рег. №513р-77102/22.07.2025 г. на началник 03 сектор към отдел „Човешки ресурси“ при СДВР, че съгласно Заповед №513з-11592/29.10.2024 г. на директора на СДВР Г. Ц. Г. е преназначен на длъжност „разузнавач“ V степен в група „Криминална полиция“ – Изгрев на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към 01 РУ- СДВР, считано от 31.10.2024 г., която длъжност е изпълнявал и към 11.06.2025 г.

Представени са писмени сведения, от които се установяват положителни характеристични данни за жалбоподателката.

При така установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав стига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен интерес от оспорване, като разгледана по същество е основателна, поради следното:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Издадена е в предвидената в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма и има изискуемото по чл.74, ал.2 от ЗМВР съдържание. Посочено е и правното основание за издаването , а именно по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която норма предвижда, че основанието за издаването е срещу лице, „за което има данни, че е извършило престъпление“. Посочени са фактическите и правни основания за задържането на жалбоподателката в оспорваната заповед: „чл.194 от НК, във връзка със ЗМ -1088/25 г. по описа на 01 РУ-СДВР“.

3

Но следва да се посочи, че полицейското задържане не може да е произволно, то следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигане на законовата цел.

Като в тази насока е Решение №9425/2016 г. на ВАС по админ. д. №3914/2015 г. Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено с целта на закона.

Като тази ПАМ е с превантивна функция. В случая е налице нарушение на чл.5 от ЕКЗПЧОС. В първата точка на чл.5 от ЕКЗПЧОС са изброени хипотезите, при които ограничаването на личната свобода е допустимо, като изброяването е изчерпателно и поради това следва да се тълкува ограничително. Разпоредбата на чл.5, т.1 от ЕКЗПЧОС изисква на първо място задържането да е законосъобразно, което включва условието да бъде спазен редът, посочен в националния закон, като такъв ред е разписан в ЗМВР, а именно чл.72 и сл. от същия. Като в процесния случай са били налице осъществявани действия по разследване по подозрение за извършено престъпление, установяващи съпричастност към деянието, което се сочи в процесната заповед. Съдът приема, че единственото изискване на една наложена принудителна административна мярка по ЗМВР – фактическо задържане на лице е същата да съответства на закона и неговата цел – да предотвратява извършването на престъпления и да ги разкрива по установения от закона ред, респективно да възпрепятства тяхното неразкриване с оглед укриване на доказателства, оказване на въздействие върху свидетели и др. от страна на лицето, което предстои да бъде задържано или вече е задържано. Но в случая с оглед конкретните факти се стига до извод, че не са били налице основания за пропорционално ограничаване на правата на задържаното лице, което по доказателствените данни, изведени от образуваното ДП от съответен доказателствен източник, има вероятност да е било или да е действително съпричастно към престъплението, което следва да се разкрие от органите на МВР. Това е така, доколкото установяването на данни за предполагаемо осъществяване на кражба от страна на жалбоподателката се явява хипотетично. Същата е с добри характеристични данни и чисто съдебно минало. Към момента на задържането не са били налице доказателства, от които да се изведе макар и минимална 4 съпричастност към твърдяното престъпление. Не са били налице каквито и да е данни, че конкретното й задържане след медицинските данни за състоянието й, както и по време на самото задържане, довело до предоставена медицинска помощ, ще е с цел предотвратяване извършването на престъпления от същата, респективно да възпрепятства разкриване на такива, както и с оглед укриване на доказателства, оказване на въздействие върху свидетели и др.

Предвид което изначално задържането на Г. е незаконосъобразно. Не е спазено изискването на чл.5, т.1, б. „с“ от ЕКЗПЧОС, а именно: „с цел да се осигури явяване пред компетентния, съгласно закона орган, по обосновано подозрение за извършено престъпление, или когато задържането обосновано може да се смята за необходимо, за да се попречи на лицето да извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление“. Такива индиции по преписката липсват.

На следващо място не са налице изискуемите предпоставки, предвид, че целта на задържането е да се попречи на задържаното лице да се укрие или да извърши друго престъпление. По делото не се установи, че е имало данни за укриване от страна на жалбоподателката или данни, че може да извърши престъпление. Поради което при задържането е следвало да бъде съобразено дали е налице обективна необходимост от прилагане на такава принудителна административна мярка (ПАМ). Като тази ПАМ е с превантивна функция, а именно цели да се попречи на конкретното лице да извършва престъпления и да се укрива. Касае се за конкретна необходимост от мярка за намаляване на интензитета от опасностите, които крие едно лице, което в процесния случай не е налице.

Като в случая задържането на жалбоподателката с атакуваната полицейска заповед не допринася за постигане на целите, посочени в закона и съставлява необоснован акт на неоснователна принуда върху жалбоподателката, която е била в недобро здравословно състояние, което противоречи на същността и предназначението на принудителните административни мерки, каквито са заповедите за задържане. Като по всяка ПАМ задържането за срок от 24 часа налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл.72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема било с цел да се предотвратят вредните последици от извършено 5 престъпление, било за да осуети прикриването на престъплението, както и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител. В случая от доказателствата по делото по никакъв начин не може да се направи извод, че целта за издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане е била правилна и законосъобразна при наличните данни по ДП.

Предвид което оспорената заповед макар и издадена от компетентен орган в кръга на службата му, не е съобразена с предпоставките, посочени в чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, които се установи, че не са налице, както и с целите предвидени в ЗМВР, а именно ограничението и последиците да са пропорционални на засегнатото право на свобода и сигурност, което е залегнало в разпоредбите на чл.6, ал.1 от АПК и чл.107 ЗМВР, а и същата се явява несъобразена с чл.5, т.1 от ЕКЗПЧОС, поради което се явява незаконосъобразна. С оглед на което жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а атакуваната заповед следва да бъде отменена.

С оглед изхода на производството се следва присъждане на разноски в полза на жаллбоподателката. Същата е бил представлявана в проведеното съдебно производство от упълномощен от нея адвокат. Претендира се възнаграждение за безплатно адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАд в размер на 1000 лв. Като съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.8, ал.2, т.3, за дела по Закона за Министерството на вътрешните работи, предвиждащ възнаграждение в размер на 750 лв., съдът прие, че следва да определи този размер, а не претендирания, тъй като се явява в границите, определени в Наредбата. Поради което и доколкото делото не съставлява фактическа и правна сложност, съобразявайки направеното възражение на процесуалния представител на ответника за прекомерност, то посочения по-горе минимален размер от 750 лв. следва да бъде уважен и същите да бъдат заплатени за една инстанция по делото, а в частта относно пълния предявен размер от 1000 лв. искането следва да се остави без уважение, като неоснователно. Също така следва да бъдат възстановени заплатените разноски за държавна такса за обжалване в размер на 10 лв. Което с оглед отмяната на оспорваната заповед следва да бъдат възложени да се заплатят от органа, към който служи ответника.