Решение № 111 от 01.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20231000501664 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение № 1883 от 11.04.2023 г. по гр. д. № 307/2022 г. Софийски градски съд е осъдил „А1 България“ ЕАД да заплати на всеки от ищците Е.

С., С. С. и И. С. сумата по 21116,67 лева на основание чл.232 от ЗЗД – наемна цена за периода 01.01.2019-01.01.2022 г. със законната лихва от 12.01.2022 г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради погрешно тълкуване на договора за наем във връзка с анекса от 2015 г. Поддържа се становище, че след сключването на анекса е отпаднала уговорката за актуализация на наемната цена с промяната на МРЗ, тъй като ал.2 на чл.5 от договора е отменена мълчаливо. Това тълкуване се подкрепяло и от липсата на искане от страна на наемодателите за актуализация на наемната цена през процесния период, въпреки многократната промяна на МРЗ. Не се оспорват фактическите констатации, направени в решението. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което исковете да бъдат отхвърлени.

1

В срок е постъпил отговор от въззиваемите, с който се оспорват всички оплаквания в жалбата.

Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното: При служебна проверка по чл.269 ГПК се установява, че решението е валидно и допустимо. С него съдът се е произнесъл по предявения от Е. С., С. С. и И. С. осъдителен иск за заплащане на суми, представляващи разлика между дължимата и платената наемна цена за периода 01.01.2019-01.01.2022 г.

По делото не се спори по установената фактическа обстановка – сключен през 2010 г. между ищците като наемодатели и ответника като наемател на имот на ищците. Според първоначалния договор наемът е в размер на седем минимални работни заплати, като към датата на сключването е 240лв. или месечен наем от 1680 лв. В чл.5, ал.2 от договора е уговорено наемната цена д а се актуализира при промяна в размера на МРЗ след сключването му. Наемодателят се задължава да изпраща на наемателя искане за актуализиране на наемната цена. През 2015 г. страните сключват анекс, с който чл.5 от договора се изменя по следния начин: „наемателят се задължава да заплаща месечна наемна цена в размер на седем минимални работни заплати или общо сума в размер на 2520лв., като размера на МРЗ в страната към момента на сключването на анекса е 360лв.“ Спори се дали при това изменение ал.2 на чл.5 от договора е мълчаливо отменена или продължава да действа.

За да се произнесе по въззивната жалба, съставът на САС съобрази следното: Законът задължава страните и съда винаги да тълкуват договорите съобразно посочените в чл.20 от ЗЗД критерии, като тълкуването може да се осъществи не само въз основа на самия договор, но и с оглед обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключване на договора. В конкретния случай анексът е сключен по искане на наемодателя Е. С. за актуализиране на наемната цена в изпълнение на чл.5, ал.2 от договора. Няма никакво основание да се приеме, че при сключването на анекса наемодателите са се съгласили актуализирането на наемната цена да не се прилага повече. Несъстоятелно е твърдението за „мълчалива“ отмяна на втората алинея на чл.5, която само пояснява правилото на първата алинея, достатъчно ясно сочещо на съгласие наемната цена да е съизмерима със 2 седем МРЗ, а посочената както в договора сума 1680 лева, така и сумата в анекса 2520 лева уточнява само актуалния размер към момента на сключване, който е функция на размера на МРЗ към този момент. Несъмнено и при сключване на договора от 2010 г., и при подписване на анекса през 2015 г. съгласието е било за размер на наемна цена, формирана като седемкратния размер на МРЗ (което е променлива величина и отразява промяната в икономическата обстановка и инфлацията).

Оплакването във въззивната жалба е неоснователно. Наемната цена е уговорена не като фиксирана стойност, а като променяща се величина и това ясно е записано и в договора, и в анекса, а посочените конкретни стойности сочат размера към момента на подписването на документите.Предявените искове са основателни и правилно ответникът е осъден да заплати разликата в наемната цена, формирана от увеличените размери на МРЗ за процесния период.

Изводите на двете инстанции за основателност на предявените осъдителни искове съвпадат, поради което обжалваното решение следва да се потвърди. При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Г. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за процесуално представителство на въззиваемите пред въззивната инстанция.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1883 от 11.04.2023 г. по гр. д. № 307/2022 г.

Софийски градски съд.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 да заплати на адвокат И.

М. Г. сумата 2000 (две хиляди) лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА пред въззивната инстанция.

Решението може да бъде обжалвано с пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4