Решение № 2 от 06.01.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№2 гр. *, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20251600500461 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 ГПК.

Настоящото производство е образувано по жалба на Р.П. от гр.* чрез процесуалния представител адв.М. против действия на ДСИ при РС * по изп.дело № 177/2025 г.

,обективирани в разпореждане на Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при Държавна съдебно-изпълнителна служба при Районен съд-*,изх.№ 16017 от 29.08. 2025г.,както и Констативен протокол,изх.№ 15801/27.08.2025г. Жалбоподателят твърди, че ДСИ неправилно е определил размера на признатите разноски в тежест на длъжника ,а също така незаконосъобразно е извършил разпределението на сумата и превеждането на същата по сметка на процесуалния представител на взискателката Ю. М. - адв.С. Т.,като в тази насока са изложени подробни доводи . Предвид гореизложеното моли съда да отмени посочените по-горе процесуални действия.

В законоустановения срок е постъпило становище от взискателите по делото чрез процесуалния представител адв.Т.

,в което се твърди,че жалбата е частично недопустима/допустима е единствено в частта за разноските/ , а в останалата част неоснователна,като са изложени конкретни съображения.

В представените мотиви от ЧСИ се поддържа,че жалбата е частично недопустима, а в останалата част неоснователна по изложени съображения.

Окръжният съд като обсъди приложените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема следното :

Жалбата е ЧАСТИЧНО НЕДОПУСТИМА .

Съображенията са следните:

Изпълнително дело №1-263/2024 г.по описа на СИС при М. PC,е образувано срещу Р.П. от гр.*, на основание ИЗП.ЛИСТ ОТ 16.08.2024 г.издаден по ГР.Д.№199/2024 г.на ОКРЪЖЕН СЪД *,с предмет -заплащане на парични суми за издръжка на две деца. Видно от 1 данните по делото и молба на взискателя с вх.№151/13.01.2025 г.,с искане ИД 1-263/2024 г.по описа на СИС при МРС да се изпрати по подсъдност на ДСИ ПРИ /1РС ,за насочване изпълнението към / извършване на опис ,оценка и публична продан/на посочения недвижим имот,а именно Поземлен имотс идентификатор *, който се намира в с.*,общ.*,обл.*,местност *.

Делото е прекратено с Постановление на ДСИ при МРС на осн.чл.427,ал.1,т.1 от ГПК на дата 05.03.2025 г.,като е изпратено по подсъдност на ДСИ при ЛРС,за извършване на конкретни изпълнителни действия,където е образувано под №177/2025 г.

Разпоредбите на чл.435 ГПК изрично посочват кои действия или откази на съдебния изпълнител могат да бъдат обжалвани от взискателя, длъжника или трето лице.

На съдебен контрол подлежат жалбите на длъжника срещу постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда н а чл. 468, ал. 4 и чл. 485, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение , разноските по изпълнението.

Както бе изложено по-горе, жалбоподателят обжалва Констативен протокол изх.№ 15801/27.08.2025г.С този протокол ДСИ е констатирал,че постъпилата сума / 3214,16 лв./ е преведена изцяло на адв.Т. .Това процесуално действие не попада в изрично посочените такива в разпоредбата на чл.435 ГПК,поради което и жалбата в тази част е недопустима и производството в тази част следва да бъде прекратено .Следва да се посочи също така,че ДСИ е действал законосъобразно предвид изричното заявление в тази насока на взискателката и надлежното пълномощно,представено от процесуалния представител.Безспорно е също така,че същата е изтеглена от адв.Т. на 04.09.2025г. и предадена на ръка на взискателката Ю. М. .

Жалбоподателят обжалва и разпореждане от 29.08. 2025г.,с което са приети в тежест на длъжника разноски в размер на 1 692.85 лв.,включващи следните суми : 20.00лв.-за образуване на изп.д.по чл.30 от ТДТ, 5.00лв.-по чл.32 от ТДТ, 2x15.00лв.-налагане на възбрана по чл.37 от ТДТ плюс преводна такса в размер на 1.50лв., 100.00лв.-счетоводна експертиза плюс 2.35лв.преводна такса, 45.00лв.по чл.36 от ТДТ за три запора банкови сметки, 1 485лв.-адвокатски разноски, 4.00лв.-такса БНБ.Твърдението на жалбоподателя е в две насоки.На първо място се твърди,че така признатите разноски не са били необходими .Това твърдение е неоснователно . Съгласно разпоредбата на чл. 79 ,ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.В настоящата хипотеза не са налице посочените изключения и всички разноски са свързани с образуването и движението на изпълнителното производство .Експертизата е била необходима с оглед установяване на размера на задължението .

Към момента на подаване на жалбата действително ДСИ неправилно е приел като задължение на длъжника сумата 1 485лв.-адвокатски хонорар, но с Разпореждане от 05.11.2025г.ДСИ е отменил тези признати разноски и е приел в тежест на длъжника 500 лв.

Предвид тези съображения жалбата в частта относно разноските се явява неоснователна.

Предвид гореизложените съображения съдът

2

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р.П. от гр.* чрез процесуалния представител адв.М. против действия на ДСИ при РС * по изп.дело № 177/2025 г. ,обективирани в разпореждане на Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при Държавна съдебно-изпълнителна служба при Районен съд-*,изх.№ 16017 от 29.08. 2025г.като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на жалбата на Р.П. от гр.* чрез процесуалния представител адв.М. против действия на ДСИ при РС * по изп.дело № 177/2025 . , обективирани в Констативен протокол,изх.№ 15801/27.08.2025г.

ПРЕКРАТЯВА производство по В. гр.д. № 461/2025 година по описа на Окръжен съд-* поради недопустимост на жалбата в ТАЗИ ЧАСТ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните в частта, с която е прекратено производството по делото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№2 гр. *, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20251600500461 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 ГПК.

Настоящото производство е образувано по жалба на Р.П. от гр.* чрез процесуалния представител адв.М. против действия на ДСИ при РС * по изп.дело № 177/2025 г.

,обективирани в разпореждане на Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при Държавна съдебно-изпълнителна служба при Районен съд-*,изх.№ 16017 от 29.08. 2025г.,както и Констативен протокол,изх.№ 15801/27.08.2025г. Жалбоподателят твърди, че ДСИ неправилно е определил размера на признатите разноски в тежест на длъжника ,а също така незаконосъобразно е извършил разпределението на сумата и превеждането на същата по сметка на процесуалния представител на взискателката Ю. М. - адв.С. Т.,като в тази насока са изложени подробни доводи . Предвид гореизложеното моли съда да отмени посочените по-горе процесуални действия.

В законоустановения срок е постъпило становище от взискателите по делото чрез процесуалния представител адв.Т.

,в което се твърди,че жалбата е частично недопустима/допустима е единствено в частта за разноските/ , а в останалата част неоснователна,като са изложени конкретни съображения.

В представените мотиви от ЧСИ се поддържа,че жалбата е частично недопустима, а в останалата част неоснователна по изложени съображения.

Окръжният съд като обсъди приложените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема следното :

Жалбата е ЧАСТИЧНО НЕДОПУСТИМА .

Съображенията са следните:

Изпълнително дело №1-263/2024 г.по описа на СИС при М. PC,е образувано срещу Р.П. от гр.*, на основание ИЗП.ЛИСТ ОТ 16.08.2024 г.издаден по ГР.Д.№199/2024 г.на ОКРЪЖЕН СЪД *,с предмет -заплащане на парични суми за издръжка на две деца. Видно от 1 данните по делото и молба на взискателя с вх.№151/13.01.2025 г.,с искане ИД 1-263/2024 г.по описа на СИС при МРС да се изпрати по подсъдност на ДСИ ПРИ /1РС ,за насочване изпълнението към / извършване на опис ,оценка и публична продан/на посочения недвижим имот,а именно Поземлен имотс идентификатор *, който се намира в с.*,общ.*,обл.*,местност *.

Делото е прекратено с Постановление на ДСИ при МРС на осн.чл.427,ал.1,т.1 от ГПК на дата 05.03.2025 г.,като е изпратено по подсъдност на ДСИ при ЛРС,за извършване на конкретни изпълнителни действия,където е образувано под №177/2025 г.

Разпоредбите на чл.435 ГПК изрично посочват кои действия или откази на съдебния изпълнител могат да бъдат обжалвани от взискателя, длъжника или трето лице.

На съдебен контрол подлежат жалбите на длъжника срещу постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда н а чл. 468, ал. 4 и чл. 485, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение , разноските по изпълнението.

Както бе изложено по-горе, жалбоподателят обжалва Констативен протокол изх.№ 15801/27.08.2025г.С този протокол ДСИ е констатирал,че постъпилата сума / 3214,16 лв./ е преведена изцяло на адв.Т. .Това процесуално действие не попада в изрично посочените такива в разпоредбата на чл.435 ГПК,поради което и жалбата в тази част е недопустима и производството в тази част следва да бъде прекратено .Следва да се посочи също така,че ДСИ е действал законосъобразно предвид изричното заявление в тази насока на взискателката и надлежното пълномощно,представено от процесуалния представител.Безспорно е също така,че същата е изтеглена от адв.Т. на 04.09.2025г. и предадена на ръка на взискателката Ю. М. .