Протоколно определение № 511 от 01.06.2026, Районен съд - Ловеч

ПРОТОКОЛ

№ 511 гр. Ловеч, 01.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА Частно гражданско дело № 20264310100973 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:33 часа се явиха:

Ищците В.М.С. и С.М.С., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител.

Ответниците МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, МБАЛ „Свети Панталеймон - Плевен“ ООД, УМБАЛ „Света Екатерина“ ЕАД, редовно призовани, не изпращат представител.

Ответникът Н. И.И., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Третото лице – помагач ЗК „УНИКА” АД, редовно призован, не изпраща представител.

Свидетелят Н. Х. В., редовно призован, се явява.

Постъпила е молба, вх. № 7076/27.05.2026 г. от ищците - В.М.С. и С.М.С., чрез пълномощник адв. С.М., с която молят на свидетеля да се зададат единствено въпросите от представените въпросни листове.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на съдебната поръчка, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНАТА ПОРЪЧКА.

Съдът счита, че следва да се пристъпи към разпита на свидетеля Н. Х. В. като му се поставят въпросите по изпратените от делегиращия съд въпросни листи, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА към разпита на свидетеля Н. Х. В..

1

СНЕМА самоличността на свидетеля:

Н. Х. В.: 75 г., неосъждан, без родство със страните.

Съдът напомня на свидетеля наказателната отговорност по чл. 290 от НК и същият обеща да каже истината.

Въпроси по въпросния лист към свидетеля Н. Х. В. от ищците - В.М.С. и С.М.С.:

1 – въпрос: Познавате ли братята В.М.С. и С.М.С. или някого от тях?

СВИД. В.: Познавам ги. Дядото на ищците и моят баща работеха заедно. Ние от 1970та година сме приятели с М. – бащата на ищците и двете му деца са ми израснали в ръцете.

Това са синовете на починалия М.. В.М.С. и С.М.С. са израснали в ръцете ми.

2 – въпрос: В какви взаимоотношения се намирате с В.М.С. и С.М.С.?

СВИД. В.: Нормални човешки взаимоотношения имаме с В.М.С. и С.М.С.. Когато са ме потърсили, винаги съм готов да помогна, когато съм ги помолил, не са отказали да ми помогнат. Имам ги като мои деца, на мой приятел синовете са.

3 – въпрос: Знаете ли какво се случи с техния баща?

СВИД. В.: Знам всичко, което се случи с техния баща. Бащата на ищците по професия е инженер. М. почина в болницата, но започна с „Ковид 19“ и това му смля всички органи. След като се разболя с „Ковид 19“ М. първо беше в Ловешката болницата. Получи усложнения от болестта, бъбречно заболяване, чернодробно заболяване, сърдечно заболяване. След Ловешката болница М. лежа в МБАЛ „Свети Панталеймон - Плевен“ и след това в Софийските болници, където и почина. В софийска болница почина М.. Не съм сигурен точно в коя болница почина М..

4 - въпрос: Как преживяха В.М.С. и С.М.С. смъртта на баща си?

СВИД. В.: М. беше балансьор и стълб на семейството. За всяко нещо, без да се налагаше, децата му се допитваха до него, съветваха се. Със смъртта на баща си останаха половин година като опарени и двамата, нищо, че са мъже на над двадесет години. Повече от половин година не можаха да дойдат на себе си. Много тежко го преживяха. За всяко едно нещо М. беше консултант, балансьор. М. беше кротък и точен човек. Умееше да им помогне със съвет и с помощ .

5 – въпрос: Промениха ли се В.М.С. и С.М.С. след това трагично събитие? Разкажете какви наблюдения имате?

СВИД. В.: В. стана много по-затворен, започна да не контактува открито с хората.

Стана себичен В.. С. пък обратното, започна да гледа на работата си малко през пръсти, малко беше отнесен, в другата крайност. Всичко това е след смъртта на баща им. Много разчитаха на баща си, той беше стойностен човек.

6 – въпрос: Преживяха ли В.М.С. и С.М.С. мъка и страдание след смъртта на баща си и колко време продължиха тези състояния? Какво са Ви споделяли?

2

СВИД. В.: Разбира се, аз затова казвам, че М. беше стойностен човек и синовете му разчитаха на него за всяко едно нещо. От там дойде и промяната в характерите и на двамата.

Единият се затвори, другият започна да гледа през пръсти на работата си и само питаха „как ще се оправим без татко и неговата помощ“. Много време беше така. От 6 месеца до година това им беше в устата „как ще се оправим без татко“. Много жестоко го преживяха и двамата. Баща им беше много подготвен като работа и в живота, беше много балансиран.

7 – въпрос: Общувате ли понастоящем с В.М.С. и С.М.С., припомнят ли си случката с баща си, коментират ли я, изпитват ли скръб и съжаление за това?

СВИД. В.: Спомнят си случката с баща си. Не пропускат никакви ритуали около смъртта на баща си. Половин година, годината, всичко си се отчита с мъката, както си е нормално. Тежко им е, трудно им е. Още не могат да добият смелост и самочувствие, че трябва да се оправят без него. Общувам си и сега с тях много често. Обаждат ми се и питат, аз каквото мога помагам. Аз съм лекар и ако мога нещо друго, каквото трябва здравословно, помагам. Тъгуват за баща си, големи мъже са, а са като малки деца. Баща им беше създал около себе си и уважението, и ореола със знанието и моженето си.

Въпроси по въпросния лист към свидетеля Н. Х. В. от третото лице - помагач - ЗК „УНИКА” АД:

1 – въпрос: Знаете ли дали В.С. и С.С. поддържаха ежедневен контакт с М. А. или поскоро комуникацията беше епизодична?

СВИД. В.: Те не живееха заедно, но събота и неделя бяха заедно, по всички празници. Ходеха на лов заедно и голямата къща винаги се е пълнела винаги с тях. И в Ловеч къщата и в село В. къщата се пълнеше с тях. Бяха си със съвсем топли отношения, всяка възможност за контакт се използваше и от синовете му, и от двете снахи. Всички бяха на куп в голямата къща при М.. Не е бил епизодичен контактът им. Редовни контакти имаха.

М. беше основна фигура, стълб. Къщата е на село В. на М. и синовете му, снахите му и децата бяха постоянно там.

2 – въпрос: Колко често вие общувахте с ищците В.С. и С.С. по принцип и в периода около смъртта на техния баща – М. А.?

СВИД. В.: Почти всеки ден когато беше в болницата М. аз общувах с ищците. Аз тогава работех в МБАЛ „Свети Панталеймон - Плевен“ и се чувах почти всеки ден с В. и С..

Най-често се чувах с жената на М., Д. се казва. С ищците също се чувах постоянно. М. лежеше първо в кардиологията в МБАЛ „Свети Панталеймон - Плевен“ и аз като колега на лекаря се интересувах и давах информация от първа ръка. Понякога и по два и три пъти на ден сме се чували с В. и С., защото се интересуваха от състоянието на баща си.

Въпроси по въпросния лист към свидетеля Н. Х. В. от ответника УМБАЛ „Света Екатерина“ ЕАД:

1 – въпрос: От кога познавате ищците В.С. и С.С. и колко често се виждате с тях?

3

СВИД.В.: Аз вече го казах това, от деца ги познавам покрай техния баща. Познавам и майка им и дядо им. Виждаме се когато имат нужда. С. беше известно време в Испания, но тогава също се чувахме често. Той също изкара един „Ковид 19“, едвам го прескочи. В Испания кара С. болестта.

2 – въпрос: В един дом ли живееха ищците с техния баща и ако отговорът е отрицателен, колко често се виждаха с него?

СВИД.В.: Не са живеели в един дом. Имаха топли отношения, търсеха се редовно.

Събота и неделя къщата в село В. се пълнеше, при всяка възможност се събираха. Всички отиваха там, широко е там, удобно е и на никого не пречат.

3 – въпрос: Всеки от ищците има ли собствено семейство и деца?

СВИД.В.: Имат си собствени семейства всеки от тях. С. има съпруга и три дъщери.

В. няма още деца, те са младо семейство.

4 - въпрос: Знаете ли какво работи всеки един от ищците?