Решение № 349 от 31.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Д.а

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Красимира Г. Г.а като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20231001000489 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, въззивна жалба вх. № 2021/15.02.2023 г. на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ“ ЕАД, ЕИК 202637962, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, ЖК „Оранжерии – шосето за София“ срещу Решение № 11/06.02.2023 г., поправено с Решение № 39/11.04.2023 г., по т.д. № 5/2021 г., на ОС – Благоевград, I X с., с което е обявена неплатежоспособността му, определена е начална дата на неплатежоспособността – 01.01.2017 г., открито е производство по несъстоятелност.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва се извода, че молителят „КТБ“ АД (н) има качеството кредитор, въпреки че ответникът не е страна по сключените договори за кредит, на които легитимацията на ищеца се основава. Излага тълкуване на разпоредбата на чл. 263л ТЗ и счита, че с него в българското законодателство са предвидени собствени правила, които изключвали приложението на цитираните от молителя директиви. Сочи, съдебна практика – Р № 787/10.07.2017 г., на ВКС, в което било посочено, че разпоредбата на чл.

263л, ал. 2 ТЗ намирала приложение при преобразуване чрез разделяне, какъвто настоящият случай не бил. Сочи, че в случая от плана за преобразуване на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД било посочено кои задължения по действащи договори преминавали към „Топлофикация Петрич“ ЕАД като нито един от договорите легитимиращи молителя не е посочен, поради което прави извод, че задълженията по тях са останали в патримониума на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД. Още излага, че 1 доколкото по договор за кредит, връщането на заетата сума чрез плащането на месечни анюитетни вноски, не превръща договора в такъв за периодични платежи и макар и задължението за заплащане на погасителни вноски да е съществувало и след преобразуването, тъй като договорите са сключени преди преобразуването и се касае за отделяне, то молителят не е кредитор на въззивника. Още излага, че изпадането в забава е след преобразуването като правата и задълженията по сключените договори не са преминали у въззивника, поради което и солидарна отговорност не е възникнала. Оспорва изводите за нищожност на представени 20 бр. споразумения сключени с „ВГД Комерс“ ЕООД като абсолютно симулативни като счита изложените в тази насока мотиви за вътрешно противоречиви. Оспорва и извода на съда, че уговорените в споразуменията неустойки противоречат на морала, тъй като излизат извън присъщите на функции на неустойката, както и, че от неустойките е генерирана нова главница, върху която отново са били начислявани лихви и неустойки. Изводите на съда счита за противоречащи на мотивите на ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Още сочи, че съдът без да събере доказателства е приел, че повечето споразумения са без достоверна дата, поради което са непротивопоставими на трети лица. Счита, че не са били обсъдени отговорите на всички въпроси, поставени на ССЕ и допълнителните такива.

Оспорва извода, че „Кистен 5“ ЕООД е кредитор на въззивника и счита, че успешно е било проведено оспорване на автентичността на подписите положени от името на въззивника в представените от това дружество два от договорите за заем, както и е пренебрегнат установения посредством събраните специални знания факт, че вземане има въззивника към посоченото дружество, а не обратно.

Съдът не бил взел предвид представеното след приключване на устните състезания писмено доказателство Ревизионен доклад от 16.12.2022 г. и констатациите в него. При изчисляване на коефициентите не е бил взет предвид и факта, че за периода м. 02.2019 г. – м. 01.2021 г. дружеството е било обявено в несъстоятелност и с прекратена търговска дейност отново по молба на „КТБ“ АД (н) като счита за известен факта, че по тази причина дружеството не е било в състояние да осъществява дейността си и да генерира приходи от нея, съотв. да погасява задълженията си, което неминуемо се е отразило и на техните стойности.

Отделно сочи, че разпоредбите на ТЗ досежно несъстоятелността и стойностите на коефициентите, не могат да бъдат прилагани спрямо дружество, което работи в условията на регулиран пазар, по същата причина и в разпоредбата на чл. 61 ЗЕ било посочено, че отношенията свързани с неплатежоспособността и несъстоятелността на такива дружества, подлежат на уреждане със специален закон, какъвто и до настоящият момент не е налице.

По същество моли за отмяна на атакуваното решение. Релевира доказателствено искане.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззваемият „КТБ“ АД (н), ЕИК 831184677, депозира отговор вх. № 3823/23.02.2023 г. , в който счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно. От своя страна счита, че тъй като в плана за преобразуване липсва разпределение на задължението на кредитополучателя по Договорите за кредит, поради което и 2 правоприемниците отговарят солидарно за задълженията. Сочи съдебна практика, в подкрепа на този извод. Счита, че цитираното от въззивника Р № 787/10.07.2017 г., на ВКС е неправилно интерпретирано и, че то е постановено при различна фактическа обстановка. Счита, че разпоредбата на чл. 263л ТЗ се цели защита на кредиторите, която не може да бъде осъществена при ограничаване отговорността на отделените дружества. Сочи, че по отговорността на отделените дружества произнасяне на ВКС било налице в Определение № 50582/25.10.2022 г., по т.д. № 1846/2022 г. и Определение № 50593/14.11.2022 г., по т.д. № 2097/2022 г. За относимо счита и постановеното Определение № 2/04.01.2021 г., по т.д. № 1186/2020 г. на ВКС.

Касателно оспорените споразумения сочи, че същите нямат достоверна дата спрямо въззиваемия, следователно тези върху които е поставен щемпел на нотариус за заверка на препис снет от оригинал през м. септември 2015 г. следва да се считат съставени именно тогава с цел осчетоводяването им със задна дата и привидното генериране на дълг към свързаното лице „ВГД Комерс“ ЕООД. В тази насока коментира посочването от страна на вещото лице, че е възможно счетоводно записване със задна дата, както и промяната на тяхната номерация впоследствие. Сочи, че погасяването на твърдяното задължение е извършено чрез многократно преминаване на една и съща сума в размер на 700000.00 лв. през кръга „Копие“ АД – „Топлофикация Петрич“ ЕАД – „ВГД Комерс“ ЕООД и отново „Копие“ АД, до погасяване на дълг в размер от над 18000000.00 лв. Установените факти и обстоятелсва водели до извод, че оспорените споразумения са нищожни, поради наличието на абсолютна симулация.

По отношение на представения Ревизионен доклад сочи, че твърденията на въззивника са неправилни, тъй като вземанията на въззиваемия са приети в производството по несъстоятелността на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД и цялото производство е инициирано от молбата на „КТБ“ АД (н) като по силата на разпоредбата на чл. 628а, ал. 1 ТЗ подаването на молбата прекъсва давността и докато трае производството давността спира да тече.

Счита, че възприетото в индивидуален административен акт не може да доведе до отписване установено с акт на съда вземане. По същество моли за потвърждаване на атакуваното решение.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК , въззиваемият „Кистен 5“ ЕООД депозира отговор вх. № 4125/29.03.2023 г., в който оспорва оплакванията на въззивника досежно материално-правната му легитимация на кредитор в производството. Излага, че от заключението на първоначалната ССЕ се установявало, че преобладаващата част от показателите, показващи финансовото състояние на въззивника са извън препоръчителните стойности, още през периода, предхождащ посоченият от въззивника м. 02.2019 г. – м.

01.2021 г. Сочи, че наличието на правоотношения по представените договори било установено посредством събраните специални знания, тъй като такова задължение било осчетоводено при въззивника. За недоказано счита твърдението на въззивника, че вземането на „Кистен 5“ ЕООД е било погасено чрез прихващане. Излага коментар и на останалите представени с молбата за присъединяване доказателства и възприетото от първоинстанционния съд в тази насока. Оспорва доводите досежно липсата на специален нормативен акт, релевирани във въззивната жалба като сочи, че липсата на такъв не може да доведе до извод, че производство по 3 несъстоятелност не следва да бъде открИ.о. Счита за неоснователно доказателственото искане на въззивника. По същество моли за потвърждаване на атакуваното решение.

В съдебно заседание, въззивникът и първият въззиваем, чрез процесуални представители, поддържат оплакванията, доводите и съображенията, изложени във въззивната жалба и отговора. Вторият въззиваем, не изпраща представител.

Софийски апелативен съд, по предмета на спора, съобрази следното:

Производството пред БлОС е образувано по молба вх. № 6/08.01.2021 г. на „Корпоративна търговска банка“ АД (н), ЕИК 831184677, за открИ.е производство по несъстоятелност на „Топлофикация Петрич“ ЕАД, ЕИК 202637962. В молбата се твърди, че отношенията между молителя и ответника произтичат от 11 бр. Договори за кредит и Анекси към тях, сключени в периода 28.09.2006 г. - 22.08.2012 г., по силата на които е предоставил кредити на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (н), ЕИК

811202228. Сочи, че с вписване № 20130626114148, по партидата на посоченото дружество е било вписано преобразуване на чрез отделяне, в резултат от което били образували 6 нови юридически лица, в т.ч. и ответника. Излага, че в плана за преобразуване на „В&ВГД Оранжерии Петрич“

ООД (н), липсва разпределение на задължението на кредитополучателя към „КТБ“ АД, по сключените договори между правоприемниците. Поради което извежда, че те отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнението на задълженията по тях, съобр. чл. 263л, ал. 1 ТЗ. Излага твърдения относно размера на задълженията по всеки един от договорите и сочи датите, на които са спрени плащанията по всеки о тях. В резултат от това ответникът му дължи сума общо в размер на 81035322.56 лв., към 20.02.2019 г.

С оглед спиране на плащанията по посочените договори за банков кредит ответникът е в състояние на неплатежоспособност, считано от 27.05.2014 г. - най-ранната дата на спиране на плащанията от страна на длъжника. Отправя искане тази дата да бъде определена като начална дата на неплатежоспособността.

В писмено становище, представено в първото съдебно заседание, длъжникът „Топлофикация Петрич“ ЕАД оспорва молбата. Твърди, че не са налице доказателства за неплатежоспособността му, както и, че вземанията на молителя по посочените договори за кредит не са безспорни, а са предмет на иск по чл. 694 ТЗ. Оспорва активната легитимация на молителя като кредитор като твърди, че при преобразуване чрез отделяне, при липса на разпределение на съществуващо задължение, то остава в патримониума на преобразуващото се дружество, а отговорността на новоучредените дружества е до размера на получените права. Сочи, че лимитираната му отговорност е до размера на 18504340 лв., която е била погасена, тъй като е погасило задължения на кредитополучателя към друг негов кредитор.

В границите на срока по чл. 629, ал. 4 ТЗ, в редакция преди изменението й през 2023 г., към молбата се е присъединил и кредитора „КИСТЕН 5“ ЕООД, ЕИК 203514208. Същият основава легитимацията си на кредитор на сключени с длъжника Договори за заем от 05.12.2018 г., 07.12.2018 г. и 19.12.2018 г., по силата на който на длъжника са предоставени 4 сумите 50000.00 лв., 78000.00 лв. и 58000.00 лв., които суми последният се е задължил да върне в сроковете и при условията – възнаградителна лихва 5 % и неустойка за забава 0.02 %, уговорени в договорите. От посочените суми се твърди длъжникът да е върнал сумата 98700.00 лв., като последното плащане било в размер на 7700.00 лв. на 08.05.2019 г. Към датата на молбата, дължимите лихви върху предоставените суми възлизали на сумата 24830.15 лв. По същество моли за открИ.е на производство по несъстоятелност спрямо длъжника, поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадлъжнялост.