Решение № 85 от 08.05.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Ловеч, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20234310201022 по описа за 2023 година

С Електронен фиш Серия К № 8220524 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Ловеч на името на Р. П. С., ЕГН: ********** от с. ********, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 във вр. с ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 200.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 20.09.2023 г. в 05.25 часа в обл. Ловеч на ВП ІI –35, км. 38+848, с АТСС „ARH CAM S1”, насочено в посока гр. Троян, снимащо в посока гр. Плевен, при максимално разрешена скорост 60 км.ч. въведено с п.з. В-26 и приспаднат толеранс от 3 км. или 3% е установено, че с МПС т.а.

„******* 320“ с рег. № ****** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 120cd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 84 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 24 км/ч. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/6242490 на 19.05.2023 г.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателя Р. П. С., който го обжалва в срок, чрез адв. Я. от АК Пловдив и излага, че електронен фиш е незаконосъобразен, с оглед на което моли да бъде отменен изцяло. Излага, че първият им довод за незаконосъобразност на издадения УФ е липсата на попълнен протокол, който се съставя по смисъла на чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. На следващо място излага, че ЕФ е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на доверителят и, тъй като в обжалвания ЕФ не са посочени нарушените правни норми. Сочи и че ЕФ не отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като липсва описание на фактическата обстановка, предвид на това, че е посочено само, че „е извършено нарушение на скорост“ без да са посочени някакви конкретни действия, които са подведени под нарушената правна норма. Не на последно място сочи, че в обжалвания ЕФ не е посочено къде и пред кой може да се обжалва, нито в какъв срок, което представлявало грубо нарушение на процесуалните правила и е безусловно основание за неговата отмяна. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен, като на 1 основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН претендира всички направени по делото разноски, включително адвокатски хонорар.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява. Чрез своя процесуален представител – адв. Я. от АК Пловдив е депозирал писмени бележки с вх.

№1983/19.02.2024 г., с които е направил искане съдът да разгледа делото в тяхно отсъствие и са изложени подробни аргументи в подкрепа на становището им, че обжалвания ЕФ е незаконосъобразен. Направила са и искане съдът да се присъдят направените по делото разноски съгласно приложения списък.

Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща представител. Със съпроводителното писмо, с което е представена административно наказателната преписка молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към материалите по преписката присъстват доказателства за връчване на ЕФ лично на жалбоподателя С. на 24.10.2023 г., жалбата е подадена на 27.10.2023 г.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от 84 км/ч при ограничение на скоростта с 60 км/ч. въведено с п.з.

В-26 и приспаднат толеранс от 3 км., като е отразено, че превишението е от 24 км/ч.

Посочено е и мястото на извършване на нарушението – „ВП IІ – 35 км. 38+848.

Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство.

В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била установена и нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство АТСС „ARH CAM S1” №120cd3d, насочено в посока гр. Троян, снимащо в посока гр. Плевен.

По делото е приложен и снимков материал, приет като доказателство, от който се установява, че процесния л.а. се е движил с превишена скорост от 84 км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В - 26. Използваното в случая техническо средство само е приспаднало 3 км /толеранс /в приложената разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията му. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 84 км.ч. за която именно скорост жалбоподателят е санкциониран. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Съдът намира, че в случая АНО е дал правилна правна квалификация на нарушението. Именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП е текста, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената. Забраната да не се превишава стойността от 60 км/час, с п.з., в случая с п.з. В-26 е въведена по силата на закона – чл. 21, ал.2 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от 2

ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 84 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 60 км/ч. предвид на това, че за процесния участък от пътя максимално разрешената скорост е била 60 км.ч., въведена с п.з. В-26. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 069-СГ-ИСИС/19.05.2023 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство 120cd3d. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).

Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП.

ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която именно дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.

От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, който е прегледал записа от камерата, попълнил е и издал обжалвания ЕФ на 03.07.2023 г. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

3

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. Видно от събраните по делото писмени доказателства: в това число справка за собственост на процесното МПС, собственик на процесния лек автомобил е „******” ООД, с. ********, ЕИК *******. По делото са представени от страна на АНО писмени доказателства от които се установява, че за посоченото в процесния ЕФ нарушение, първоначално при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП бил издаден ЕФ Серия К №8124506, който е бил издаден на името на В.Й.Я., като законен представител на „******” ООД, с. ********, ЕИК *******. По делото са представени писмени доказателства, че В.Й.Я. в законоустановения срок от връчване на ЕФ Серия К №8124506, издаден от ОД на МВР Ловеч е упражнил правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като е депозирал писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство /л.

30-31 от делото/. Именно във връзка, с оглед така депозираните писмени доказателства ЕФ Серия К №8124506 на ОД на МВР Ловеч е бил анулиран, и е бил издаден процесния ЕФ.