Определение № 206 от 05.04.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. Шумен, 05.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно гражданско дело № 20233600500086 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.419, ал.1 от ГПК и е образувано по жалба вх.

№1664/03.02.2023 г. от И. А. Д., с постоянен адрес гр.Шумен, ул.“....“ №68, вх.2, ап.54 против Разпореждане № 1112/08.11.2022 г. по ч. гр. д. № 2382/2022 г. по описа на РС- Шумен, с което е допуснато незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист въз основа на Заповед № 1112/18.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по заявление на "Уникредит Булбанк" АД.

Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането поради нечетливост на представеното извлечение от сметки от външна страна и липса на актуален погасителен план. Излага доводи, че след влизане в сила на решение № 94/10.04.2020 г. по гр.д.№ 57/2020 г. по описа на ШРС кредиторът не е редуцирал задължението й и не е актуализирал погасителния план. Излага се довод, че същата като длъжник е захранвала сметката обслужваща кредита с необходимите суми. Счита, че не става ясно как се формира задължението, поради което вземането произтича от неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.

Становището в депозирания отговор от "Уникредит Булбанк" АД е за неоснователност на жалбата, като се излагат доводи, че кредиторът се е съобразил с постановеното съдебно решение № 94/10.04.2020 г. по гр.д.№ 57/2020 г. по описа на ШРС и е извършил преизчисляване на внесените от длъжника суми, като в тази връзка са приложени и писмени справки, 1 съдържащи информация за постъпленията по кредита и операциите, които са направени за погасяване на задължението. Излагат се доводи, че внесените суми от длъжника са нерегулярни, както и че жалбоподателката не е потърсила информация в банката относно преизчислените задължения за лихви по кредита. Прави се искане съдът да остави частната жалба без уважение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за основателна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.419, ал.3, предл. последно от ГПК ако съдът констатира, че вземането на банката се основава на неравноправни клаузи в договор с потребител, той е длъжен да отмени разпореждането за незабавно изпълнение.

Ч. гр. д. №2382 /2022 г. по описа на ШРС е образувано по заявление на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД срещу длъжника И. А. Д., с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.

417, т. 2 ГПК за следните вземания: сумата от 11005,16 лв., представляваща изискуема главница по договор за банков кредит №1452/06.03.2006 г.; сумата 3322,47 лв., представляваща изискуема редовна възнаградителна лихва, начислена за периода 20.08.2019 г. - 26.10.2022 г.; сумата от 22,41 лв., представляваща лихва за просрочена главница по чл.4.2 от договора за кредит за периода 20.08.2019г. – 31.10.2022 г.; сумата 201,15 лв., представляваща наказателна лихва при просрочие по чл.4.3 от договора за кредит за периода 20.08.2019 г. – 31.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2022г. до изплащане на задължението.

Със заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на банката, договора за банков кредит, както и писмо до длъжника, с които банката я е уведомила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

ШРС е уважил изцяло заявлението, като е издал заповед за незабавно изпълнение № 1112 от 08.11.2022 г. за всички вземания, съдържаща разпореждане за незабавното изпълнение и изпълнителен лист.

За заповедта за незабавно изпълнение длъжникът е узнал на 23.01.2023 2 г. с връчената покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Д.Златева по образуваното изп. дело № 20228760401652 г. по издадения изпълнителен лист.

В законоустановения едномесечен срок, длъжникът И. А. Д. е депозирала по ч. гр. д. № 2382/2022 г. по описа на ШРС възражение по чл. 414 ГПК, в което заявява, че не дължи изпълнение по издадената заповед, тъй като вземането не е установено нито като съществуване, нито като размер.

ШРС е дал указания на заявителя за предявяване на иск с правно основание чл. 422 ГПК.

Длъжникът е сезирал ШРС с искане за спиране на незабавното изпълнение на Заповед № 1112/08.11.2022 г. на основание чл. 420, ал. 1 и ал. 2 ГПК, като със свое определение № 388/17.02.2023 г. заповедният съд е спрял незабавното изпълнение. Определението не е обжалвано от заявителя-банка пред ШОС.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 419, ал. 1 от ГПК длъжникът е депозирал частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, която е предмет на разглеждане в производството по настоящото дело. В жалбата се твърди, че са налице предпоставките за отмяна на обжалваното разпореждане, визирани в чл. 419, ал. 3 предл. последно от ГПК - вземането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

За да бъде уважено искане на заявител за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение, следва съдът да извърши проверка съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Нормата на чл. 419, ал. 3 от ГПК очертава хипотезите, при които съдът може да отмени разпореждането за незабавно изпълнение когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2 изр. Първо от ГПК или когато вземането се основава на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител.

Потребителската защита на кредитополучателите по договорите за банков потребителски кредит е нормативно уредена в Закона за потребителския кредит /а за договорите, сключени преди 05.03.2010 г. – в отменения Закон за потребителския кредит /ЗПК/, в Закона за защита на 3 потребителите/ЗЗП/ и в Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия /ЗЗППТ/-отм. на 10.06.2006 г./, регламентиращи общата защита на потребителите на услуги и стоки, предоставени от търговци и доставчици. В §13 от ДР на ЗЗП е дадено легално определение на понятието "потребител"това е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В § 1, т.1 на ДР на ЗЗППТ(отм.) легалното определение за потребител е: "всяко лице, което придобива стоки или ползва услуги за свои нужди или за нуждите на свои близки, а не за продажба, производство или упражняване на професия или занаят". В конкретния случай, с процесният договор за банков кредит от 06.03.2006 г. е предоставен кредит на И. А. Д. с цел на кредита- за покупка на недвижим имот, което предпоставя извода, че жалбоподателката И. Д. има качеството потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм., действал към момента на сключване на договора/.

Към процесния договор за банков кредит следва да намери приложение разпоредбата на чл. 35, ал. 1 Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия (отм.), съгласно която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно чл. 35, ал. 2, т.

10 от Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия (отм.), неравноправна е клауза, която позволява на търговеца да променя едностранно, без основание характеристиките на стоките или услугите, а съгласно т. 8 е неравноправна клаузата, която налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора.

В практиката е възприето, че е допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1) обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия (ОУ); 2) тези обстоятелства следва да са обективни, т. е. да не зависят от волята на 4 кредитора – тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3) методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ (чл. 144, ал. 4 от ЗЗП ), т. е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; 4) при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва. В този смисъл са Решение № 95 от 13.09.2016 г. на т. д. № 240/2015 г. на ІІ т. о., Решение № 144/08.11.2017 г. по т. д. № 2155/2016 г., Решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. и много други.

Видно от договора за банков кредит от 06.03.2006 г., в т. 4 на същия страните са договорили възнаградителна лихва по кредита, която се формира от две компоненти- БЛП /базов лихвен процент/ и надбавка, а в т.11.1.1.1. е уговорено, че банката може едностранно да променя общия размер на годишния лихвен процент, като уведомява за това кредитополучателя в едноседмичен срок.

Анализът на горепосочените доказателства води съда до извод, че при условията на непълно, едностранно доказване, каквото е процесуално възможно в настоящото производство, може да бъде обоснован извод, че т.11.1.1.1. от договора за банков кредит, сключен на 06.03.2006 г., с който е уговорена възможност за банката да променя едностранно договорения лихвен процент с едностранно изменение на компонентата на БЛП, тъй като няма данни да са изрично уговорени обективните обстоятелства, при чието настъпване може да се измени лихвата; да е ясно и подробно описана методиката за промяна на лихвата и при липсата на яснота за начина на формиране на компонентата на БЛП. При евентуално установяване на неравноправността на горепосочените клаузи от договора за банков кредит в исковото производство, размерът на задължението би претърпял много съществена промяна, като включително би могло да се окаже, че жалбоподателката не е изпаднала в забава, тъй като с извършваните плащания в немалък размер за целия период на действие на договора, е погасявала месечните си вноски.

Съдът намира, че представеното извлечение от счетоводните книги на банката не удостоверява от формална страна изискуемо вземане на заявителя в посочения размер. Не е приложен нов погасителен план, изготвен след влизане в сила на решение № 94/10.04.2020 г. по гр.д.№ 57/2020 г. по описа на 5

ШРС, който да представлява основание, установяващо размера на вземанията на банката /главница и лихви/ за посочения в заявлението период.

По изложените съображения обжалваното разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение, следва да се отмени на основание чл. 419, ал. 3 ГПК, като следва да се обезсили и издаденият изпълнителен лист, доколкото в хипотезата на чл. 418, ал. 1 ГПК такъв може да бъде издаде само, ако е допуснато незабавно изпълнение.

По изложените съображения Шуменският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед № 1112 от 08.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2382/2021 г. по описа на ШРС, с която е разпоредено длъжника И. А. Д. на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК:831919536 със седалище и адрес на управление гр. София пл.“Света Неделя"№ 7, със законни представители Ц.Г.М. и А.Т., чрез пълномощник адв.М.А.Ж. – от ДАК, сумата от 11005,16 лв., представляваща изискуема главница по договор за банков кредит №1452/06.03.2006 г.; сумата 3322,47 лв., представляваща изискуема редовна възнаградителна лихва, начислена за периода 20.08.2019 г. - 26.10.2022 г.; сумата от 22,41 лв., представляваща лихва за просрочена главница по чл.4.2 от договора за кредит за периода 20.08.2019 г. – 31.10.2022 г.; сумата 201,15 лв., представляваща наказателна лихва при просрочие по чл.4.3 от договора за кредит за периода 20.08.2019 г.

Разпечатката съдържа 36 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/046976a6-c945-47cc-b236-ddb8966a4feb