Присъда № 269 от 07.05.2025, Софийски районен съд

Мотиви към присъда № 269 от 07.05.2025 г. по НОХД № 8193/2023 г. на СРС, НО, 16 състав

Софийска районна прокуратура (СРП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 1687/2022 г. по описа на 09 РУ СДВР, пр.пр. № 43969/2022 г. по описа на СРП срещу М. И. А. за това, че на 09.10.2022 г., около 23:00 часа, в хх в работилница за поправка на обувки, чрез нанасяне на удар с ръка, свита в юмрук в областта на лицето на Г. Т. С., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на тялото в дясно и в областта на кондиларния израстък в лявата долночелюстна става, което реализира медикобиологичния признак „счупване на челюст“ – престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа обвинението, така както е формулирано с обвинителния акт. Счита, че от приобщените по делото доказателства – свидетелски показания на св. С., И. и И. и приетите по делото съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи, по категоричен начин се установява описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Изтъква, че твърденията на подсъдимия, че е бил нападнат от пострадалия не са подкрепени от доказателства, като подобна версия не е и спомената от А. в хода на ДП. Прокурорът намира, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено предвид предходните му осъждания, като предлага да се наложи наказание „лишаване от свобода“ под средния размер, предвиден в закона, при първоначален общ режим.

Счита, че гражданският иск следва да бъде уважен в пълен размер.

В проведеното по делото разпоредително заседание съдът е конституирал посочения като пострадал в обвинителния акт – св. Г. Т. С. като частен обвинител и граждански ищец в процеса, като е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от него граждански иск в размер на 20 000 лева за обезщетение на причинени му от деянието на подсъдимия неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деянието до окончателното й изплащане.

Неговият повереник – адв. В., поддържа повдигнатото обвинение, което намира за доказано от показанията на пострадалия и на свидетелите И. и И.. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че подсъдимият е нанесъл удар на С., при което е причинил процесните телесни увреждания на пострадалия. Сочи, че подсъдимият в обясненията си признава за нанесен удар, като намира за недоказани и недостоверни твърденията му за наличието на неизбежна отбрана. Моли съдът да осъди подсъдимия и да уважи изцяло предявения гражданския иск, като вземе предвид установените болки и страдания претърпени от пострадалия.

Частният обвинител и граждански ищец Г. С. не се явява в последното съдебно заседание и не се възползва от правото си лично да участва в съдебните прения.

Защитникът на подс. А. - адв. хх, пледира за оправдаване на подсъдимия поради установяване на различна фактическа обстановка от тази, приета в обвинителния акт.

Счита, че по делото не се е установил механизма на вмененото на подсъдимия деяние и причинно-следствената връзка между изпълнителното деяние и противоправния резултат. Намира, че показанията на свидетелите С., И. и И. са противоречиви по отношение на съществени факти като лицата, които са присъствали в обущарското ателие, имало ли е спор между подсъдимия и пострадалия, както и имало ли е удар от страна на А. към С. и как е нанесен. Изтъква, че всички присъстващи на мястото лица 1 са били употребили значително количество алкохол и дават противоречиви показания при всеки свой разпит, поради което и счита, че свидетелските им показания не следва да бъдат кредитирани, особено тези на частния обвинител С.. Сочи, че св. И. и И. не споделят за видими следи от насилие по лицето на пострадалия процесната вечер.

Позовава се и на късното подаване на жалба от пострадалия и късното установяване на счупената му челюст, като намира за недостоверни показанията на С. за причините за забавянето. От друга страна намира за достоверни и непротиворечиви дадените от подсъдимия обяснения за случилото се процесната вечер, доколкото той не отрича да е бутнал, отблъсквайки от себе си св. С..

Предлага на съда да постанови оправдателна присъда. Моли да бъде отхвърлен и предявения от св. С. граждански иск, който намира за недоказан по основание и размер.

Подсъдимият М. А. в хода на съдебното следствие се възползва от правото си да даде обяснения, в които разказва, че частният обвинител С. се е заяждал с него, заплашвал го е. Описва как процесната вечер е отишъл при обущаря и двамата са консумирали алкохол, като в ателието е дошъл и Г. С., видимо повлиян от алкохол.

Споделя, че С. е взел шило и го забил в рамото му, при което като защитна реакция А. го е бутнал назад и го ударил с отворена ръка, тъй като има проблеми със свиването в юмрук на дясната ръка поради стара травма. Подсъдимият е категоричен, че в този момент, в помещението са били само двамата със С., обущарят И. е бил в тоалетната, а св. В. И. е бил навън. Сочи, че след избутването, Г. С. не е падал на земята, а само се подпрял на стената, след което в стаята влязъл обущарят и Г. С. избягал навън, като псувал, викал и се заканвал на подсъдимия. А. настоява, че от пробождането с шилото е имал видима рана и кръв по дрехата, които били възприети от св. И., но не и от св.

И., който бил „мъртво пиян“. Но въпреки така описаното му нараняване, подсъдимият споделя, че не е посетил медицинско заведение. Подсъдимият разказва още и за последващи закани от страна на частния обвинител и неговия брат.

В пледоарията си подсъдимият А. поддържа изложеното от защитника си, както и дадените в последното съдебно заседание обяснения. А в последната си дума споделя, че просто така са се случили нещата и че не мисли, че той е извършил престъплението.

Въз основа на подробния анализ на събраните по делото доказателства, съдът, като прецени и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М. И. А. е хх, с ЕГН - **********.

На 09.10.2022 г. около 20:30 часа в ателие за поправка на обувки, собственост на св. В. И., находящо се в хх дошъл подсъдимият М. А., заедно със св. В. И.. Тримата се познавали и седнали в ателието да консумират алкохол. След известно време към тях се присъединил и техният познат - пострадалият Г. С., който имал вражда с подсъдимия. Но въпреки това четиримата консумирали значително количество алкохол, като св. И. бил силно повлиян от него. Около 23:00 часа обущарят В. И. поканил другите да си тръгват, защото щял да затваря работилницата и той се отправил към тоалетната и помещенията отзад, за да се преоблече и приготви за тръгване. В този момент пострадалият и подсъдимият започнали да спорят, при което подсъдимият хх нанесъл силен удар с юмрук в областта на лицето на Г. С., в дясно от брадата. В следствие на удара се получило директно счупване на долната челюст на С.

2 в областта на тялото в дясно, от което последвало индиректно счупване в областта на кондиларния израстък в лявата долночелюстна става. След удара пострадалият не паднал на земята, а се подпрял на стената. След това С. побягнал извън ателието и се крил зад паркирани наблизо автомобили, като викал към подсъдимия, че му е счупил ченето. Като чул разправията, св. В. И. се върнал в помещението и видял, че пострадалият и подсъдимият са навън.

Още същата вечер пострадалият С. посетил УМБАЛСМ „Пирогов“, където му бил издаден лист за преглед на пациент от 10.10.2022 г. в 00:17 часа, където му била поставена диагноза „счупване на челюст, закрито“. Но поради липсата на здравноосигурителни права, пострадалият не бил опериран до 18.10.2022 г.

Междувременно, св. С. двукратно посетил медицински кабинети, като на 17.10.2022 г. му било издадено СМУ № 761/2022 г. от съдебен лекар в УМБАЛ „Александровска“, а на следващия ден и лист за преглед на пациент № 207576/2022 г. от спешния кабинет по неврохирургия в УМБАЛСМ „Пирогов“, като му били направени и рентгенографии на черепа и на лицето. Едва на 18.10.2022 г. му била извършена необходимата операция, след плащане на необходимите здравноосигурителни вноски.

Възприетата от съда фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства – отчасти от обясненията на подсъдимия М. А., от показанията на свидетелите Г. С., В. И., В. И., хх, включително и приобщените чрез прочитането им показания от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК на свидетеля В. И. и показанията на св. В. И. от ДП, прочетени на основание чл. 281, ал.

4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 НПК, както и проведената очна ставка между св. С. и св. И.; заключенията на приетата съдебно-медицинска експертиза на пострадалия и съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия, приета на основание чл. 282, ал.

3 НПК; както и писмените доказателства - справка за съдимост на подсъдимия А., медицински документи за пострадалия Г. С. и др.

Гласните доказателствени средства са еднопосочни единствено относно времето и мястото на инцидента, както и че замесените лица са били под въздействието на алкохол. Налице са обаче противоречия относно начина на протичане на инцидента, присъстващите на мястото лица и тяхното участие, както и относно механизма на причиняване на телесната повреда на св. С.. Поради това съдът подложи на изключително внимателен анализ показанията на очевидците на деянието, които се явяват незаинтересовани свидетели – И. и И., откъдето извлече данни в подкрепа на изложеното от пострадалия. Именно поради това съдът прецени, че следва да се кредитират показанията на св. Г. С., а не дадените от подсъдимия М. А. обяснения.

Съдът намери, че следва да бъдат кредитирани показанията на частния обвинител Г. С., въпреки заинтересоваността му от изхода на делото, доколкото те се подкрепят от показанията на св. В. И., хх и всички медицински документи, включително и заключението на СМЕ. Действително, показанията на пострадалия не се отличават с абсолютна прецизност и последователност, което съдът отдава на нивото му на образование и социален опит, както и на употребеното от него сериозно количество алкохол процесната вечер, а и на изминалия период от време от деянието до разпита му пред съдебния състав. Но в основната си част показанията на св. С. остават 3 непроменени и той категорично и непротиворечиво описва как е бил ударен в областта на лицето именно от подсъдимия А..

При анализа на показанията на св. Г. С. съдът съобрази, че той е пострадал от процесното деяние, както и че участва в производството в качеството на частен обвинител и граждански ищец, поради което е заинтересован от изхода на настоящото производство, което налага по-внимателен подход при преценката на тяхната достоверност. Независимо от това съдът намира, че в показанията му не се наблюдава умишлен стремеж към изопачаване на фактите и обстоятелствата, които той лично е възприел от процесния инцидент. Основните му противоречия с показанията на останалите свидетели са относно лицата, които са били в ателието за поправка на обувки процесната вечер и дали те непосредствено са възприели инцидента. Но това може да бъде обяснено с динамиката на ситуацията и употребеното количество алкохол, което не е позволило както на пострадалия, така и на останалите свидетели да съхранят ясен спомен за случилото се. Освен това, от показанията на св. хх се установява, че те са се събирали в ателието да консумират алкохол няколко дни преди инцидента, което може и да е довело до объркване в спомените не само на пострадалия, но и на св. И. и И..

В показанията от съдебната фаза св. С. разказва за причината за конфликта му с подсъдимия и как ситуацията е ескалирала, както и за основания факт от предмета на доказване по делото, а именно нанесения му удар по лицето от подсъдимия, довел и до процесното телесно увреждане. Съдът не се довери на показанията на Г. С., че са му нанасяни множество удари, които са довели и до избиване на зъб, доколкото следи от такива други удари не са установени, нито в медицинската документация се обсъжда счупен или избит зъб. Показанията на пострадалия за последващите събития, включително и посещението му още същата нощ в УМБАЛСМ „Пирогов“ и отложената му операция, също се потвърждават от наличната медицинска документация, анализирана детайлно в СМЕ. Освен това съдът констатира, че видно от показанията на св. хх, С. му се е оплакал още на следващата сутрин, че именно подсъдимият му е счупил челюстта. И в показанията на св. хх се съдържа потвърждение, че скоро след операцията му, пострадалият й е разказал как М. А. му е счупил челюстта и тя го е видяла с шини. И в повторните показания на св. И. от съдебната фаза /в заседанието на 25.11.2024 г./ се съдържат твърдения, че 2-3 дни след инцидента е срещнал Г. С., който бил видимо пострадал и му споделил, че именно подсъдимият е счупил челюстта му процесната вечер. Всички тези доказателства, макар и косвени, подкрепят изложеното от пострадалия и дават основание за кредитиране на неговите показания.