Решение № 221 от 07.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Варна, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100500116 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 7368/14.11.2023 г. от И. И. Р., ЕГН:**********, адрес: гр. Д., ул. „К.П." ***, чрез адв. И. К. И., срещу Решение № 181 от 08.11.2023г. по гр. дело № 20233120100737/2023 г. по описа на Районен съд - Девня, с което е отхвърлена молбата на И. И. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул. “К.П.“ ***, срещу Н. И. И., ЕГН **********, гр. Д., ул. “ П. “ №3 ,за налагане мерки за защита срещу домашно насилие по чл. 5 от ЗЗДН и е отменена издадената в полза на И. И. Р., ЕГН **********, заповед за незабавна защита №1 от 26.07.2023 г. по гр. дело № 737/ 2023 г. по описа на ДРС, с която на Н. И. И., ЕГН **********, са били наложени мерки за защита по чл.18 във вр. с чл.5 от ЗЗДН. Посочва, че от неоспорената по делото декларация по чл.9 от Закона за домашното насилие и представения амбулаторен лист от 17.07.2023 г. може да се направи обоснован извод, че е налице осъществен акт на домашно насилие, което в случая е психическо такова. Изтъква, че за преценка на основателността, на подадената по реда на ЗЗДН молба, следа да се изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми.

Посочва, че по делото са разпитани св. М.Г. и И.Г., който са установили 1 обстоятелството, че веднага след случая е била разтроена психически и емоционално. Изтъква, че от назначената от съда експертиза не може да се направи извод, че експертът е изследвал психическото и емоционално състояние. Заключението на д-р М., че липсва травмираност от случая, показва само и единствено, че няма физически акт на домашно насилие, което не означава, че няма психическо и емоционално насилие. Посочва, че са неоснователни доводите на първоинстанционния съд, че каране и конфликт, съпроводени с повишаването на тон, не са акт на домашно насилие, съобразно ЗЗДН. Твърди, че всеки един от свидетелите очевидци на случая посочва, че ответникът Н. И. се е държал агресивно и е излязъл от колата за да търси някакво обяснение. Изтъква, че се иска най-лекото наказание предвидено от ЗЗДН, а именно ответникът да се въздържа от домашно насилие. Моли да се отмени Решение №181 от 08.11.2023г. по гр. дело № 20233120100737/2023г. на Районен съд-Девня и да се наложи на ответника мярка да се въздържа от осъществяването на акт за домашно насилие спрямо И. И. Р., ЕГН:**********, като се издадете нова заповед на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН и да се присъдят съдебните разноски по делото.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. И. И., ЕГН: **********, с адрес в гр. Д., ул. „П." ***, чрез адв. В.

О. М.. Посочва, че обжалваното решение е правилно и обосновано постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице пороци и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е мотивирано и изведените изводи на съда съответстват на доказателствения материал по делото. Изтъква, че декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, не е съставена на сочената дата, тъй като видно от същата има допусната грешка в изписването на името на ищцата и вместо И. е записано Илияма. Същата тази грешка е допусната и в изготвената от процесуалния представител на ищцата молба до съда от 19.07.2023 г., поради което твърди, че и двата документа са съставени на една и съща дата и от едно и също лице, като това не се е случило на сочената дата 13.07.2023 г. Изтъква, че амбулаторният лист от 17.07.2023 г. не представлява годно доказателство, от което да се изведе извод за наличието на пряка причинно- следствена връзка с твърдяното деяние, тъй като в анамнезата е възпроизведено от лекаря по данни на ищеца, които твърди, че са неверни. На следващо място изтъква, че И. Р. не е посочила пред вещото лице, че приема изписаните в амбулаторния лист от 17.07.2023 г. лекарства или за провеждането на каквото и да е лечение в тази връзка. Няма данни за последващо посещение при такъв лекар - специалист.

Твърди, че декларацията в чл. 9 от ЗЗДН не отговаря на изискванията на закона, тъй като не съдържа задължителните реквизити по чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН и в частност не е посочено мястото, както и начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие. Изтъква, че са налице противоречия в дадените от ищцата обяснения пред съда и вещото лице.

Излага, че показанията на водените свидетели от насрещната страна са противоречиви. От тях не може да се установят твърдините в декларацията по 2 чл. 9 от ЗЗДН обстоятелства, тъй като никой от тях не е бил очевидец, а пресъздават неясни разкази от Р.. На следващо място твърди, че от обясненията на свидетелите - очевидци, не може да се направят изводи за каквато и да е било агресия от него. По отношение на твърдението във въззивната жалба, че съдът не се е произнесъл по налагане на най - лекото наказание на ответника по ЗЗДН - да се въздържа от домашно насилие, счита че след като по делото не се е доказало, нито с преки, нито с косвени доказателства твърденията за нападение с цел осъществяване на сексуален контакт, което представлявало психически тормоз, а се е установило, че подобно деяние изобщо не се е случвало, то законосъобразно и правилно съдът не е наказал ответника, след като същият не е извършвал никакви домашни насилия спрямо И. Р. нито към датата 13.07.2023 год., нито когато и да било.

В съдебно заседание въззиваемата И. И. Р., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. И. К.. Поддържа жалбата. Счита, че са събрани достатъчно данни да се счете, че е налице акт на дом насилие. Моли да се наложи мярка – въззиваемия да се въздържа от домашно насилие.

Въззиваемата страна Н. И. И., представлява се от адв. В. М.. Оспорва жалбата. Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди решението на Районен съд – Д., като правилно и обосновано.

По предмета на молбата се излагат следните твърдения от страните:

РС – Девня е сезиран с молба за защита от И. Р., в която се твърди, че ответникът И. на 13.07.2023 г. в гр. Девня на обществено място, е осъществил психически тормоз спрямо нея, изразяващ се в: нападение с цел осъществяване на сексуален контакт. В резултат на нападението се чувствала тревожна и неспокойна. Страхувала се да излиза на вън и да стои сама в къщи и не спяла. В о.с.з проведено на 01.09.2023 г. молителката посочва, че на процесната дата са я нападнали жената, брата и майката на жената на ответника и И. който й казал да ходи с него и извадил презервативи. В същото заседание И. посочва, че не е имало заплахи от тяхна страна, нито вадене на презервативи. Сочи за възникнал по - рано през деня скандал, между Р. и жена му. Заявява, че заедно с жена си и майка й на процесната дата срещнали молителка, и й поискали обясни защо говори неверни неща по отношение на него.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, ведно с наведените във въззивната жалба и в отговора възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение за раждане на молителката, удостоверение за съпруга и родствени връзки на бащата на молителката и справка в НБДН за родствени връзки на ответника, се установи, че страните са роднини по съребрена линия от 4 – та степен, което обстоятелство не е спорно между страните.

По делото е предоставена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която Р. потвърждава твърдените факти за осъществено спрямо нея домашно насилие.

3

Като доказателство по делото е прието копие от амбулаторен лист от 17.07.2023 г. от първично посещение на молителката при СИМП д–р Н. К., в което е отразена следната анамнеза: преди няколко дни била нападната от близък с цел осъществяване на сексуален акт, през последните дни се чувствала много неспокойна и тревожна вследствие на преживяваното, страхувала се да излиза сама навън, страхувала се да стои сама вкъщи, не спяла и била много тревожна. Посочено е, че молителката е спокойна психомоторно, контактна, трудно описва състоянието си, недиференцирана, без психотична симптоматика, с разнородни фобийни преживявания, лабилна емоционално, лека дистимия по реактивен механизъм, нормобулична, критична.

Представени са писмени доказателства от ответната страна – копия от удостоверения за раждане, удостоверение за настоящ адрес, за установяване твърденията, че И. живее в условията на фактическо съжителство със свидетелката Р.Т. И., от което съжителство имат родени две деца.

От предоставените превозни билети издадени в основа на позволително за сеч /стр. от 37 до 44 от гр. д 737/2023 на РСД/ се установява, че Н. И. на 13.07.2023 г. е осъществявал трудова дейност по превозване на дървен материал.

Прието по делото е свидетелство за съдимост, от което се установява, че ответника е освобождаван от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание по реда на чл.78А НК, за престъпление по чл.

345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

От ангажираните свидетелски показания се установява:

Свидетелят М. И. Г. посочвал, че от 7 години молителката живее при него на квартира заедно с дъщеря си, която е 14 годишна. Заявява, че молителка му казала, че на процесната дата са скочили да я бият. Ответникът е поискал полови отношения с нея, те били първи братовчеди, тя не била съгласна.

Заявява, че не е забелязал Р. да има зачервявания и синини. От 5-6 месеца била неспокойна и пиела някакви хапчета

Свидетелят И.Г./ майка на молителката/, посочва, че на 13.07.2023 г. пътувала извън страната, когато дъщеря й се обадила и й се оплакала, че са я нападнали. Ответникът спрял колата и майката и брата на жена му скочили да я бият

Твърди, че поведението на ответника е породено от това, че на рождения му ден подали жалба в полицията, заради негови искания да насили молителката, като размахвал презервативи пред нея. Излага, че молителката преживяла това много тежко, защото са братовчеди. Твърди, че не е присъствала, когато Н. е предлагал сексуален контакт на дъщеря й. Излага, че знае, че и насрещната страна също е подала жалба.

В своите изявления пред съда свидетелката Р.Т. И., която живее в условията на фактическо съжителство с ответника, излага, че на 13-ти в 10.30 4 ч. се срещнала случайно с И. и тя казала, че съпруга й е блудствал с нея.

Посочва, че отговорила на молителката, като й казала да престане да го клевети, няма как да направи това и ще отиде в полицията, да подаде жалба срещу нея. Твърди, че по - късно същия ден около 21 часа заедно със своята майка, брат си и децата срещнала отново молителката на улицата.

Свидетелства, че майка й искала да говори с нея и да я пита, защо ги тормози.

Излага, че когато майка й говорела с нея, И. започнала да вика и децата да пищят. Твърди, че съпруга й слязъл от колата и казал на молителката: спри да стресираш жена ми и децата ми. Излага, че пред нея мъжа й не предлагал сексуални контакти, не е споделял, да има връзка с И..

В показанията си свидетелят В.Т. /тъща на ответника/ посочва, че на процесната дата се е обадила дъщеря й/ свидетелят Росица И./ плачейки и казала, че е обезпокоена, че някаква жена я заплашвала. Заявя, че по – късно през деня отишла да вземе мляко за децата с малкия си син и внука си и дъщеря й, която й показала молителката. Поискала да говори с молителката, като я питала, какъв й е проблема, да плаши децата и дъщеря й. Твърди, че молителката била готова да се разплаче и не казала нищо. Излага, че Н. слязъл от колата и й казал, да престане, да притеснява жена му. Твърди, че нищо друго не се случило на въпросната вечер, посъветвала дъщеря си да се разминават, като се засичат, едната да ходи на единия тротоар, а другата на другия. Излага, че на следващия ден те са ходили и са пуснали жалба.

Свидетелства, че Н. бил много кротък, той и дъщеря й не са се карали за 10 години