Определение № 589 от 14.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 589 гр. Пазарджик, 14.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500508 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от адв. А. А. , като процесуален представител на ищеца в първоинстанционното производство В. А. С. против Определение № 1295/19.05.2026 г. по гр.д. № 3883/2025 г. по описа на Пазарджишки РС , с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 484/21.04.2026 г. по същото дело в частта за разноските. Поддържа, че съдът неправилно не е приложил актуалната съдебна практика , като се поддържа неправилност на правните изводи за нисък материален интерес като кретерии за определяне размера на адвокатското възнаграждение.

Обосновават се доводи относно правната и фактическа сложност на делото , относно точното приложение на практиката на СЕС и по-специално решение по дело С -438/22 на СЕС , както относно неприложените критерии по ТР № 3 / 2024 г. на ОСГТК на ВКС и актуалната практита на СЕС. Счита, че приетите правни изводи са незаконосъобразни, тъй като съдът не е отчел правния ефект на разноските и баланса със защитата на потребителите, както и икономическата реалност на адвокатския труд. Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските, като се присъди възнаграждение в размер от 250,00 евро в полза на адваката на ищеца , представлявал го по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв или справедлив размер, съответстващ на правна и фактическа сложност на делото и в рамките на минимума определен в Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатски труд .

От ответната страна по частната жалба „ ЕОС МАТРИКС „ ЕАД чрез процесуален представител е подаден отговор, в който се поддържа , че частната жалба е неоснователна.

Поддържа се, че в процесния случай поисканите разноски на основание чл. 38 ал.2 ЗАДв , правилно са били редуцирани , тъй като съответстват на вида и обема на извършения от адвоката по това дело , адвокатски труд .Поддържа се , че съдът е съобразил и актуалната практика на СЕС по въпросите касаещи присъждане на адвокатско възнаграждение.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страните , констатира следното :

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е депозирана в срок от 1 надлежно легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт.

По същество. Производството е образувано по искова молба подадена от адв.

А.А. като пълномощник на ищеца В. А. С. против “ЕОС МАТРИКС „ ЕООД ЕИК

131001375 с искане да се приеме за установено на основание чл. 439 ГПК във връзка с чл.

124 ГПК , че ищецът не дължи на ответника сумата в размер от 169,17 евро главница, 11,12 евро договорна лихва, 18,23 евро законна лихва, 12,78 евро – държавна такщса и 92,03 евро адвоктатско възнаграждение претендирани от него във връзка с договор за потребителски кредит № ******* / 21.10.2019 г.

С Решение № 484/21.04.2026 г. постановено по делото, исковите претенции са уважени. Съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв за безплатно осъществено процесуално представителство в размер от 100,00 евро.

С обжалваното определение съдът е приел, че фактическата и правна сложност на делото, защитимият материален интерес, събрания обем доказателствен материал, вида и количеството на извършената работа от пълномощника на ищеца, макар да приема, че не е обвързан от установените в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения по дело С-438/22 на СЕС, то доколкото установените с Наредбата минимални размери служат на съда за ориентир за пазара на адвокатския труд, е намерил, че определеното в полза на процесуалния представител на ищеца възнаграждение в размер на 100,00 евро за уважения иск, който е минималният такъв – не следва да бъде увеличавано.

В посочената практика на СЕС се застъпва последователно становището относно това , че при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото и предприетите от страната процесуални действия, които представляват високо квалифициран труд. Както при постановяване на решението, така и в обжалваното определение съдът е взел предвид, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия, които се изразяват само в изготвяне на исковата молба и участие в две съдебни заседания , възражението за прекомерност направено своевременно от ответната страна е основателно , поради което по конкретното дело възнаграждението на адвоката определено по реда на чл. 38 ал.2 във връзка с чл. 38 ал.1 т.2 ЗА следва да бъде в размер на 100,00 евро.

В хипотезата, в която адвокатското възнаграждение се присъжда за безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38 ал.2 ЗАДв , именно съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на делото, на извършената работа на адвоката, като съобрази пазара и качеството на адвокатския труд. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36 ал.1 ЗАдв.

Това възнаграждение следва да е справедливо и обосновано.

Известно е ,че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на 2 конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Действащата разпоредба на чл.36 ал.1 от ЗА създава ограничение ,препращайки към минимален размер , определен в Наредба на ВАдС /същата е и препратката на чл.38 ал.2 от ЗА/. Към този текст на закона препраща и разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК. По този начин са въведени правила, обвързващи съда, макар да са приети от частен субект, който не е и участник в съдебното производство, с което се нарушава правото на справедлив процес, тъй като на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски.

За да извърши преценка в конкретния случай без да приема ,че е обвързан от установените в Наредба № 1 минимални размери , съдът съобрази съдебната практика , обективирана в определения на ВКС ,както и тази постановена от СЕС и задължителна за българския съд на основание чл. 633 ГПК , която изцяло възприема.

Изхождайки от посочените по-горе критерии въззивния съд изцяло споделя доводите изложени от първоинстанционния съд в обжалвания съдебен акт , като намира, че така определения размер на присъденото адвокатско възнаграждение напълно съответства на осъществената процесуална защита, при отчитане фактическата и правна сложност на спора. Районният съд правилно е приел, че фактическата и правна сложност на делото не е по-висока от на други такива дела. Предявен е отрицателен установителен иск , произтичащ от задължения по един и същ потребителски договор. Фактическата и правна сложност на настоящото дело, не се отличава от характерната за този тип дела, като изложените от адвоката правни доводи са еднотипни с тези по множество други дела от този вид, по които правни въпроси е налице и практика на ВКС и СЕС. По делото са събрани само писмени доказателства , като делото е приключило в две о.с.з., без участие на представител на ответното дружество. В тази връзка съдът приема за изцяло неоснователни изложените от адв. А. доводи, че определянето на по-ниски адвокатски възнаграждения по реда на чл. 38 ал.2 ЗА ще има възпиращ ефект спрямо ефективната защита на потребителите. В българското законодателство са създадени, както и във вече съществуващата трайна и непротиворечива съдебна практика са утвърдени ефективни способи и механизми за защита на правата на потребителите, като определянето на по-големи размери на адвокатските възнаграждения при защита на материално затруднени лица, не може да се прилага като санкция при допуснати нарушения на това законодателство от страна на кредитните дружества. Затова и определянето на адвокатски възнаграждения в по-гореми размери, няма как да създава дисциплиниращ ефект върху евентуални недобросъвестни практики на кредитните институции. Тук следва да се акцентира на принципите на разумност , пропорционалност и справедливост / прогласени с решения по дела С -57/ 2015 , С-427 / 2016 и С- 438 / 2022 г. на СЕС /.

Упражнявайки правомощията си и прилагайки тези правила, съдът намира преценката на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна. Всички обстоятелства като критерии са съобразени от съда постановил обжалваното определение по чл. 248 ГПК, което дава основание на въззивния съд да приеме, че определеното възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв в постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Липсват основания за изменение на съдебното решение в частта за разноските, поради което частната жалба против съдебния акт, с който районният съд е оставил молбата с такова съдържание – без уважение – е неоснователна.

3

Мотивиран от изложеното, Пазарджишки окръжен съд :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1295/19.05.2026 г. постановено по гр.д. № 3883/2025 г. по описа на Пазарджишки РС, с което е оставена без уважение молбата на адв. А. А. , като процесуален представител на ищеца за изменение на Решение № 484/21.04.2026 г. постановено по същото дело в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4