Решение № 503 от 26.10.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. Ямбол, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20222330102977 по описа за 2022 година

Производството е образувано по подадената искова молба от „Йеттел България“ ЕАД гр.С., представлявано от ***.Г., срещу М. И. С. от гр.Я. Ищецът твърди, че между тях са сключени договори – Договор за мобилни услуги от 15.10.2014 г., за ползване на мобилен номер *** с Допълнително споразумение от 10.05.2018 г. и Договор за мобилни услуги от 19.01.2019 г., за ползване на мобилен номер ***. Услугите, предоставяни по договора, са фактурирани под индивидуален клиентски номер на абоната №*** под който са издавани месечните фактури, за отчетния период на фактуриране от 18.06.2019 до 17.09.2019, както следва: Фактура №*** г. за отчетния период на потребление 18.06.2019-17.07.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 173.07 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната услуги; Фактура №*** г. за отчетния период на потребление 18.07.2019-17.08.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 76.28 лв. за месечни абонаментни такси за потребените услуги; Фактура №*** г. за отчетния период на потребление 18.08.2019-17.09.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 43.97 лв. за месечни абонаментни такси за потребените услуги. За посочените периоди длъжникът не е заплатил дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги, в общ размер на 293.32 лв., което е ангажирало договорната му отговорност да заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, поради виновно неизпълнение. В т. 11 на индивидуалния договор за услуги е уговорена отговорността на абоната при прекратяване на договора преди изтичането на първоначалния срок, за който е сключен, по вина или инициатива на абоната, като същият ще дължи: 1. неустойка в размер на трикратния размер 1 на стандартните месечни абонаменти; 2. в случай, че е предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължи и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора; 3. в случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора. В резултат на неизпълнението на абоната, длъжникът следва да заплати неустойка за предсрочното прекратяване на договорен абонамент за услуги, съгласно издадената крайна фактура № *** г. в общ размер на 273.97 лева: 62.46 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 10.05.2018 г. за мобилен номер ***, от които 62.46 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; 211.51 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 19.01.2019 г. за мобилен номер ***, от които 61.65 лв. представляват стойността на 3 месечни абонаментни такси и 149.86 лв. представляват неустойка за предоставено за ползване устройство ***, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от 19.01.2019 г. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, която е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Поради това се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи сумата общо от 567,29 лв., както и съдът да го осъди да заплати разноските по настоящото дело.

В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба, с която претендира разноските по настоящото дело и по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.

В срока за отговор не е подаден такъв от ответника. В с.з. заявява, че апартаментът си в гр. Я., в к-с „*** е продал преди 24 години. Заминал е за Г. Най-вероятно се е подписал в договорите за мобилни услуги, макар да е работел в чужбина по това време. Номер *** е ползвал от 2018 г. Прибрал се е от чужбина да гледа *** и тогава е ползвал неговия номер.

Другият номер, посочен в договора от 19.01.2019 г., не го знае..Ще си плати сумата от 567.29 лв. Операторът му е „спрял номера“, когато се е прибрал от Г. Може да плаща по 10 лв., поради което ще посети варненския офис на ищеца, за да разговаря за разсрочено плащане.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

Договорите между страните, на които ищецът основава исковете си, са представени по заповедното производство по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС сключените с„Теленор България“ ЕАД: Договор за мобилни услуги от 15.10.2014 г., за ползване на мобилен номер *** с Допълнително споразумение от 10.05.2018 г. и Договор за мобилни услуги от 19.01.2019 г., за ползване на мобилен номер *** и предоставяне на устройство ***. Същите са със срок от 24 месеца и съдържат посочените в исковата молба клаузи, вкл. за неустойка.

2

Съгласно Допълнително споразумение от 10.05.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги от 15.10.2014 г., отнасящо се за същия номер ***, е уговорено заплащане по програма „Тотал 24,99“ на стандартен месечен абонамент от 24,99лв.. Съгласно т. 3 от раздел III от споразумението , при прекратяването му преди изтичането на първоначалния срок, за който е сключен, по вина или инициатива на абоната,, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти до края на договора, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. В допълнение на неустойката потребителят дължи и част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстващата на оставащия срок на договора, а в случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги – и разликата между стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.

С Договор от 19.01.2019 г. за ползване на мобилен номер *** е предоставено устройство ***, видно от т.7 и от текста след подписа на клиента в края на договора. Уговорено е заплащане на абонаментен план по програма „***", със стандартен месечен абонамент 20,99 лв. /промоционален от 18,99 лв. /. Посочено е, че цената в брой или общата лизингова цена с абонаментния план е 50,99 лв. Стандартната цена за устройството /в брой, без абонамент / е 330,90 лв.. Отстъпката от стандартната цена е 279,91 лв.

В представените по заповедното производство Общи условия на „Теленор България" ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, (в сила от 10.09.2010 г., изменени през 2010 г., 20102 г., 2013 г., на 20.09.2018 г. с последни изменения на 12.04.2021 г.) -чл. 75 вр. чл. 19б, б.”в” от ОУ- е уредено правото на оператора да прекрати едностранно договора, поради неизпълнение на задължения на ответника- в случай че потребителят не е заплатил дължими суми след изтичане на срока за плащане по индивидуалния договор, съответно тези ОУ. С Декларация-съгласие от 10.05.2018 г. и от 19.01.2019 г. клиентът е заявил получаването на екземпляр от ОУ и съгласието си с тях (лист *** и *** от ч.гр.д. № *** г. на ЯРС).

Представени са и издадените фактури: Фактура №*** г. за отчетния период на потребление 18.06.2019-17.07.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 188.65 лв. с ДДС за месечни абонаментни такси за потребените от абоната услуги; Фактура №*** г. за отчетния период на потребление 18.07.2019-17.08.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 76.28 лв. за месечни абонаментни такси за потребените услуги; Фактура №*** г. за отчетния период на потребление 18.08.2019-17.09.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 43.97 лв. за месечни абонаментни такси за потребените услуги.

Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

Според Удостоверение от „Тип - Топ Куриер“ АД за доставка на предупредително писмо 3 с изх. № *** г., пратката е била до пощенска кутия и е връчена по този начин в гр. Я., к-с „***

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 и чл. 92 от ЗЗД.

Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.

В случая вземането на ищеца произтича от сключени между страните договори за предоставяне на мобилни телефонни услуги, в които се съдържат клаузи за неустойка.

Кредитор е едно и също юридическо лице, единствено с променена фирма (наименование) и собственик на капитала. Това обстоятелство е видно от Търговския регистър, който е публичен (чл.2а и чл.11 от ЗТРРЮЛНЦ) и всеки може да се позове на вписванията в него.

Не става въпрос за друго юридическо лице, нито е необходимо представяне на доказателства от ищеца за правоприемство.

Договорите за мобилни услуги са валидни и пораждат правни последици. Изпълнението на задължението за предоставяне на услугите ищецът установява с представените фактури, който факт ответникът и не оспорва. Изявлението му, че ще извърши плащане на исковата сума, е своеобразно признание на възникналото задължение. Не е спорно, че ответникът е получил мобилното устройство с отстъпка. Процесното задължение не е погасено до приключване на съдебното дирене. Поради това искът е основателен и следва да се уважи.

Претендират се обезщетения за различни вреди, настъпили от неизпълнението на процесните договори. Едните представляват пропуснати ползи от неплащането на уговорените месечни абонаментни такси, а другите –загуба от цената на мобилно устройство, за която е направена отстъпка от търговеца при условие, че получи точно изпълнение в рамките на целия срок на договора. Няма законова пречка да се уговарят отделни неустойки за различните видове вреди от неизпълнението, както е в случая.

Не е спорен фактът, че са били прекратени плащанията и е настъпило прекратяване на договорите, тъй като за срока на ползване на услугите длъжникът не е заплатил тяхната стойност. След като са предоставени мобилни телефонни услуги с осигуряване на достъп до мрежата на оператора и потребителят не ги е заплатил, е налице уреденото в Общите условия основание за прекратяване на по-нататъшното предоставяне на услугите.

Операторът е упражнил правото си да прекрати договора едностранно. Клаузата дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и конклудентно – с действията по прекратяване на услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на 4 абоната, както е признал и ответникът в с.з.. Самата искова молба играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д.№ 1306/2016 г., IV г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът не е изпълнила паричното си задължение до приключване на съдебното дирене, до който момент може да се приеме, че му е предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице и вторият елемент от фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка.