Решение № 13466 от 08.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13466 гр. С., 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110156414 по описа за 2023 година Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 2 891,83 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия, за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес:

/АДРЕС/, аб.№ ******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.06.2023 г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 359,47 лв., за периода от 15.09.2021 г. до 26.05.2023 г., сумата от 42,88 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до 1 изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9,03 лв., за периода от 16.07.2020 г. до 26.05.2023 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.06.2023 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 32375/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция по основание. Не оспорва размера на начислената топлинна енергия за процесния период. Оспорва наличието на 2 облигационно отношение с ищцовото дружество. Оспорва исковете за дялово разпределение и мораторна лихва.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Г.Н., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът П. В. К., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 105799/29.03.2024г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответникът имат качеството „потребител“ на 3 топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отричат съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 32375/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК и при подадено възражение от ответника в срока по чл. 414 от ГПК.

По делото се установява, че на седми април 1993г. с договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 135/07.04.1993г., П.М.Т. и Н.С.Т. са дарили на внука си – ответникът П. В. К. процесният имот, като са си запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота. След дарението ответникът е подал молба-декларация за откриване на партида, като е декларирал, че семейството 4 му се състои от двама души. След извършена служебна справка от съда в НБД, се установи че дарителите са починали през 1999г. От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от 15.11.2001г., се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата на ж.к. „*******” № 34, са взели решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като за целта са упълномощени конкретни лица да подпишат договор с /ФИРМА/. Към решението е представен списък, като за ап.38 списъкът е подписан от П. В. К., обстоятелство, което не се оспори в рамките на производството. Като необжалвано решението е влязло в законна сила и обвързва собствениците на самостоятелните обекти в СЕС, включително и техните правоприемници. От името на ЕС е сключен договор № 2550/15.07.2002г. с /ФИРМА/, като обстоятелството, че именно /ФИРМА/ извършва услугата „топлинно счетоводство“ не се оспорва в производството.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.

По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между 5 битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. По смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване.

Ето защо облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество при промяна на собствеността или вещното право на ползване, 6 новият и предишен собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в 30 дневен срок заявление за откриване, промяна или закриване на партидата като според ал. 3 на разпоредбата ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си продавачът събира дължимите суми от стария собственик или ползвател до момента на откриване на партида на новия собственик. В контекста на гореизложеното собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото си на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че ответникът П. В. К. е страна по възникналото облигационно правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо от доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, а именно апартамент 38, находящ се в град С., ж.к. "*******", **********, за процесния период от време. Установи се че ответникът К. е собственик на имота по силата на извършеното дарение. В тази връзка е неоснователно възражението на ответника, че не е собственик на имота по силата на вещно право. След дарението партидата е открита на негово име, което се установи и от изслушаната ССчЕ, както и от писмените доказателства, представени от третото лице-помагач и приети от съда. Дарителите, които са си запазили пожизнено право на ползване са починали през 1999г., 7 когато и правото им е погасено, след което единствено ответникът владее и ползва процесният имот. Предвид изложеното, съдът приема, че през периода - 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ответникът е имал качеството клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ.

Ирелевантно за правния спор е обстоятелството дали е обитавал имота, след като по делото не са представени доказателства в рамките на процесния период между трето за спора лице и топлопреносното предприятие да е налице правоотношение по доставка на топлинна енергия, което да изключва отговорността на ответника. Определящо за задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е качеството "клиент на топлинна енергия" на ответника, което произтича от правото му на собственост, а не от фактическото обитаване на топлоснабдения имот и което по отношение на ответника се установи в производството.

Ответникът не оспорва твърдяното за доставено от ищеца количество топлинна енергия в имота и размера на нейната цена. По тази причина съдът не е допуснал изслушване на СТЕ. С оглед релевираното от ответника обаче възражение за давност съдът е допуснал изслушване на ССчЕ.

Изслушаната ССчЕ установява, че няма извършени плащания за дължимите за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. суми. Вещото лице е установило, че дължимата главница 8 за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. след изравняване е в размер на 2891,83 лева, като за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. на абоната са начислявани и такси за дялово разпределение в размер на 42,88 лева. Вещото лице е посочило, че мораторната лихва върху главницата от 2891,83 лева е в размер на 352,40 лева, за периода от 15.09.2021г. до 26.05.2023г., а върху главницата от 42,88 лева, в размер на 8,51 лева, за периода от 16.07.2020г. до 26.05.2023г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е релевирал правопогасяващо възражение за давност. С оглед разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи условия, потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време – месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в Общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.