Решение № 615 от 23.05.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 166/2024
- Вид
- Решение № 615
- Подписан
- 23.05.2024
- В сила
- 18.07.2024
- Състав
- Мария Янкова Иванова Вранеску, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева, Даниела Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 309а · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 615 гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:
Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска
Дачева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000500166 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 260810 от 06.06.2023 г. по гр. д. № 148/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-12 състав, съдът на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ е признал за установено по отношение на ответниците А. К. П., ЕГН ********** и Д. Т. П., ЕГН ********** – солидарно отговорни длъжници, че в полза на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 съществува ЧАСТ от вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 11.12.2018 г. по ч. гр. д. № 75334/2018 г. по описа на СРС, в размер на 352 427, 64 лева (триста петдесет и две хиляди четиристотин двадесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки), представляващи главница, дължима по Договор за банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“ с № BL59064, сключен на 30.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 5 961, 82 лева (пет хиляди деветстотин шестдесет и един лева и осемдесет и две стотинки), представляващи договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 06.07.2018 г. до 04.10.2018 г.; сумата от 7 581, 15 лева (седем хиляди петстотин осемдесет и един лева и петнадесет стотинки), представляващи наказателна лихва за просрочие, дължима за периода от 04.10.2018 г. до 26.11.2018 г. и сумата от 1 724, 20 лева (хиляда седемстотин двадесет и четири лева и двадесет стотинки), представляващи дължими банкови такси за периода от 18.06.2018 г. до 26.11.2018 г.
1
С решението съдът е отхвърлил предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 срещу А. К. П., ЕГН ********** и Д. Т. П., ЕГН ********** – солидарно отговорни длъжници, обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, в ЧАСТТА относно признаването за установено по отношение на ответниците, че в полза на ищеца съществува вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 11.12.2018 г. по ч. гр. д. № 75334/2018 г. по описа на СРС, в размер на 165, 85 лева (сто шестдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки), представляващи застраховки, дължими за периода от 15.06.2018 г. до 26.11.2018 г. и сума в размер на 420 лева (четиристотин и двадесет лева), представляваща нотариални такси за периода от 22.11.2018 г. до 26.11.2018 г.
С оглед изхода на делото, съдът е осъдил А. К. П., ЕГН ********** и Д. Т. П., ЕГН ********** да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, сумата о т 24 440, 71 лева (двадесет и четири хиляди четиристотин и четиридесет лева и седемдесет и една стотинки), представляващи разноски по делото в исковото и заповедното производства.
Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците А. К. П. и Д.
Т. П. , които в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и чрез своя особен представител адвокат Д. Д.-Ф., вписана в САК, го обжалват в ЧАСТТА , в която установителните искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ са уважени. Наведени са възражения за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение. По същество, във въззивната жалба се излага, че съгласно съдържанието на процесния Договор за банков кредит, в частност чл. 5а, ал. 2, т. 2 от него, то Кредитополучателят се е задължил да поддържа банкови обороти през сметките си в „Юробанк България“ АД в размер не по-малко от 200 000 лева. В тази връзка, именно в тежест на ответника било да установи при условията на пълно и главно доказване, че преди да обяви кредита за предсрочно изискуем, Кредитополучателят не е имал налични средства по други сметки в банката. Освен това е наведено възражение, че първоинстанционният съд не е определил правилно реално дължимата сума, като неправилно не е взел предвид заключението по т. 1 от допуснатата и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, в което било отразено събиране на част от претендираното вземане от страна на ЧСИ.
В подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор, „Юробанк България“ АД, оспорва така депозираната въззивна жалба като неоснователна по съображения изложени В срока за отговор и на основание чл. 263, ал. 2 от ГПК е депозирана и насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното съдебно решение, в ЧАСТТА, с която са били отхвърлени исковите претенции на ищеца. По същество се излагат възражения за неправилност и необоснованост на съдебното решение в обжалваната част, доколкото съгласно чл. 9а от процесния Договор за банков кредит, ответниците в качеството им на солидарни длъжници отговарят наравно с Кредитополучателя за всички негови задължения, в това число и за застрахователните премии и разходите по уведомяване за предсрочната изискуемост на кредита, позовавайки се и на чл. 309а от ТЗ.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК, съответно чл. 263, ал. 2 2 от ГПК, от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими. Разгледани по същество въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са неоснователни.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г.
ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Софийски градски съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си, които са в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.
От фактическа страна по делото не е спорно, а от доказателствената съвкупност се обосновава извод, че на 30.05.2017 г. между „Юробанк България“ АД и кредитополучателя „Биенди Комерс“ ООД, ЕИК 200822994, представлявано от управителя Д. Т. П., както и солидарните длъжници: Д. Т. П. и А. К. П., двамата в лично качество, е бил сключен Договор за банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“ с № BL59064. Видно от съдържанието на процесния Договор, предоставеният кредитен продукт по разплащателната сметка на Кредитополучателя е бил в размер на 335 000 лева, а срокът за ползване на този кредит е възлизал на 48 календарни месеца. Главницата е следвало да бъде погасявана на анюитетни вноски, като Кредитополучателят е имал право да погасява частично или изцяло задълженията си по усвоената главница, чрез ежедневно и служебно погасяване от банката със средствата осигурени по разплащателната сметка, за което Кредитополучателят е дал неотменимото си съгласие. По отношение на дължимата лихва, същата е начислявана ежемесечно, като в процесният Договор за банков кредит е предвидено, че плащането и следва да се извършва до 21 – во число на всеки месец от разплащателната сметка на Кредитополучателя или която и да е друга негова сметка в банката. Съгласно чл. 26 от Договора, при неизпълнение от Кредитополучателя, на което и да е поетите договорни задължения, банката има право да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем. В чл. 6 от договора е посочено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, 3 дължимата лихва по чл. 5, ал. 1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка за просрочие на главница в размер на 10 пункта, а в чл. 5, ал. 2, т. 2 е договорено в рамките на всяко календарно тримесечие, следващо месеца на откриване на заемната сметка, Кредитополучателят да поддържа банкови обороти през сметките си в банката в размер не по-малко от 200 000 лева.
Видно от предоставеното по делото извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД се установява, че банката е формирала волеизявлението си за превръщане на кредита в предсрочно изискуем, считано от 04.10.2018 г., когато е настъпила и забавата в плащането на погасителната вноска за дължима главница по кредита.
В тази връзка, на 04.10.2018 г. с два броя нотариални покани със съответни рег. № 2469 и рег. № 2476 по описа на нотариус А. Г. , с район на действие Софийски районен съд, регистриран под № 031 на Нотариалната камара, „Юробанк България“ АД е уведомила ответниците за решението си да превърне кредита за изцяло и предсрочно изискуем на основание чл. 26 във връзка с чл. 25 от Договора за банков кредит.
От значение към предмета на делото, след справка в ТРРЮЛНЦ е установено, че до 11.05.2018 г. ответниците са били съдружници и управители в „Биенди Комерс“ ООД – Кредитополучател по процесния договор за банков кредит.
По делото е приета като неоспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), от заключенията по която се установява, че процесният кредитен продукт е бил усвояван многократно до рамките на кредитния лимит от 335 000 лева, като към 28.11.2018 г. размерът на непогасеното задължение по кредита е включвал главница от 352 427, 64 лева, възнаградителна лихва за периода от 06.07.2018 г. до 04.10.2018 г. в размер на 5 961, 82 лева, наказателна лихва за просрочие за периода от 04.10.2018 г. до 26.11.2018 г. в размер на 7581, 15 лева, такси за периода от 18.06.2018 г. до 26.11.2018 г. в размер на 1742, 20 лева, задължение за застраховка за периода от 15.06.2018 г. до 26.11.2018 г. в размер на 165, 85 лева и нотариални такси за периода от 22.11.2018 г. до 26.11.2018 г. в размер на 420 лева.
Освен това, става ясно, че в периода от 23.05.2018 г. до 04.10.2018 г., когато кредитът е превърнат в предсрочно изискуем. не са постъпвали суми по заемната сметка за погасяване на задълженията по кредита. Събраните лихви и такси по кредита от свободния лимит по него са в общ размер на 4797, 63 лева за периода от 16.06.2017 г. до 31.12.2017 г., а погасяванията осъществени през 2018 г. са със суми постъпвали в следствие на банков превод от страна на Кредитополучателя.
На следващо място, чрез ССчЕ се установява, че след датата на завеждане на исковете, предмет на настоящото производство, и във връзка с предхождащия ги издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 75334/2018 г. по описа на СРС, 64 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1256/2019 г. по описа на ЧСИ С.
Разпечатката съдържа 30 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0466868d-3b76-4f43-a7c5-a08b9db82af4