Решение № 14391 от 17.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14391 гр. С., 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.АНДЪР В. А. при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от А.АНДЪР В. А. Гражданско дело № 20251110138972 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от П. В. К. срещу С. В. И. и А. А. С., с която е предявен иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС, във връзка с чл. 341 и сл. ГПК на следния недвижим имот – апартамент .., находящ се в гр. ., състоящ се от 1 една стая, дневна, кухня и други обслужващи помещения, със застроена площ 65,63 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ., с адрес гр. ., заедно с 4,03 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя.

Ищецът твърди, че по силата на Нотариален акт за собственост на идеална част от недвижим имот .. от 28.08.2024 г. на . - Нотариус с район на действие Районен съд град С., рег.№ . на Нотариалната камара е признат за собственик по наследство на 1/12 идеална част от процесния недвижим имот.

Поддържа, че имотът е придобит приживе от . С. ., като след неговата смърт, настъпила на 03.12.2003 г., същият е наследен при равни квоти от своите деца - .. и . С.. На 11.02.2016 г., е починал . С., който е наследен от своите две деца – А. А. С. и . А.а С.а. В тази връзка, същите са наследили притежаваната от него 1/2 идеална част от правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот. На 29.07.2021 г. .. е продала на А. А. С. притежаваната от нея 1/2 идеална част от гореописания недвижим имот. По изложените съображения А. А. С. е притежавал общо 3/4 идеални части от собствеността.

На 23.02.2024 г. е починала . А.а С.а, оставила за свои наследници А. А. С., С.

В. И. и ищеца П. В. К.. Предвид невъзможността да се постигне съгласие за прекратяване на съсобствеността се иска допускане на делба на процесния имот, при следните квоти: П. В. К. – 1/12 идеална част; С. В. И. – притежаваща 1/12 идеална част; А. А. С. – 5/6 идеални части. В срока по чл. 131 ГПК е 1 постъпил отговор от С. В. И., с който не оспорва основанията за възникване на съсобственост при посочените в исковата молба квоти.

В срока по чл. 131 ГПК А. А. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск, с твърдения, че е изключителен собственик на целия имот. Твърди, че първоначално е придобил 10/12 идеални части по наследство и покупко-продажба, а останалите 2/12 идеални части е придобил по давност. След смъртта на баща му . С. на 11.02.2016 г., ответникът, заедно с майка си ., е останaл да живее в процесния имот, като от този момент изцяло и единствено е упражнявал фактическа власт върху него. Владението е осъществявано постоянно, явно и непрекъснато, без противопоставяне от други лица. Останалите наследници не са живели в имота, не са го посещавали и не са упражнявали фактическа власт, както и не са поемали разходи по поддръжката му. Посочва се, че още след смъртта на наследодателя е налице промяна в намерението – от държане към владение на целия имот изключително за себе си, като това намерение било обективирано чрез недопускане на останалите наследници до имота.

Ответникът твърди, че владението било добросъвестно, като е продължило повече от пет години, поради което счита, че е налице изтекла кратка придобивна давност. В подкрепа на това се сочи проведена обстоятелствена проверка пред нотариус, както и разпит на свидетели, потвърждаващи изключителното владение. Твърди се, че към момента на откриване на наследството ответникът е бил малолетен, а впоследствие непълнолетен, но владението е упражнявано чрез неговия законен представител – майката.

Сочи, че праводателката на ищците била осиновена от общия им наследодател – . С., а процесният имот е бил собственост на неговите родители. Ответникът оспорва констатациите на представения от ищеца нотариален акт, с който се удостоверява право на собственост върху 1/12 ид.ч. от процесния имот. С оглед изложеното, ответникът поддържа, че съсобствеността е прекратена, поради което искът за делба следва да бъде отхвърлен. При условията на евентуалност иска възлагане на целия неподеляем имот в негов дял.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник (съсобственик).

Процесният недвижим имот е бил държавна собственост, за което е съставен Акт за държавна собственост № . от 24.11.1964 г. Във връзка с актуването на сградата е изготвен и Протокол-опис от 01.11.1964 г., съдържащ описание на отделните самостоятелни обекти в нея, включително на процесния апартамент.

С договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 27.12.1990 г., сключен въз основа на Заповед от 27.12.1990 г. на председателя на ., правото на собственост върху процесния имот – ап. .., е прехвърлено на . С. ..

2

От представените по делото удостоверения за наследници (л. 109-115) и при приложение на правилата на чл. 5, ал. 1, и чл. 8, ал. 1 ЗН, следва да се приеме, че след смъртта на . С. ., настъпила на 03.12.2003 г., наследството му е преминало по равни части върху неговите деца – .. и . С., които са придобили по 1/2 идеална част от процесния имот.

След смъртта на . С. на 11.02.2016 г. притежаваната от него 1/2 идеална част е преминала по наследство върху неговите деца А. А. С. и . А.а С.а, които са придобили по 1/4 идеална част.

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт, вписан под № . от 29.07.2021 г. в ., А. А. С. е придобил притежаваната от .. 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, с което е станал собственик общо на 3/4 идеални части от имота.

След смъртта на . А.а С.а на 23.02.2024 г., доколкото същата е починала без низходящи, възходящи и съпруг, притежаваната от нея 1/4 идеална част е преминала по наследство върху нейните братя и сестра – А. А. С., П. В. К. и С.

В. И., които като наследници по чл. 8, ал. 1 ЗН я наследяват при равни права – по 1/12, поради което А. А. С. е придобил още 1/12 идеална част, а П. В. К. и С. В. И. – по 1/12 идеална част.

Въз основа на това наследствено правоприемство П. В. К. е признат за собственик по наследство на 1/12 идеална част от процесния имот с нотариален акт .../2024 г. (л.6-7), а впоследствие с нотариален акт № ./2024 г.

(л. 124) е учредил пожизнено вещно право на ползване върху притежаваната от него идеална част в полза на .

Въз основа на изложеното съдът намира, че следва да се приеме, че към момента на предявяване на иска страните са съсобственици на процесния имот при квоти 10/12 идеални части за А. А. С. и по 1/12 идеална част за П. В.

К. и С. В. И..

При така установените права спорът между страните се свежда до основателността на наведените от ответника възражения.

Неоснователно е възражението на ответника, че П. В. К. и С. В. И. не притежават наследствени права върху процесния имот, доколкото се установява, че . А.а С.а е била осиновена при условията на пълно осиновяване от . С., а процесният имот е принадлежал на неговите родители. Съгласно чл.

61, ал. 1 от Семейния кодекс (отм.), в редакцията му към 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини, от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват. В резултат на това . А.а С.а е придобила качеството наследник по закон на . С. и е наследила принадлежащата му идеална част от процесния имот при условията на чл. 5, ал. 1 ЗН.

След откриване на наследството на . С. придобитата от . А.а С.а идеална част е станала част от нейното имущество. При последвалата смърт наследяването на това имущество се урежда по общите правила на Закона за 3 наследството, като кръгът на наследниците се определя към момента на откриване на нейното наследство. Законът не поставя наследяването в зависимост от произхода на отделните имуществени права, включени в наследството, а от качеството на наследник на починалия. Доколкото . А.а С.а е починала без низходящи, възходящи и съпруг, по силата на чл. 8, ал. 1 ЗН нейни наследници по закон са братята и сестрите

. Следователно наследствените права на П. В. К. и С. В. И. не произтичат от родствена връзка с . С. или неговите възходящи, а от качеството им на наследници по закон на .

А.а С.а, поради което обстоятелството, че процесният имот е придобит от последната по наследство от нейния осиновител, е ирелевантно за определяне кръга на нейните наследници.

Спорен въпрос по делото е дали ответникът впоследствие е придобил по давност идеалните части на останалите съделители, като в тази насока той се позовава както на кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, така и на общата десетгодишна придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Следва да се отбележи, с оглед твърденията на ответника А. С., че е владял имота, чрез неговата майка, в качеството й на законен представител, че няма установена в закона пречка недееспособно лице (малолетно или поставено под пълно запрещение) да придобива собственост по предвидените в закона способи, в това число и по давност, чрез установяване и осъществяване на владението вместо него и от негово име от законния му представител, каквато възможност (за владение чрез другиго) чл. 68, ал. 1 ЗС изрично предвижда.

Придобиването на право на собственост по реда на чл. 79, ал. 2 ЗС предполага добросъвестно владение, основано на годно правно основание, което поради порок не е породило вещнопрехвърлително действие – чл. 70 , ал. 1 ЗС. В случая ответникът не твърди, нито се установява да е придобил владението върху процесните идеални части въз основа на подобно основание.

Напротив, твърденията му са, че е започнал да упражнява фактическа власт върху имота като наследник на . С., поради което липсват предпоставките за приложението на кратката 5 – годишна давност, а наведените от него фактически твърдения следва да бъдат обсъдени единствено във връзка с възражението за придобиване по общата десетгодишна придобивна давност.

В случая съсобствеността между А. А. С. и . А.а С.а е възникнала по наследяване след смъртта на техния баща . С.. Поради това приложение намират задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които съсобственикът, придобил фактическата власт върху имота на основание наследяване, владее собствената си идеална част, а държи идеалните части на останалите наследници, поради което презумпцията по чл. 69 ЗС се счита за оборена. За да придобие по давност чуждите идеални части, той следва чрез едностранни действия да е превърнал държането им във владение, като по явен и недвусмислен начин е демонстрирал намерение да свои и техните идеални части. При позоваване на придобивна давност следва да се установи и че тези действия са били доведени до знанието на останалите 4 съсобственици, освен ако това е било обективно невъзможно.

Ответникът поддържа, че в случая е налице изключение от посоченото правило, тъй като владението върху процесния имот му е било предадено още приживе на . С., поради което началният момент на придобивната давност следва да се счита поставен преди откриване на наследството. Принципно следва да се приеме, че ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението на свой родственик, който след смъртта му придобие качеството на негов наследник по закон, още от момента на предаването се установява самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността, както и че ако приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот другиму, последният установява самостоятелна фактическа власт върху имота с намерение да придобие собствеността от този момент, като в тази хипотеза действа презумпцията по чл. 69 ЗС (в този смисъл Решение № 378 от 19.06.2024 г. по гр. д. № 2938/2023 г., I г. о.).