Решение № 769 от 12.06.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000501307 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Й. Т. И. и Е. Т. И. срещу решение № 283/16.01.2025г. на СГС, ГО, 7 състав, постановено по гр. д. № 12144/22г., с което са отхвърлени исковете им с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.108 от ЗС.

Жалбоподателите твърдят, че в първоинстанционното решение неправилно е прието, че не са собственици на имота като е извършил косвен съдебен контрол на решението на поземлената комисия. Считат, че когато имотът е индивидуализиран в решението по възстановяването му, не е необходима скица. Липсата на такава и удостоверение от техническата служба на общината имат само информативно значение. Поради това решението на ПК е годно да ги легитимира като собственици. Поддържат, че ответникът не е трето лице по отношение на решението по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, постановено от СРС и на това на ПК по смисъла на чл.17, ал.2 от ГПК.

Той е правоприемник на участвалата в съдебното производство и издалата решението ПК към СО. Съдът не може да извършва косвен съдебен контрол на решението на ПК и на съдебното решение. Считат за неоснователно възражението за придобивна давност, тъй като имот с пл. № 20024 не 1 отговаря на изискванията на чл.200 във вр. с чл.19 от ЗУТ. Независимо, че има влязъл в сила ПУП все още е налице грешка в кадастъра, изразяваща се в липса на нанасяне на процесния имот.

Затова молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Счита обжалваното решение е правилно и обосновано.

Третото лице помагач Столична община не е депозирало писмен отговор по жалбата. В молба от 17.02.2026г. е заявено, че се поддържа отговора на жалбата, депозиран от ответното дружество. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.108 от ЗС. В исковата молба, уточнена с молби пред СГС и САС, ищците Й. и Е. И.и твърдят, че с решение от 28.07.1999г. по гр.д. № 2150/96г. на СРС, 48 състав и приложена скица към него са отменени решения № 135/13.12.1996г., № 138/14.02. 1996г. и № 141/ 14.02.1996г. на ПК – Младост и е възстановено правото на собственост на наследниците на Й. И. С., С. В. Л. и М. И. С. върху 2020 кв.м.- част от имот с площ от 3 605 кв.м., кв. Горубляне, съставляващ имот с пл. № 20024 при квоти на наследниците на Й. и М. И.и по 88/270 ид.ч. и на С. Л. – 9/270 ид.ч. Ищците са наследници на Т. Й. И., син на Й. И. С..

Последният е син на общия наследодател И. С. И./С./. Ищците са инициирали производство за попълване на кадастралната карта с възстановения имот, но ответното дружество е депозирало възражение, че той е собственик на целия имот с идентификатор 68134.4093.***, част от които е имотът на И.и. Този имот е с площ от 69 930 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана; начин на трайно ползване: за складова база; номер по предходен план ***, кв.6, парц. I. В молбата на ищците от 10.07.2025г. са посочени съседите му. Поради спор за материално право им е отказано попълването на кадастралната карта за имот от 3 650 кв.м. с проектен идентификатор ***. Той е част от стар имот № 20024 с площ от 3065 кв.м., който от своя страна е част от 2 имота на ответника. Затова молят съда да признае за установено, че Й. Т. И. и Е. Т. И. са собственици на по 44/270 ид.ч. за всеки един от тях от имот с площ от 2020кв.м., част от имот стар № 20024, а сега с проектен идентификатор ***, който е част от имот с идентификатор 68134.4093.*** с площ от 96 930 кв.м. и че има непълнота в кадастралната карта, изразяваща се в липса на нанасяне на имот с площ от 2020 кв.м. и да осъди ответника да им предаде владението на целия имот с проектен ***. Претендират разноски.

Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД/ВиК/ в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК прави възражение за нередовност на исковата молба, поради липса на идентификация на имота и не е приложена данъчна оценка. Счита, иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР за недопустим, тъй като е недопустимо установяване на право на собственост към настоящия момент.

Ищците не са навели твърдения и няма доказателства, от които да се установи правото на собственост на наследодателите им – И. С. И. и Й. И. С.. Оспорва правата на последните. Счита за недопустими установителни искове за идеалните части на останалите сънаследници на общия наследодател И. И..

Ищците могат да искат да се установи правото на собственост само по отношение на техните идеални части от процесния имот. Поддържа се, че е налице ограничение по 26, ал.2 от ГПК. Ответникът заявява свои права върху процесния имот, като част от имот с идентификатор 68134.4093.***, който е придобил на основание апорт, извършен от СОС с площ от 80 850 кв.м.

Преди това той е бил актуван като държавна собственост с АДС № 3019/19.06.1984г. въз основа на Разпореждане на МС № 404/68г. Със заповед № РД-09-156А/20.04.1983г. той е отреден за СД „ Озеленяване“ и СП „Водоснабдяване“. На 01.09.1999г. имотът е актувана като частна общинска собственост. След включването му в капитала на дружеството, той не е общинска собственост. Прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност с най- ранна начална дата 29.05.2000г. до завеждане на исковата молба. Счита, че дружеството е добросъвестен владелец и при условията на евентуалност като недобросъвестен владелец на основание чл.79, ал.1 от ЗС. Моли съдът да упражни косвен съдебен контрол на основание чл.17, ал.2 от ГПК по отношение на Решение № 138/24.02.2000г. на ПК-Младост и Решение № 138/14.02.1996г. Счита ги за нищожни, тъй като са издадени от некомпетентен орган. Липсва удостоверение по чл.13, ал.4 от 3

ППЗСПЗЗ и скица за точните размери на имота, както и че мероприятието, за което е отреден имотът е реализирано. Счита исковете за неоснователни.

СО не взела становище по исковата молба.

Безспорно е, че ищците са наследници по закон на И. С. И./ С./ по заместване- удостоверение за наследници от 14.06.2022г.

Не е спорно, че с решение от 28.07.1999г., постановено по гр.д. № 2150/96г. на СРС, 48 състав, влязло в сила на 24.12.1999г. са отменени решения № 135/13.02.1996г., № 322/26.02.1992г. и № 141/14.02.1996г.- на ПКМладост на основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и е възстановено правото на собственост на наследниците на Й. И. С., С. В. Л. и М. И. С. върху имот с площ от 2020 кв.м., кв. Горубляне, съставляващ имот с пл. № 20024.

Решението е придружено от скица, която е неразделна част от него, подписана от районния съдия.

Безспорно е, че с решение № 138/24.02.2000г. на ПК-Младост въз основа на горното съдебно решение е възстановено правото на собственост на наследниците на Й. И. С. в обем от 88/270 ид.ч. от нива с площ от 2, 020 дка, в строителните граници на гр. София, м. Грамадите, представляващ имот № 20024. Решението е влязло в сила на 15.03.2000г.

Към исковата молба са представени доказателства във връзка с провеждането на процедурата по нанасяне на възстановения имот в кадастралната карта.

Не е спорно, че ответникът „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД е депозирало възражение пред АГКК- СГКК- гр. София срещу искането на Й.

И. за попълване на КК с нов имот с площ от 2020кв.м. Дружеството е заявило свое право на собственост върху него.

Със заповед № 18-11615/26.11.2020г. е отказано изменение на КК и КР за нанасянето в тях на имот с идентификатор *** поради спор за материално право.

От удостоверение от СО- район „Младост“ от 12.08.2020г. се установява, че не е издавано удостоверение по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ за имот пл. № 20024, м. „Грамадите“.

Към исковата молба е приложена скица от АГКК за имот с идентификатор 68134.4093.*** с площ от 69 930 кв.м., в която като 4 собственик е вписан ответникът.

Към отговора на исковата молба са представени и приети писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията в него.

Не се спори, че за кв. Горубляне е влязъл в сила ПУП на основание чл.16 от ЗУТ, одобрен с Решение № № 579/21.07.2022г. на СОС. Във връзка с него ответникът е направил искане за прекратяване на производството по иска с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР.

По делото е допусната техническа експертиза, според която 2020 кв.м. навлизат в имот ***. Според експерта е налице пълна идентичност между поземлен имот № 20024г. с площ от 3, 650 дка, м. „Грамадите“ и ПИ № *** от 3, 059 дка, възстановен на И. С. Б. и С. С. Б.. Според вещото лице процесният възстановен имот се намира в м. „Тръпежини“, а не в м. „Грамадите“.

Процесният имот не е нанесен в КК и КР и в сега действащия ПУП по чл.16 от ЗУТ. По местоположение имот с проектен идентификатор *** попада върху имот с идентификатор 6813.4093.7866 – второстепенна улица, публична общинска собственост. За имот с пл. № ***/стар/ от 80 850 кв.м. е отреден парц.I, кв.6. В заключението е посочено за какво е отреден последният и че върху него има реализирано строителство. Експертизата е придружена с графичен материал. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно, обосновано, изготвено въз основа на технически материал и като неоспорено от страните.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелите В. и И. са служители на ответника и са депозирали показания за това, кой владее имота на ул. ***. И двамата установяват, че това е ответното дружество като периодът от преди 1995г. и към момента.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, като ги преценява при условията на чл.172 от ГПК, тъй като те работят при ответника и са заинтересувани от изхода на спора, но ги счита за достоверни и убедителни, тъй като не са разколебани или опровергани от други доказателства в процеса.

С оглед твърденията и възраженията на страните са приети и други доказателства.

5

При така установената фактическа обстановка СГС е отхвърлил предявените искове.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

Пред САС е направено уточнение на исковата молба с две молби във връзка с констатирана нередовност на същата.

При така установената фактическа обстановка от правната страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.108 от ЗС.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269, ал.1 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма и без да е наведено в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По правилността му.

По иска с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР.

При непълнота или грешка в кадастралната карта, когато е свързана със спор за материално право, тя може да бъде отстранена по съдебен ред. Това е положителен установителен иск, чиято цел е не само установяване на спорното право, но и неточното отразяване на обема на това право към момента на предявяване на иска, респективно към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество. Това включва и въззивният съд, който същото се произнася по съществото на спора и е длъжен да вземе предвид настъпилите юридически факти, след одобряване на кадастралната карта, имащи значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.

Искът по чл.54, ал.2 от ЗКИР като положителен установителен за материално право е обусловен от правен интерес. Последният е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и упражняването на правото на иск. В случая той се извежда от обстоятелството, че имотът на ищеца не може да бъде нанесен като самостоятелен в кадастралната карта, тъй като той по отношение на него има заявено право от друг собственик. Това поражда спор между тях, който обуславя и правния интерес относно принадлежността на правото на собственост върху имота, разрешаването на който ще 6 рефлектира пряко върху кадастралната карта чрез нанасянето в нея на имота като самостоятелен или поправка на грешната в него. Неговата допустимост не е обусловена от отказ на службата по кадастъра за състави акт по чл.53, ал.3 от ЗКИР/ първоначална редакция/, а е обективен факт и наличието му, когато е свързано с твърдяната непълнота или грешка в кадастралната карта, обуславя правният интерес от предявяването му. Искът по чл.54, ал.2 от ЗКИР не предвижда като предварително условие провеждането на административна процедура по констатиране на непълнота или грешка в кадастралната карта. / ТР № 8/23.02.2016г. на ОСГК на ВКС/ С оглед твърденията в исковата молба и в отговора на ответника може да се изведе правен интерес за ищците, сега въззивници, да предявят иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР. Той е допустим само за обема правата, които те притежават, но не и за правата на останалите съсобственици, тъй като те не са техни представители или процесуални субституенти/ Р № 89/13.01.2021г. по гр.д. № 3335/19г., ВКС, I г.о./ Поради това ищците И.и, сега жалбоподатели, могат да заявят пред съда иск само за правото, което притежават, но не и за тези на останалите съсобственици.

Разпечатката съдържа 54 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0466200b-a76e-4ea9-95e0-672409832f7b