Определение № 18686 от 02.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 8819/2025
- Вид
- Определение № 18686
- Подписан
- 02.10.2025
- В сила
- 02.10.2025
- Състав
- Александър Ангелов, Петя Тошкова Стоянова Владимирова, Даниела Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.6, т.5 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18686 гр. София, 02.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Александър Ангелов
Членове:
Петя Т. Стоянова Владимирова
Даниела Попова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508819 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 - 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 248 ГПК
Образувано е по частна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД против Определение № 19473 от 30.04.2025г., постановено по гр. д. № 29786/2024 г. по описа на СРС, 180 състав, с което е изменено на осн. чл. 248 ГПК решение № 3032 от 24.02.2025г. по гр.д.
№ 29786/2024 г., по описа на СРС, 180-ти с-в, в частта за разноските.
В частната жалба са изложени подробни доводи за липса на основание за определяне на възнаграждение за предоставена безвъзмездна правна помощ и представителство на адвокат и в заповедното и в исковото производство по чл.422 ГПК. Сочи се и липса на основание за присъждане на възнаграждение за подаване на възражение в рамките на заповедното производство, доколкото подаването на възражение не изисквало мотивиране и представлявало попълване на формуляр, за което не се изисквали специални знания и адвокатска защита.
Ответникът по частната жалба Б.Г.И. не е изразил становище по частната жалба.
Частната жалба е допустима, като подадена в процесуалнопреклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване.
С Решение №3032/24.02.2025г. по гр.д. № 29786/2024 г., по описа на СРС, 180-ти с-в са разгледани искове, предявени по реда на чл.422 ГПК след образувано заповедно производство по ч.гр.д.№65642/2023г. по описа на СРС, 180 с-в, като цената на исковите претенции е в общ размер на 3812.71лв., уважената част е в размер на 2972.53лв., респективно отхвърлената част е в размер на 840.18лв., при каквото съотношение е прието, че следва да бъдат разпределени разноските по делото. По въпроса за разноските е прието, че в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на с оглед уважената част на иска в размер на 530.77лв., на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., ищецът следва да заплати на адв.
К.Б. сумата от 200.00лв. – адвокатско възнаграждение, с оглед отхвърлената част на исковете, за оказана безплатна правна помощ на длъжника в заповедното производство и на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., ищецът следва да заплати на адв. Н.И.И. от САК, сумата от 400.00лв. – адвокатско възнаграждение, с оглед 1 отхвърлената част на исковете, за оказана безплатна правна помощ в исковото производство.
От страна на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подадена молба с правно основание чл.248 ГПК, която е уважена и с Определение № 19473 от 30.04.2025г., постановено по гр. д. № 29786/2024 г. по описа на СРС, 180 състав, с което е изменено на осн. чл. 248 ГПК решение № 3032 от 24.02.2025г. по гр.д. № 29786/2024 г., по описа на СРС, 180-ти с-в, в частта за разноските, като определеното възнаграждение в полза на адв.Б. е намалено до сума в размер на 44,07лв., а възнаграждението на адв.И. на 88,15лв. съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв. в случаите по ал. 1, т.е. когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Видно от ч.гр.д.№65642/2023г. по описа на СРС, 180 с-в, по делото е представен Договор за правна помощ и съдействие, сключен между Б.Г.И. и адвокат К.Б., с който страните са се договорили услугите да бъдат предоставени безплатно от адвоката, като договора е изрично само за представителство по заповедното дело. В изпълнение н а поетото задължение адв.Б. е подала единствено възражение, в което е записано, че вземането се оспорва като погасено по давност.
Съгласно чл.6, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за нотариални покани, за молба за приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за опрощаване на дължими суми и за други молби – 200 лв. Подаването на възражение в бланка, без същото да е мотивирано конкретно, а само общо, следва да се приравни на подаване на молба, за каквато е предвидено посоченото възнаграждение. Безспорно е, че в заповедното производство се дължат разноски в полза на всяка от страните, поради което СРС, 180 с-в правилно е определил първоначалния размер на дължимото възнаграждение и го е привел в размер съразмерно на отхвърлената част от исковете, за които суми и заявлението е неоснователно.
Не може да се сподели становището на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че разноски следва да се присъждат само по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК. Съгласно т.12 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Следователно направените разноски в заповедното производство подлежат на преценка за дължимост в исковото такова, като не е направено разграничение за вида разноски и няма основание тези за адвокатска защита да бъдат изключени от кръга на разноските.
Съдът намира, че правилно са определени и разноските за адвокатско възнаграждение в исковата фаза, като е съобразен размера на предявените искове, но и обема на свършената работа от адвоката, предоставящ безплатна правна помощ.
Поради изложеното обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.
Воден от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 19473 от 30.04.2025г., постановено по гр. д. № 2
29786/2024 г. по описа на СРС, 180 състав, с което е изменено на осн. чл. 248 ГПК решение № 3032 от 24.02.2025г. по гр.д. № 29786/2024 г., по описа на СРС, 180-ти с-в, в частта за разноските.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3