Решение № 55 от 06.02.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Ловеч, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20244310102335 по описа за 2024 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.64, чл.109 от Закона за собствеността /ЗС/.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от Д. Е. Д. и М. Б. К., двамата с постоянен адрес в ***************, действащи чрез пълномощника си адв.Ф. Ф. от АК*************** против Н. Ш. Ш. от същия град, в която посочват, че с покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт - Договор за покупко-продажба на недвижим имот **, том IV, peг.

№4324, дело №380 от 2002 год. на Ц. Л. - Нотариус, peг.№*** при НК-София, район на действие РС-гр.Ловеч доверителите му при условията на съпружеска имуществена общност /СИО/ са придобили на 12.08.2002 год. собствеността върху недвижим имот, представляващ Двуетажна жилищна сграда с идентификатор №*****, със застроена площ от 48 кв.м. /по Скица на сграда №*** год. на АГКК-***************/, а по акт за собственост 40 кв.м., състояща се от два етажа, от които : първи етаж - стая, коридор и мазанско помещение и втори етаж - две стаи и коридор, с предназначение : жилищна сграда - еднофамилна, с адрес на сградата : ***************, ****, разположена в поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на ***************, одобрени със Заповед №РД-18-10/17.04.2007 год. на Изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот :

***************, ***************

Позовават се на приложения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том III, peг.№5238, дело №407 от *** год. на Ц. Л. - Нотариус, peг.№ *** при НК-гр.София, район на действие РС-гр.Ловеч, от който е видно, че А. А. Б. е придобила собствеността върху целия Поземлен имот с идентификатор *** съгласно КККР на ***************, с адрес на имота :

***************, ****, с площ от 672 кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10 метра/, при съседи : ****, заедно с построените в имота : 1.СГРАДА с идентификатор ***.1, със застроена площ от 47 кв.м., 1 брой етажи : 2, предназначение : Друг вид сграда за обитаване, 2.СГРАДА с идентификатор ***.3, със застроена площ от 55 кв.м., брой етажи : 1, предназначение : Жилищна сграда - еднофамилна и 3.СГРАДА с идентификатор ***.4, със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи : 1, предназначение : хангар, депо, гараж.

Твърдят, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №24, том I, peг.**, дело №15 от 23.01.2023 год. на Ц. Л. - Нотариус, peг.№*** при НК-гр.София, район на действие РС-гр.Ловеч А.

А. Б. е дарила на своята майка Н. Ш. Ш. целия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** съгласно КККР на гр. Ловеч, с адрес на имота : ***************, ****, с площ от 672 кв.м., заедно с построените в имота : 1.СГРАДА с идентификатор ***.1, със застроена площ от 47 кв.м., брой етажи : 2, предназначение : Друг вид сграда за обитаване, 2.СГРАДА с идентификатор ***.3, със застроена площ от 55 кв.м., брой етажи : 1, предназначение : Жилищна сграда - еднофамилна и 3.СГРАДА с идентификатор ***.4, със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи : 1, предназначение : хангар, депо, гараж.

Изтъкват, че от хронологията на описаните по-горе имотни сделки се установява, че :

1/.ищците са съсобственици при равни права само на Двуетажна жилищна сграда с идентификатор №*****, със застроена площ от 48 кв.м., състояща се от два етажа, от които : първи етаж : стая, коридор и мазанско помещение и втори етаж : две стаи и коридор, с предназначение : жилищна сграда - еднофамилна, попадаща в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** съгласно КККР на ***************, с площ от 672 кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10 метра/, при съседи : ****.

2/.ответницата е едноличен собственик на целия Поземлен имот с идентификатор *** съгласно КККР на ***************, с площ от 672 кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10 метра/, при съседи : ****, както и на всички останали /без сградата с идентификатор №*****/ построени в имота сгради, а именно :

Сграда с идентификатор ***.1, Сграда с идентификатор ***.3 и Сграда с идентификатор ***.4.

С влязло в сила решение №121/03.06.2021 год. на Районен съд-гр.Ловеч, постановено по гр.д.№826/2021 год. по описа на съда е прекратен гражданския брак на доверителите му, като със същото съдебно решение ползването на къщата, която към онзи момент е била семейно жилище на двамата съпрузи, след прекратяването на брака е предоставено на съпруга М. Б. К., който е продължил да я обитава.

Непосредствено след придобиването на поземления имот през м.октомври 2021 год. А. А. Б. е започнала да отправя към М. Б. К. заплахи, че ще преустанови достъпа му до входовете на къщата, на която е съсобственик и ползвател /двуетажната жилищна сграда с идентификатор №*****/. Още тогава нейната майка – ответницата Н. Ш. Ш. е казала, че са се консултирали и навсякъде където ходили всички им казвали, че доверителите му собственици само на сградата нямат право да влизат в дворното място, тъй като не притежават никаква част от собствеността на поземления имот. Заканите били, че ще зазидат всички входове и ще прекъснат достъпа им до къщата, който се е осъществявал през порта по тротоарната пътека откъм запад от **. Уговорките да ползват този достъп до сградата били с предишните собственици, но вече след като те закупили земята, тези уговорки вече били отпаднали и „не важали“. И към онзи момент е имало монтирана оградна мрежа, която е преграждала достъпа на ищците до прозореца на кухнята и стената на първия етаж на къщата, т.е. разстояние от около три линейни метра е било недостъпно за тях, но не е имало проблем да стигат до стълбището на първия и втория етаж, както и до водопроводната 2 шахта, където е монтиран водомера им.

Впоследствие М. Б. К. /съсобственик и ползвател на двуетажна жилищна сграда с идентификатор №*****/ се е установил преимуществено да живее и работи в друг град, като в продължение на една година при всяко прибиране в къщата е бил обект на вербална агресия, викане, заплахи и психически тормоз от страна на ответника и негови роднини. С цел да се избегне последваща ескалация на конфликта, ищците са изпратили до А. А. Б. Нотариална покана, Peг.

№6653/2022 год., Акт 21, том 2, с нотариална заверка на подписите, peг.№7718/24.10.2022 год. на Д.

Н. - Нотариус, peг.№609 при НК-гр.София, район на действие РС-гр.София. В нея са изложили аргументи, че на основание чл.64 от ЗС, като собственик на поземления имот, в който е построена къщата им, тя е длъжна да търпи ограничение на собствеността си, като им осигури достъп до сградата само с оглед използване, обслужване и поддръжка, съобразно нейното предназначение.

Като при условията на цитираната императивна правна норма са й указали, в срок до 30 дни да преустанови неправомерните си действия, с които ограничава правото им на достъп до сградата, в това число да премахне от прилежащия терен монтираната телената ограда, препятстваща достъпа им до кухнята и прозореца. Според приложената разписка и извършеното върху нотариалната покана отбелязване, последната е връчена на 18.01.2023 год. лично на адресата чрез Ц. Л. Нотариус, peг.№*** при НК-гр.София, район на действие РС-гр.Ловеч.

Междувременно с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 24, том I, peг.**, дело №15 от 2023 год. на Ц. Л. - Нотариус, peг.№*** при НК-гр.София, район на действие РС-гр.Ловеч А. А.

Б. е дарила на своята майка Н. Ш. Ш. целия Поземлен имот с идентификатор *** съгласно КККР на ***************, с адрес на имота : ***************, ****, с площ от 672 кв.м., където е ситуирана притежаваната от ищците къща/сграда, с останалите построени в него сгради.

На 29.09.2024 год., докато доверителите му се намирали в ***************, са получили телефонно обаждане от ответницата, която в присъствието на своя съпруг ги е предупредила, че в момента опъват мрежа пред входове на къщата им и повече нямали право да влизат в нея. Когато незабавно са отишли на място Д. и К. са установили, че пред входа на къщата им е спрян автомобил, от който двама мъже разтоварили топ телена оградна мрежа, но след като ги видели те се качили в автомобила и си тръгнали. По съвет на извикания на място полицейски патрул те входирали жалба по случая до Районна прокуратура-гр.Ловеч. С Постановление от 04.11.2024 год. по пр.пр.№4976/2024 год. по описа на РП-гр.Ловеч прокурор Б. В. е направил отказ от образуване на досъдебно производство, митивайки се с това, че се касаело за гражданскоправен спор, който е в компетентността на граждански съд, спорът не можел да бъде решен от прокуратурата.

Независимо, че в хода на извършената от прокуратурата предварителна проверката са били разпитани всички имащи отношение към казуса лица, отношението на ответницата и роднините й не се променило по посока доброволно уреждане на възникналите спорни отношения, а напротив същите ескалирали. В този смисъл, вечерта на 06.10.2024 год., след като се приближили към къщата си в *** те намерили външната порта, откъм улица ****, която ползвали от години като единствено възможен вход за достъп през имота до двата етажа на къщата заключена. Ключът липсвал, като в празното пространство над циментовия дувар до портата имало поставена преградна дървена ограда, а по цялото протежение на къщата от вътрешната страна, където се намират входовете към първия и втория й етажи имало опъната преградна мрежа, укрепена с наковани дъски на монтирани циментови диреци. След позвъняване на ответницата за обяснение, тя изпратила сина си А. А. Б., който след като дошъл с колата си им отключил само, за да вземат някои свои вещи, с уговорката веднага след това да му върнат ключа. При влизането си по пътеката 3 на двора, която до момента от години ползвали за достъп до къщата си ищците установили, че могат да стигнат само до нейното външно стълбище, водещо до втория етаж на дома им, а достъпа до входната врата на първия етаж бил блокиран с оградна мрежа и дъски, монтирани върху положени циментови диреци.

Последно, на 14.11.2024 год. доверителите му са били в ***************, за да проведат предварително уговорен разговор с Директора на РУ-гр.Ловеч, за да поискат съдействие от органите на МВР да влязат в къщата си, за да затворят прозорците и да спрат водата, за да не замръзнат и да се напукат тръбите, както и да вземат зимните гуми на автомобила си. Само благодарение на неговото съгласие, с двама униформени полицейски служители отишли в ***, където установили, че портата към техния вход все още е заключена. След като разбрали, че ищците нямат ключ за двора, за да стигнат до входовете на къщата, един от служителите се опитал да се свърже с ответницата или с някой от нейните роднини, но се оказало, че в тяхната къща нямало никой и не отговаряли на телефонните позвънявания. От други съседи получили информация, че цялото семейство на Ш. заминало за Белгия. Само поради присъствието на полицаите и с тяхно позволение М. К. прескочил през оградата, подврял се под мрежата и успял да влезе в къщата, за да затвори прозорците, да спре водата и извади зимните гуми на автомобила си.

Ищците, чрез пълномощника си позовават на чл.64 от Закона за собствеността /ЗС/, съгласно който собственикът на постройката може да се ползва от земята, само доколкото това е необходимо за използване според нейното предназначение. По силата на визираната правна норма, за собственика на постройката се поражда правото да ползва само такава част от мястото /т.нар прилежаща част/, върху което е построена неговата сграда, която му осигурява нормален достъп до сградата, включително до входа й и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние /така Решение №153/07.10.2010 год. по гр.д.№847/2009 год. на ВКС, II г.о./. Това правно положение налага извода, че собственикът на постройката може не само да притежава собствеността върху нея, но и да ползва самостоятелно необходимия за поддържането и експлоатацията й терен. В Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е нормативно предвиден реда, по който да се определи размера на прилежащите площи към съществуващите сгради - чл.22, ал.7 от ЗУТ, препращащ към приложимата Наредба 7/22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видови територии и устройствени зони. Според нормативите на Наредбата, собственикът на сграда трябва да има свободен достъп до нейните външни стени като обща част и до съоръженията по тези външни стени, като ползва незастроената част от земята. Такова ползване следва да се ограничава до осигуряване на нормален достъп до сградата, включително до нейните входове, както и за нейното поддържане в нормално и годно за експлоатация състояние. Останалата част от мястото остава на разположение на нейния собственик, който може да ползва незастроената част на мястото, както намери за добре - лично, за задоволяване на свои лични нужди, да го отдава под наем и да прехвърли правото си на собственост върху мястото на трето лице. Но упражнявайки тези включени в правото му на собственост права, собственикът не може да извършва действия, с които ограничава, стеснява или изключва правата на носителя на правото на строеж. На практика със заявената по чл.64 от ЗС претенция се иска определяне на право на преминаване през Поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на ***************, във връзка с достъпа и обслужването на построената в него и съсобствена на ищците Двуетажна жилищна сграда с идентификатор с идентификатор №*****.