Решение № 184 от 07.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Пловдив, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско дело № 20225000500318 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260012/20.04.2022 г. по гр.д. 3163/2020 г. на Окръжен съд – С.З. е осъдена П. на РБ с адрес: ******, БУЛСТАТ - ********* да заплати на Н. Т. К. с ЕГН – ********** с адрес: град Г., област С. З, ул. "А. С." № * сумата от 100000-сто хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - изразяващи се в преживени психически и морални страдания, вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение, продължило извън разумния срок и неоснователно наложена мярка за принуда „отстраняване от длъжност” по досъдебно производство № 1/2009 г. по описа на ОСО при ОП - П. наказателното производство, по което е прекратено с влязло в сила Определение от 28.03.2016 г. по нохд № 457/2015 г. на Окръжен съд – С.З., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2017 г., до окончателното 1 й изплащане, като е отхвърлен предявеният от К. иск в останалата му част за размера над 100000 лева до претендирания размер 200000 лева, както и за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 28.03.2016 г. до 08.09.2017 г. като неоснователни. Със същото Решение ПРБ е осъдена да заплати на Н. Т. К. сумата от 38685.77 лева-тридесет и осем хиляди шестстотин осемдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки представляващи имуществени вреди - пропуснати ползи от неполучени месечни възнаграждения за периода от месец октомври 2009 г. до месец юли 2011 г. , в резултат на неоснователно повдигнато обвинение и неоснователно наложена мярка за принуда „отстраняване от длъжност” по досъдебно производство № 1/2009 г. по описа на ОСО при ОП - П., наказателното производство, по което е прекратено с влязло в сила Определение от 28.03.2016 г. по нохд № 457/2015 г. на Окръжен съд – С.З., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2017 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлена претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 28.03.2016 г. до 08.09.2017 г. като неоснователна. С това Решение ПРБ е осъдена да заплати на Н. Т. К. и сумата от 8057.41 лева-осем хиляди петдесет и седем лева и 41 стотинки, представляващи имуществени вреди – пътни разходи за пътуване до С., П. и С. З., по повод неоснователно повдигнато обвинение и неоснователно наложена мярка за принуда „отстраняване от длъжност” по досъдебно производство № 1/2009 г. по описа на ОСО при ОП - П., наказателното производство, по което е прекратено с влязло в сила Определение от 28.03.2016 г., по нохд № 457/2015 г. на Окръжен съд – С.З., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2017 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част за размера над 8057.41 лева до 8390.37 лева, както и за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 28.03.2016 г. до 08.09.2017 г. като неосновател eн.

Със същото Решение ПРБ е осъдена да заплати на Н. Т. К. сумата от 10 левадесет лева, представляваща платената по делото държавна такса; сумата от 250 лева-двеста и петдесет лева за възнаграждение за вещо лице и сумата 2925 лева-две хиляди деветстотин двадесет и пет лева разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на С. окръжен съд сумата 1232 лева-хиляда двеста тридесет и два лева, представляващи направени 2 разноски в производството за експертизи.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят П. на РБ, която го обжалва в осъдителната част, като неправилно и необосновано и се иска намаляване размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди съобразно трайната съдебна практика по аналогични случаи, както и да бъде отменено решението в осъдителната част за имуществени вреди изцяло поради недоказаност. Във въззивната жалба се развиват доводи относно продължителността на наказателното производство; броя на повдигнатите обвинения; относно изтекла давност на иска за обезщетение по повдигнато обвинение по чл. 321 от НК; липсата на доказателства относно влошаване на здравословното състояние на въззиваемия; неотчитане от съда на обстоятелството, че един от разпитаните свидетели е бил също обвиняем и подсъдим в наказателно производство; ищецът от 2003 г. винаги бил печелил изборите за кмет на общината в град Г., което опровергавало твърденията, че наказателното производство се е отразило негативно на политическата му кариера; организиране от самия въззиваем на разгласа на случая чрез медийни публикации и на публични протести пред сграда на П. в П.; забавяне на наказателното производство поради законодателни промени в подсъдността; фактическата усложненост на наказателното дело, поради наличие на множество обвиняеми, респ. подсъдими; критериите, които би следвало да бъдат съобразени при прилагане на понятието „справедливост“. Анализират се имуществените претенции на въззиваемия К. относно размера на неизплатено трудово възнаграждение, включително и по отношение на това за чия сметка са задълженията за осигуровки; както и относно претенцията за изплащане на пътни разходи се коментира отсъствие на част от съдебните заседания и друга част, на която не е даван ход не по причина на П.. Излагат се доводи относно изводите на съдебно-икономическата експертиза свързани с разстояния между населени места, брой пътувания и цена на гориво.

Внесен е отговор на въззивната жалба с вх.№ 262304/09.06.2022 г. от първоначалния ищец Н. Т. К. чрез процесуалния му пълномощник – адвокат Х. Г. Г., вписан в АК – С.. Излагат се доводи относно срока на продължилото наказателно производство; броя на предявените обвинения за тежки престъпления против въззиваемия; липса на възражение погасяване по давност на иск за обезщетение за вреди по чл. 321 от НК, поради липса на 3 валидно внесен писмен отговор на ИМ пред първостепенния съд; относно правилното прилагане от съда на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД; наличието на реални вреди при прилагането на мярката за процесуална принуда – отстраняване от длъжност, а именно дължими трудови възнаграждения и осигуровки, както и наличие на претърпени имуществени вреди произтичащи от реални пътни разноски. Изразява се становище за правилност на първоинстанционното решение и оставяне без уважение на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, засяга се неблагоприятна - осъдителна за П. РБ част от първоинстанционно решение, по съдържание и приложение е редовна, поради което се явява допустима.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Гражданско дело № 3160 по описа за 2020 г. на С.О.С. (СтЗОС) е образувано по искова молба от Н. Т. К. чрез адв. Х. Г. от САК против П. на РБ, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 2б от ЗОДОВ, с цена на иска 50827,59 лева за причинени имуществени вреди, от които 42872,64 лева – имуществени вреди от неплатени заплати и осигуровки, вследствие на отстраняване от заеманата длъжност кмет на община Г. и 7954,95 лева – имуществени вреди, причинени от направени разходи за явяване пред съда в град С. З., град П. и град С. и 200000 лева за причинени неимуществени вреди. Ищецът Н. Т. К. е твърдял, че е бил кмет на град Г. за пети пореден мандат, както и през 2009 г., като всеки път бил избиран пряко от жителите на града. Твърдял, че на 19.08.2009 г. бил привлечен към наказателна отговорност по ДП № 1/2009 г. по описа на Окръжна прокуратура - П. за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл.

26 от НК. Деянието, за което бил привлечен в качеството на обвиняем било от компетентността на ОП - С. З., но по разпореждане на Г.п., ДП било възложено за разследване на Окръжна прокуратура - П.. Определена му била мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 4000 лева, които той внесъл. По искане на Окръжна прокуратура - П. до Окръжен съд - С.З. от 11.09.2009 г., на основание чл. 68, ал.1 от НПК, с определение от 18.09.2009 г., по чнд №768/2009 г. бил отстранен от заеманата длъжност. Отстраняването от длъжност продължило около две години. През 2011 г. във връзка с 4 опасност от провал на изборите в община Г., Окръжна прокуратура - П. отменила наложената мярка за процесуална принуда и ищецът Н. К. бил възстановен на длъжността „кмет на община Г.“. Повдигнатото обвинение било променяно няколко пъти, като на определен етап от досъдебното производство му било предявено и обвинение за участие в организирана престъпна група /ОПГ/ по чл. 321, ал. 3 от НК, заедно със зам.-кмета и секретаря на община Г., председателя на общинския съвет и други лица.

Преди делото да бъде внесено в съда с обвинителен акт, обвинението за участие в ОПГ било прекратено срещу ищеца, но другите тежки обвинения останали. Делото било внесено за разглеждане в Специализирания наказателен съд и образувано нохд № **/**** г. Ищецът сочи, че срещу него били предявени обвинения за извършени тежки престъпления, формулирани от П. в шест пункта, с абсурдни обвинения за престъпление по служба, по чл.

282, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26 от НК. По два пункта бил обвинен в извършването на две длъжностни присвоявания, едното за присвояване на 388,45 литра дизелово гориво, другото - за дарение на гипсофазерни плоскости на стойност на 5528 лева на манастира „С. П.“ до град С. - престъпление по чл. 201, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Обвиненията по чл. 321, ал. 3, по чл. 282, ал.2 и по чл. 201 от НК били за тежки умишлени престъпления, които се наказват с лишаване от свобода за повече от пет години, в случая по две от обвиненията се предвиждало наказание до 8 години, а за обвинението по чл. 321 от НК до 10 години лишаване от свобода. Тежките обвинения и продължителния период през който бил отстранен от длъжност ищецът, били началото на незаконната репресия упражнена от П. върху него. В досъдебната фаза на наказателното производство от представители на ответника били допуснати множество тежки нарушения на закона, ограничаващи правото на защита на обвиненото лице. Наказателното производство било образувано и разследването проведено от Окръжна прокуратура - П., въпреки, че компетентна да разследва деянията, за които бил обвинен ищеца според местната подсъдност на НПК била ОП - С. З.. Изборът на Окръжна прокуратура - П. не бил случаен, следователите от Следствен отдел при Окръжна прокуратура - П., провели разследването не били определени на случаен принцип, съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗСВ и това било установено от ИВСС, а резултата от проверката, отразен в становище, изх. № Ж-01-174/03.05.2011 г. Поисканият 5 отвод на следователите и на наблюдаващия прокурор не бил уважен. За извършените нарушения на разпоредбата на чл. 9 от ЗСВ в Окръжна прокуратура - П. бил подаден сигнал до Г.п., Вх.№ 3621/12.03.2013 г., но нарушенията не били отстранени. Действията на следователите доказвали, че изборът им за разследващи по делото бил извършен в нарушение на закона и бил целесъобразен, а не законосъобразен и те били избрани за да изпълнят определена поръчка. Становището на ИВСС било без значение за П.. По жалбите на ищеца във ВКП не била назначена и извършена проверка. Сочи, че на 23.12.2011 г. Окръжна прокуратура - П. внесла обвинителен акт срещу ищеца и другите обвиняеми по делото лица в Окръжен съд - С.З. и било образувано нохд № 949/2011 г. С разпореждане от 09.01.2012 г. съдията докладчик прекратил съдебното производство, като приел, че делото е подсъдно на Специализирания наказателен съд /СпНС/ и на 01.02.2012 г. обвинителният акт бил внесен в Специализирания наказателен съд и образувано нохд № **/**** г. С разпореждане от 17.02.2012 г. съдиятадокладчик прекратил съдебното производство, поради установени съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на обвиняемите лица. Срещу това разпореждане бил подаден частен протест от П. и с определение № 24/11.05.2012 г., постановено по внчд № 68/2012 г. Апелативния специализиран наказателен съд отменил разпореждането на първата инстанция и разпоредил делото да се разгледа от СпНС. Първото по делото съдебно заседание било проведено на 29.05.2012 г., а на 07.02.2014 г. било проведено последното заседание по делото, приключило с постановена оправдателна присъда за ищеца К. и другите подсъдими по делото. Сочи се, че за горепосочения период по нохд № **/**** г. на СпНС били проведени 49 съдебни заседания, на които ищецът К. бил длъжен да се яви, да присъства и да участва. В съдебната фаза на наказателното производство участвал наблюдаващия делото прокурор от Окръжна прокуратура - П., вместо от СП, с което умишлено се нарушавала разпоредбата на чл. 411в, ал. 1 от НПК. След постановяване на оправдателната присъда бил подаден протест от П. с искане да бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт, тъй като предишния бил изготвен от „ненадлежен орган“.