Решение № 4690 от 21.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4690 гр. Пловдив, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330104060 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. И. А., против „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 25.04.2013 г., в полза на „Ти Би Ай кредит“ ЕАД, бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4986/2013 г. по описа на ПРС, срещу А. И. А., за следните суми: 195.83 лева – главница по Договор за целево финансиране № **/17.12.2011 г., 8.67 лева - обезщетение за забава за периода от 15.06.2012 г. – 12.03.2013 г., 125 лева – разноски по ч.гр.д.

Твърди, че въз основа на така издадения изп. лист, по молба от 16.05.2013 г. на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД е образувано *** по описа на *** с посочен в молбата на взискателя конкретен способ. Сочи, че след образуване на изп. дело, на ищцата е връчена на Покана за доброволно изпълнение на 10.09.2013 г., като ищцата е направила доброволна вноска по изп.д. в размер на 200 лева на 19.07.2013 г., като за взискателя е разпределена сума в размер на 23.24 лева.

Твърди също, че впоследствие, въз основа на молба от 08.06.2015 г., *** е конституирала като взискател по делото – кредитора „АПС Бета България“ ЕООД, в качеството му на цесионер по сключен договор за цесия с първоначалния кредитор.

След конституирането на новия взискател по делото, не са постъпвали други молби с искания за прилагане на изп. способ.

Твърди още, че на 01.10.2021 г., с Постановление *** е прекратила на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК изп.дело, като постановлението е влязло в законна сила на 28.10.2021 г., като в Постановлението изрично била посочена датата на извършване на последното валидно изп. действие по делото – 10.09.2013 г. (датата на доброволно плащане от длъжницата).

1

Посочва се, че правото на взискателя за събиране на вземанията е погасено по давност, тъй като от датата на молбата на първоначалния взискател за образуване на изп.дело, с налагането на запор на трудово възнаграждение и плащането от ищцата на доброволна вноска на 10.09.2013 г. до дата 10.09.2018 г. е изминал период от 5 години.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че сумите по изпълнителен лист, издаден на 25.04.2013 г. по ч.гр.д. № 4986/2013 г. по описа на РС – Пловдив, а именно: 195.83 лв. – главница по Договор за целево финансиране № **/17.12.2011 г., 8.67 лева - обезщетение за забава за периода от 15.06.2012 г. – 12.03.2013 г., 101.76 лв. – остатък от разноските по ч.гр.д. (разликата между пълния размер на разноските 125 лева и платената на взискателя сума от 23.24 лева), са погасени поради изтекла погасителна давност.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който заявява, че предявеният иск е допустим и основателен. Заявява, че няма претенции по отношение на А. И. А..

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание, проведено на 31.10.2023 г., ищецът А. И. А., чрез процесуалния си представител, е направил искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, като същото е уважено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Предявеният иск е допустим, валидно е направено признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237, ал.3 ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения – т.е. признато е право, с което страната може да се разпорежда – ответното дружество, чрез пълномощника си, който има изрично пълномощно за упражняване на правата по чл. 34, ал. 3 ГПК, е извършил признанието, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, то съдът следва да го зачете, като уважи изцяло предявения иск.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Ищецът е направил искане, за което е представил списък по чл. 80 ГПК /л.52/, за сумата от 50 лева – ДТ, 24 лева – за изготвяне на копие от изп.д. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Възражението за прекомерността му е своевременно, но неоснователно – при минимум от 400 лева, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, конкретната фактическа и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, съдът не приема, че възнаграждението е завишено, при което и не подлежи на редуциране.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. И. А., ЕГН ********** не дължи на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, следните суми:

195.83 лева /сто деветдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/ – главница по Договор за целево финансиране № **/17.12.2011 г., 8.67 лева /осем лева и шестдесет и седем стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 15.06.2012 г. – 12.03.2013 г. и 101.76 лв. /сто и едни лева и седемдесет и шест стотинки/ – остатък от разноски по ч.гр.д. (представляващ разликата между пълния размер на разноските 125 лева и платената на взискателя сума от 23.24 лева), за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.04.2013 г. по ч.гр.д. № 4986/2013 г. по описа на РС – Пловдив, в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД срещу А. И. А., които вземания са били прехвърлени на „АПС Бета България” ЕООД.

ОСЪЖДА „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, да заплати на А. И. А., ЕГН **********, сумата от 474 лева /четиристотин седемдесет и четири лева/- разноски по настоящото дело.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3